Нова мярка за наглост - „Цветан Василев“

Преди два дни укриващият се в Сърбия финансов фараон, откраднал милиарди от спестяванията на вложителите в КТБ, пусна чрез адвокатите си поредната „декларация“, която беше изчетена от тях пред съдебния състав, разглеждащ делото „КТБ“. В този нов пасквил, този път адресиран до съда, мустакатият габровски измамник вместо да се разкае за стореното, изсипа отново купища лъжи по адрес на свидетелите по делото и против прокуратурата.

Връх на наглостта му обаче е твърдението, че обвинителния акт бил съшит с бели конци, защото видите ли целта на прокуратурата била да не се разглеждат активи на банката за над 3 млрд. лв., „сякаш те не съществуват“…
Настина, трудно се намират думи да се опише дебелоочието на най-големия крадец в новата ни история, както и желанието му да припише на други собствените си престъпления (извършени включително и след затварянето на банката).

Именно затова на манипулациите му, постоянно тиражирани от медийните слуги на фараона в България, трябва да се отговаря с факти. Които факти не само са добре известни, но и които разкриват истинската същност на Цветан Василев – на безскрупулен мошеник, опитващ се с лъжи, подобно на останалите подсъдими олигарси, да замете следите на извършеното.

Да, Василев действително е похарчил парите на вложителите в КТБ за активи, струващи 3 милиарда лева. Малката подробност обаче е, че тези фирми, заводи и предприятия по никакъв начин не принадлежат на банката. А не принадлежат, защото нито са заложени в нейна полза (като при всяка нормална банка), нито Василев някога е смятал да върне кредитите, с които са закупени.

Именно затова „иновативният банкер“ създаде над 200 фирми-фантоми, управлявани от подставените му лица – секретарки, шофьори, домакини, на които по негово нареждане банката отпускаше необезпечени кредити. Които кредити впоследствие бяха прехвърляни многократно (понякога над 10 пъти, с цел да се скъса окончателно връзката с КТБ) на други дружества, под формата на обикновен „заем“.

За да се стигне накрая до закупуването на конкретния работещ актив, управляван и де факто собственост на самия Василев. Тоест, намиращ се в неговия собствен джоб, въпреки че парите са с първоизточник КТБ.

Така че да, активи за 3 милиарда наистина има и те действително са закупени с пари на банката, но тънкия момент, заради който Василев всъщност е подсъдим по аферата „КТБ“, е че тези заводи и предприятия на практика са отмъкнати от него под носа на вложителите. Който са се надявали парите им да са на сигурно място в банката, а не да бъдат източвани от мажоритарния й собственик по подобен брутален начин.
 
Какво направи Василев след фалита на КТБ през 2014г.? Мислите, че върна тези активи, за да послужат за удовлетворяване на излъганите вложители? Грешите – и досега се опитва да ги контролира, да пречи по всякакъв начин на синдиците на банката и на държавата, същите да постъпят в масата на несъстоятелността.

Достатъчно е да си припомним само два от тях – „Дунарит“ и „Авионамс“. Първият, въпреки че акциите му са запорирани от КПКОНПИ и досега се управлява от ортака на Василев – Емилиян Гебрев (също обвиняем за извършени престъпления), а вторият държавата придоби за десетки милиони на публичен търг.

Само че преди това почти две години хората на Василев от офшорката му „EFV“ пускаха жалби и пречеха по всевъзможен начин „Авионамс“ да бъде продаден и парите от продажбата му да постъпят в банката. Комичното в случая е, че „EFV“ е нямала никакъв правен интерес от подобно поведение, тъй като дори не е внесла таксата за участие в публичния търг. Което разбира се не е попречило по никакъв начин да се представя за „инвеститор“.

И не само това. Всички помним цирка и впоследствие фиаското с Пиер Луврие, подставеното лице на руския олигарх Константин Малофеев, който Цветан Василев разигра пред очите на цялото общество. Представяйки първоначално Луврие като мощен „инвеститор“, Василев му хариза активи за над 1 милиард евро, за крупната сума от …1 евро.

С мантрата, че Луврие уж щял да погаси техни задължения към КТБ за 900 млн. евро. Оказа се обаче, че Луврие не само няма парите, а лъсна и връзката му с Малофеев, както и с командира на руските сепаратисти в Донбас – Игор Гиркин – Стрелков. Тоест на практика Василев подари тези активи на руснаците, вместо да ги предостави на Фонда за гарантиране на влоговете. Добро поведение на „загрижен“ за вложителите банкер, нали?

Примерите за „морала“ на Цветан Василев могат да бъда много, а те продължават и към момента, докато пуска „декларация“ след декларация, или пък пише в личния си сайт в интернет колко бил възмутен, че никой не разбирал „иновациите“ му. Хората обаче помнят и Луврие, помнят и Дмитрий Косарев, също пионка на Малофеев, който се появи на хоризонта и с когото Василев се договори да продадат активите, а печалбата да си разделят 80 на 20. Така че вече никой не се връзва на глупостите на габровския „иноватор“.  

Жалкото е само, че за изминалите 5 години, през които се укрива от правосъдието, наглостта на банкера беглец и подигравките му с обществото не само не намаляват, а видно е, дори се увеличават. Утешителното е само, че това става правопропорционално на развитието на делото „КТБ“ по което истината за пирамидата „КТБ“ няма как да бъде скрита и по което дело една осъдителна присъда ще бъде поне малка компенсация за измамените вложители.