Нова мода: Свирепи кучешките боеве върху кървав сняг
50 души въртят доходоносния бизнес у нас, 5000 долара броят за обучено псе-борец
Малко преди края на миналата година полицията предотврати нелегални боеве с кучета в с. Звъничево, Пазарджишко. Боят бе организиран в оранжерия и замаскиран като „киноложка изложба”. В „изложбата”, обаче участва само една порода кучета – средноазиатска овчарка. След полицейската акция на мястото са установени 20 кучета и 76 зрители. <br /> <br /> След проверката за самоличност се оказа, че мъжете са от Пазарджик, Добрич, Шумен, Стара Загора, Ихтиман, София и Перник. Сред тях имаше чужди граждани от Македония и Румъния. Една част от зрителите на кървавото зрелище се оказаха с криминално минало, а 11 от лицата - с нередовни документи. Бе образувано досъдебно производство, наблюдавано от Районна прокуратура - Пазарджик, но то не стигна до никъде. <br /> <br /> У нас няма наказани, въпреки че провеждането на боеве с животни или предоставяне на животни за боеве е престъпление по чл. 325 а от Наказателния кодекс. Обикновено в прокурорските решения четем, че „няма достатъчно доказателства за извършено престъпление” и „не е установен извършител”. Ненаказан обаче остана и установеният организатор на кучешки бой в ромската махала в Стамболийски. <br /> <br /> Въпросният Ремзи се възползва от оправданието „непълнолетен”, а баба му нахално застана пред камерите на една телевизия и го нарече „дете”. Приятелите на Ремзи пък го изкараха едва ли не умиротворител – бил „разтървавал” кучетата. /?/Истината е, че Ремзи е съзнавал какво върши, защото бе качил брутален клип от събитието на личния си профил във фейсбук под името „г-н Райчев”. Това можеше да се отчете и като кибер-престъпление не само с антихуманен, но и с политически привкус, защото Ремзи „Райчев” бе написал там: „Are bulgari duhaite supata pak go kacih za inat”. <br /> <br /> Българите, овластени от закона обаче, хич не се „заинатиха” да потърсят наказание за наглеца. До Ремзи стигна не полицията, а природозащитникът Стефан Ангелов, който се опита злодеянието в Стамболийски да стигне до широката общественост и да предизвика реакция у държавните органи те да вземат необходимите мерки срещу незаконните боеве. В крайна сметка всичко приключи с „Господари на ефира”, т.е. до екрана. Кучешки боеве се провеждат активно у нас от 2006 г. у нас. Подадени са десетки сигнали на граждани, в които се посочват организаторите им, местата, където се провеждат, мизите за участие и пр., но реални мерки срещу това престъпление до днес няма. <br /> <br /> С първия сняг, до репортер на „ШОУ” стигна новината, че имало нова „мода” в кучешките боеве – да се правят за по-„атрактивно” през зимата. Студът много повече нахъсвал „бойния” дух на тренираните за убийци кучета. Освен това, едно подхвърлено парче месо в снега и кървавите следи от раните на самите кучета, още повече кефели зяпачите и любителите фотографи на кървави сцени. Снегът също така можел да се използва при „нужда”, за да прикрие заровените по- на плитко трупове на победените четириноги. <br /> <br /> Кучешките боеве се отличават с особена жестокост и не са за хора със слаби нерви. На полицията е известно, че техни организатори и зрители са хора, способни да посегнат и на човек. Според профайлъри склонност да гледат кървавите сцени имали предимно хора с извратено чувство за мъжественост. Странно, но между тях често се откривали направо казано страхливци и комплексари, които компенсирали липсата на самочувствие с жестокостта на кучетата си. <br /> <br /> У нас доходоносният бизнес се въртял от 40-50 души, а организаторите на боевете били познати лица на местно ниво. Те обаче се смятали за недосегаеми, защото именно в по-малките населени места били прикривани от полицаи „по роднински”, или срещу „пари под масата”, шушукат хората. В краен случай нарушителите се разминавали със символична парична глоба – нищожна сума, на фона на печалбите. <br /> <br /> Преди години „ШОУ” направи разследване и стигна до един от организаторите на кучешки боеве, който се подвизаваше в нета под името Хелбой. Стигна се и до заплахи от негова страна. После най-вероятно си е сменил името, но е продължил дейността си. Стигнахме и до ферма за обучение на бойни кучета от породата питбул в Шуменско, но и там шумотевицата около разследването трая кратко и завърши безрезултатно. Освен че се разчу, че въпросният се бил отказал от бизнеса?!? <br /> <br /> Около 2010-а природозащитници стигнаха и до конкретен човек – Тихомир Тодоров от Силистра, за когото се разкри, че е един от първите най-крупни развъждачи на питбули у нас и собственик на сайт за гейм-питбули. Малко след публичното му уличаване, Тодоров закри временно сайта си. В него преди това можеше да се прочете доста за питбулите му, около 60 на брой. Примерно, че женските са много по-злобни и кръвожадни от мъжкарите. Кучките направо разфасовали съперничките си, докато мъжките оставяли противника си полужив, когато усетели надмощието си. <br /> <br /> Кадри от организирани битки между животни постоянно се качват в интернет. Така научихме, че в едно гоцеделчевско село боевете с кучета не са нещо инцидентно, а се организират ежемесечно. Човекът, който дръзна да го каже публично – Исмаил, бе заплашен със смърт. Мъжът взел да се оглежда в тъмното по пътя между кръчмата и дома си. Тренираните за бой кучета са непредвидими и понякога неуправляеми дори от треньорите си. В Банско, изпуснат от собственика си Костадин Чакъров питбул, нахапа до смърт три деца. Кой и защо си затваря очите пред тези престъпления? –Отговорът се оказва прост – от кучешките боеве се печелят много пари, защото от тях се вълнуват не само хора като Ремзи, но и много богати и жестоки комплексари със сбъркано чувство за мъжественост. <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Какво представлява кучешкият „мач”?