Попълнете търсена ключова дума или фраза

ВКС ще решава дали да сложи намордник на публичността на разследванията

https://blitz.bg/kriminalni/nakazanie/vks-shche-reshava-dali-da-slozhi-namordnik-na-publichnostta-na-razsledvaniyata_news795052.html Blitz.bg

Председателят на съда Лозан Панов е разпоредил образуването на Тълкувателно дело, което крие риск от тотална цензура на държавното обвинение

София, България 22 Ян. 2021, 14:28 775 прочита 2 коментара

Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) бе поставена от председателя на съда Лозан Панов в крайно деликатна позиция, след като последният е издал разпореждане за образуване на Тълкувателно дело по въпроси, свързани с публичността на разследванията, пише legalworld.

Както „Правен свят“ писа, в началото на ноември 2020 г. Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) поиска от ВКС да наложи своеобразна цензура на практиката прокуратурата да разгласява определени материали от досъдебни производства, след изричното разрешение от наблюдаващ прокурор. 


В свое искане до Наказателната колегия на съда, от адвокатурата поискаха върховните съдии да образуват тълкувателно дело по въпросите: „В какви случаи и при какви условия прокурорът на основание чл. 198, ал. 1 НПК може да разреши разгласяване на материалите по разследването?

Съвместимо ли е с презумпцията за невиновност разгласяване на материали, подкрепящи тезата на обвинението, когато това не се налага за опазване на националната сигурност или за провеждането на ефективно разследване чрез търсене на съдействие от обществото? Допустимо ли е да се разгласяват материали по разследването, когато самото разгласяване съставлява престъпление?

Допустимо ли е разгласяване на материали, които се отнасят за трето лице извън кръга на обвиняемите в досъдебното производство?“.

Искането на ВАдвС съвет изглежда малко лобистко и силно пристрастно, особено в контекста на това, че всъщност клиентите на членуващите в него, от които защитниците получават хонорари, за да ги пазят от обвинението, са най-заинтересованата страна от това ВКС да се произнесе, че публичността на делата срещу тях е недопустима, а прокуратурата няма право да дава информация на обществеността по тях.

Не само това. Искането на адвокатурата е и нищожно по своята същност, поради факта, че законът изрично разписва правата и задълженията на държавното обвинение във връзка с разпространяването на информация по конкретни досъдебни производства.

Настоящото искане на ВАдвС не е първото за изминалата година, през което личи опитът на органа да обслужи интересите на обвиняеми и подсъдими лица, от които е в пряка финансова зависимост.

В края на месец септември м.г. Конституционният съд с категоричност отхвърли идентично лобистко искане на ВАдвС, с което се целеше обявяването за противоконституционна на законовата поправка, с която на практика бе ликвидиран дългогодишният скрит монопол на Васил Божков над хазарта у нас. Важно е да се отбележи, че тогава конституционните съдии единодушно обявиха, че е недопустимо ВАдвС да иска отмяна на разпоредби от Закона за хазарта, с които той стана държавен. 

Сега обаче, председателят на ВКС Лозан Панов е решил да постави колегите си от Наказателна колегия в неудобната позиция да избират между това дали да обслужат интересите на обвиняеми и подсъдими лица, които очевидно говорят през искането на ВАдвС, или да запазят достойнството си и закона и веднъж завинаги да пресекат опитите за цензуриране и подчиняване на прокуратурата на интересите на престъпния свят.

След разпореждането на Панов се очаква върховните съдии да разтълкуват чл. 198, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс и  да отговорят на въпросите: 

„Съвместимо ли е с презумпцията за невиновност разгласяване на материали, подкрепящи тезата на обвинението, когато това не се налага за опазване на националната сигурност или за провеждането на ефективно разследване чрез търсене на съдействие от обществото? Допустимо ли е да се разгласяват материали по разследването, когато самото разгласяване съставлява престъпление?

Допустимо ли е разгласяване на материали, които се отнасят за трето лице извън кръга на обвиняемите в досъдебното производство?“.

За докладчик по делото е определена председателката на Наказателна колегия - Галина Тонева, а изводите от тълкуването ще определят доколко България все още може да се нарече правова държава.

2 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам