Напастта фишинг ужили 120 компании у нас
Изпращането на фалшиви писма със зловреден софтуер е сред най-разпространените компютърни престъпления
120 български компании са претърпели загуби след хакерска атака с фишинг имейли през изминалата година.
Изпращането на фалшиви писма със зловреден софтуер е сред най-разпространените компютърни престъпления. В схемите на международната организирана престъпност има и българи, съобщава bTV.
30% от съобщенията, съдържащи фишинг са отворени от целевите потребители.
Ако направим един анализ на изпращаните фишинг имейли, в България се очертава образът на най-масовата жертва. Мъж между 30 и 50 години, със собствен бизнес или добре платена работа, семеен, леко безотговорен, шофьор обича да гледа филми за възрастни и има кредит или лизинг. Според хакерите това е най-лесната жертва в България.
През миналата година, по данни на ГДБОП, 120 български компании са станали жертва на този тип престъпна дейност. За спирането на тази международна организирана престъпност ГДБОП работи с партньори от Европол и Интерпол. Понякога в схемата има български мулета – титуляри на банкови сметки за изпиране на парите от киберизмами.
"Тези мулета се набират чрез сайтове за работа, като се предлага да станат посредници или в някакъв тип търговска дейност на сайтове на фиктивни компании от различни държави по света. Те се съгласяват срещу определен малък процент, да участват в тази дейност, като в някои случаи не са наясно,че участват в престъпна дейност“, обяснява комисар Явор Колев от ГДБОП.
По думите му други мулета се избират с нисък социален статус криминални прояви, които не се притесняват от възбуждане на наказателно производство спрямо тях. „Целта има е да придобият някакъв финансов ресурс макар и малък...
Те са брънка от веригата и обикновено ги привеждат на организатора или чрез банкови сметки, в които има интернет банкиране и превеждат в други държави отново на сметка на мулета.
Така парите отиват в банкови сметки в Китай, Хонконг и целта е да преминат през няколко банкови сметки да се затрудни разследването ", посочва още комисар Явор Колев.
Колкото по-рано бъде сигнализирано за наредената сума, толкова по- голям е шансът парите да се върнат на жертвата.