</strong></span><br /> <br /> Предварително се подготвял „рингът” с размери 4х4 метра и ограда, висока около 60 сантиметра. На по-випаджийските боеве се пазарял и рефер. Боищата се водели до смърт. Ако не умре на ринга, победеното животно често излизало от боя с такива наранявания, от рода на извадено око, разпорени черва и отхапана челюст, че се налагало да бъде застреляно от собственика си. <br /> <br /> Обучените кучета са с т.нар. тренирана захапка – т.е. научени са да не пускат! За да отворят челюстите им, стопаните използвали дървен клин, или кофа с ледена вода. За супер професионалисти се считали породите питбул, бултериер и американски старфордшир. Запознати ни открехват, че боевете, които не са обикновено зверство с помияри като тези в циганските махали, а се водят за „ВИП” зрелище, от 2 години насам чувствително поскъпнали. Причината била не само нарастващият интерес, но самата инвестиция. <br /> <br /> Първо, цената на едно куче от посочените породи никак не е малка, а се давали и доста пари за храна, обучение и ваксини. Подготовката траела минимум около половин година. Кучетата бойци се държали нарочно почти непрестанно вързани на къс синджир, без гледка надалече, за да се изнервят и да станат агресивни още с отвързването им. <br /> <br /> В храненето се използвали и стероиди. Започвали да ги тренират от няколкомесечни кутренца. Собствениците им гледали на тях като на машина за пари и пазели живота им не от чувства, а заради инвестицията. Ако оцелеят кучетата бойци живеели максимум 7 години. Самото обучение било супер жестоко. Започвало със завързано на клон въже с гума и кучето било учено да я захапва и да виси на нея. <br /> <br /> Последният етап бил нахъсване с живо месо. За целта се използвали мишки, домашни котки и злощастни бездомни кучета. Целта – една единствена емоция – агресията. Един кучешки „мач” траел средно около 3 часа. Обикновено най-добрите бойци сред питбулите тежали максимум до 22 килограма. Теглел ги рефер. Според ветеринари тази порода била много издръжлива на болка заради по-дебелата си кожа. Говори се, че най-добрата ферма за питбули у нас била в Бургас и опитно куче, отгледано там за гейм-боец, можело да струва от порядъка на 5000 долара. <br /> <br /> На ринга разполагали противниците в двата срещуположни ъгъла, с гръб един към друг. Преди боя кучетата се изкъпвали с топла вода и сода в средата на тепиха. Старт на боя давала заповедта “ПИТ!”. При първата фаза на битката, наречена “ролка”, се водел свободен бой без ограничения. Ако се случело куче да захапе противника си и да не го пуска, понеже това не било твърде интересно за публиката, със сила му разтваряли челюстите, за да се вкопчи още по-настървено в противника. <br /> <br /> Стилът на кучетата с продължителна захапка ги правел “стопери”, а бързите хапачи наричали “файтери”. На езика на жестоките боеве последните били още “разфасовачи”, а “гейм” наричали боя до смърт. Единственият хуманен момент в зрелището била регламентираната възможност стопаните да хвърлят бяла кърпа на терена, в знак на “Предаваме се!”, ако пожелаели да спре битката, за да запазят кучето си живо. Това обаче почти не се случвало – да умреш на ринга било въпрос на „мъжка чест”. Така стигаме до въпроса – кучетата, или хората са лошите?! – Някой любител на черния хумор бе написал следната обява: „Зъл човек търси добро куче”...<br /> <span style="font-size: small"><strong><br /> Кървавата статистика<br /> </strong></span><br /> В България до настоящия момент официално са регистрирани 6 школи за обучаване на бойни кучета: в Димитровград, София, Пловдив, Русе, Добрич и Варна. Познатите до сега български центрове за нелегални боеве пък са Дупница, Хасково, Димитровград и Поморие. Само в Хасковско има сигнали за над 12 нелегални ринга. Полицията знаела за тях, но не можела да хване нарушителите на място. Сбирките се организирали по телефона, или по интернет и се меняли непрекъснато. Напоследък у нас се легализира нова форма на жестокия бизнес – под формата на “тестове” за кучета-пазачи на стада, се организират боеве с овчарки от породата турски кангал. Организаторите им се прикривали зад тезата, че така „изпробвали” чобанските кучета. Има 12 сигнала за провеждане на спаринг-боеве с кангали в Хасковско. Защо именно с кангали, четете в следващия брой на „ШОУ”. <br /> <br /> <strong>Подготви: Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> <br /> </strong>