Нов позор за Лозан Панов - 3 пъти се крие от призовкарите на "Антикорупция", сменя адресната си регистрация

Самообявилият се за носител на честта в съдебната власт Лозан Панов претърпя нов крах в морален план. В падението си председателят на ВКС стигна до там, че да се крие от призовкарите на КПКОНПИ, научи БЛИЦ от два независими източника.

Панов трябваше да се яви пред мегакорупционния орган, за да даде обяснение за произхода на над 100 000 лв. недеклариран доход. Колосалната сума бе открита по време на проверка на Националната агенция по приходите (НАП).

Панов, обаче предпочита да се крие от КПКОНПИ все едно, че е престъпник. БЛИЦ научи, че цели 3 пъти неговите служители са го пазели като жив щит от... призовкарите.

Особено позорен е бил един от случаите, когато призовкарят отишъл до служебния кабинет на Панов, но секретарката му обяснила, че него го няма. Нищо, че служебният му автомобил, за който постоянно хленчи, че е бил с развинтени болтове, бил паркиран в близост.

Досущ като тарикат, Панов сменил и адресната си регистрация, за да не бъде открит у дома от призовкарите.

И докато Панов бяга като маратонец от призовкарите, той все пак намира време, за да обижда представителите на съдебната власт.

На Международна конференция, организирана в София от Съюза на съдиите в България (ССБ), "върховният" магистрат опита да оправдае проверката срещу себе си с главния прокурор Цацаров.

В типичния си стил Панов отправи недоказани твърдения, че Цацаров "преследвал критиците и поставял чадър над приятелите си".

Наглото твърдение идва на фона на бездействието на Върховния касационен съд по отношение на вкарване в затвора на бандитите, които от години издевателстват над българските граждани. Някои от мутрите използваха "промоцията" и напуснаха пределите на България.

Това не пречи на Панов да се изживява като лобист на проваления румънски съдебен модел и да говори, че страната ни вървяла към автокрация.

Добре е преди следващата си постановка, Панов да проучи много внимателно симптомите на  мегалоцефалията – болест, при която от цялата театрална зала ръкопляска единствено авторът на пиесата.

Ивайло КРАЧУНОВ