Съдебният казус „Братя Илчеви”, който продължава вече няколко години е на път да бъде приключен. Става въпрос за това, че близнаците Йонко и Радослав Илчеви от Хасково бяха обвинени за убийството на баща си и прекараха две години зад решетките на Старозагорския затвор, докато се точеха следствието и делата. Двамата страдат от наследствен диабет, на инсулин са и се надяват това, което са преживели в затвора, да не се повтори.
Двамата братя бяха обвинени в убийството на баща си, намерен в един водоем пребит, с вързано тротоарно блокче на краката. Единственият свидетел, дал показания срещу близнаците, е приятелят на сестра им рецидивистът Даурий Христов. Същият по-късно се отрече от показанията си като призна, че хасковски полицаи са го насилвали да свидетелства, че той е видял как братята са убили баща си. Съсипана от това нелепо твърдение, майката на близнаците, се самоуби няколко дни след ареста им като се хвърли от един пловдивски мост. Тя не можа да приеме твърдението, че синовете й са убили баща си, което й коства живота.
На последното дело, което се проведе на 17 април миналата година, Хасковският окръжен съд призна двамата братя за напълно невинни, но въпреки оправдателната присъда те отново бяха върнати в затвора. По-късно най-после излязоха на свобода, тъй като първоинстанционното решение на Темида бе потвърдено и от Пловдивският апелативен съд. Оказа се, обаче че това не е краят на съдебната сага „Илчеви”. Окръжното и апелативно държавно обвинение протестираха срещу оправдателната им присъда във Върховната касационна прокуратура. В петък стана ясно, че тя не поддържа протеста на държавното обвинение, но въпреки това ще разгледа казуса и ще се произнесе в законоустановения срок. Което ще рече, че двамата близнаци все още са подложени на напрежение, което им се отразява зле на здравословното състояние.
Ние ще потърсим правата си в Страсбург, заявиха днес пред БЛИЦ съпругите на двамата братя. Престоят и на двамата в затвора съсипа здравето им, тъй като те са на инсулин и на специална храна, а в затвора никой не се е съобразявал с това. Ние бяхме принудени да им носим храна и инсулин и да ги гледаме как бавно, но сигурно си отиват от този свят. Все пак истината излезе наяве, в съда се доказа, че съпрузите ни са невинни и не знаем защо продължават да ги тревожат държавните обвинители...Искаме най-после да ни оставят на мира, заключиха младите жени, това, което ни причиниха през тези две години ни е предостатъчно.
Тодорка Николова, БЛИЦ