Нова порция среднощни халюцинации от Цветан Василев

Така става, когато объркаш развинтените си фантазии с реалността

Вчера за пореден път псевдобанкерът Василев ни засипа с познатата ни порция фантазии, вече достойни за вниманието на психиатричната наука.

Причината за излиянията му този път бе оповестената втора стенограма по случая „КТБ“ от срещите при бившия президент Плевнелиев, които недвусмислено показват, че банката на фараона е била „куха“ структура с огромна дупка от несъбираеми и необезпечени кредити, раздадени на близки до Василев секретарки, шофьори и охранители.

И вместо да замълчи дълбоко засрамен от вече ясната на всички истина за фалиралия трезор, Василев продължава да се опитва да убеди малкото читатели на личният му сайт, че КТБ била много добра банка, с много активи, а „лошите“ хора и „кафявите“ медии умишлено я били съсипали. Да, но фантазиите на Василев се разминават рязко с реалността и показват единствено наличие на медицински проблем.

Въпреки, че среднощните халюцинации на Василев на чаша (не, на бутилка) уиски не заслужават внимание, то някои от откровените му лъжи не могат да бъдат подминати. Откровена лъжа е, че КТБ имала активи, закупени от банката посредством раздадените кредити, достатъчни да запълнят финансовата дупка. Кои активи? Сигурно предприятията „Петрол“, „Дунарит“, „Авионамс“, „Костенец“, „Русенска корабостроителница“, БТК, хотелите „Сана Спайс“, ТВ 7 или „НУРТС“ и т.н. И каква е съдбата на тези активи? Каква – разпределени между Василев и неговите авери, но само не и под контрола на фалиралия трезор. Следва малко реална информация, а не само среднощни небивалици.

Предприятието „Петрол“, което бе заложено в полза на КТБ за общо над 250 млн. евро преки кредити и още толкова раздадени на свързани фирми (едни от малкото обезпечени кредити) сега е под пълния контрол на авера на Василев – Гриша Ганчев. Нещо повече, всички близо 140 броя бензиностанции и няколко петролни бази, след серия от юридически хватки, са собственост на фирма „Прима Консулт Индъстри“ с едноличен собственик близкия до Ганчев пенсионер Чавдар Йорданов. Най-богатият в страна пенсионер е получил активите без срещу това в КТБ да е платен и един лев. Как предприятието „Петрол“ се оказа собственост на Гриша Ганчев, а не на фалиралата КТБ, г-н Василев? Нали този актив бе под контрола на банката, както самия вие твърдяхте. Не можете да отговорите, защото срещу истината не се рита – ще боли. А в ограбването на „Петрол“ съществена роля изиграха и квесторите на КТБ Лютов и Костадинчев, които заличиха ипотеките върху бензиностанциите само дни преди края на квестурата им.

А „Дунарит“ – военният завод продължава да е под контрола на Василев, чрез верните му директори Кръстьо Кръстев, Никола Киров и Трифонов, които наред с Гриша Ганчев осигуряват през последните три години финансите на Василев за луксозното му съществуване в Белград. Сега към триото директори се присъедини и оръжейният бос Емилиян Гебрев – собственик на фирма „Емко“, който направи неуспешен опит да увеличи капитала на „Дунарит“, като към момента изцяло контролира завода. Нещо повече, от справка в търговския регистър се установи, че Гебрев е консолидирал отчетите на собствената му „Емко“ и „Дунарит“, като дъщерно дружество. Което означава, че Гебрев е придобил някак собствеността върху акциите на завода, въпреки запорите на НАП и на КОНПИ. Според самия Василев „Дунарит“ също бил актив на банката – да, но не е на банката, а на фирма „Василев, Гебрев и директори“. Същата съдба очакваше и авиоремонтния завод „Авионамс“, ако държавата, чрез „Държавната консолидационна компания“ не бе закупила завода на публична продан след поредица от съдебни дела, заведени от приближените на Василев фирми бивши собственици „Хедж Инвестмънт“ и офшорката EFV.    

Като сме започнали с фактите, да продължим нататък. Къде сега е предприятието за хартия „Костенец“ – под контрола на КТБ? Отново грешен отговор. След извършено прехвърляне на цялото търговско предприятие на „Костенец“, същото дружество се оказа собственост на група фирми под контрола на масона Борислав Сарандев.
Кой е собственик на „Русенска корабостроителница“, а на хотелите „Сана Спейс“? И те не са под контрола на КТБ, като синдиците на несъстоятелния трезор водят какви ли не дела да не позволят същите активи да преминат окончателно в чужди ръце и то без пари. По казуса „Сана Спайс“ отново действа познатия тандем Василев – Ганчев, като техни подставени фирми са създали фиктивни вземания от същото дружество и сега искат обявяването му в несъстоятелност и последваща разпродажба на притежаваните от дружеството хотели.

А къде щеше да е сега БТК, ако руската ВТБ нямаше вземане от дружествата по веригата на собствеността на телекома по предоставен заем в размер на 180 млн. евро, което позволи на ВТБ да осъществи публична продажба на БТК в Люксембург. Сигурно считате, че щеше да е под контрола на КТБ? Отново грешен отговор. Няма как, след като лично Василев придоби непряко 47% от собствеността на телекома чрез последното чуждестранно дружество по структурата на собствеността – „SHCO 79“. По този казус синдиците на КТБ поне са успели да блокират 120 млн. евро от заплатената на публичната продан цена – толкова, колкото КТБ е предоставила първоначално за закупуването на БТК.

Дотук с фактите, всичко друго са просто безпочвени фантазии на един болен мозък.
Дори и да приемем, че с парите на КТБ, отпускани на новоучредени фирми на шофьори, охранители и секретарки под формата на стотици милиони необезпечени кредити, са закупувани предприятия и други активи, то те очевидно не са били под контрола на КТБ, а на самия Василев. Тогава, ако Василев имаше поне малко достойнство и чувство за вина, трябваше да прехвърли всички тези активи в полза на КТБ или на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, за да може държавата да възстанови поне част от изплатените на вложителите 3,5 млрд. лева.

Да, но и това фараонът беглец не направи. Вместо това Василев ни предложи твърде евтин водевил в две части. Първо прехвърли целия пакет от предприятия, закупени с парите на вложителите, на псевдоинвеститора с белгийски паспорт Пиер Луврие и то за скромната цена от 1 евро и цял куп безпочвени обещания. А след като театърът му претърпя пълен публичен провал, Василев прекрати сделката, като прехвърли активите на нов псевдоинвеститор, но този път с руски паспорт – Дмитрий Косарев, срещу осигуряване от страна на същия на защита за банкера и семейството му. Пълни глупости, но крайно показателни за истинските намерения на бившия банкер, нямащи нищо общо с разкаяние или с желание да възстанови на държавата поне част от потъналите под вещите му „банкерски“ умения милиони.

Все пак хубавото в тази история е, че от среднощните халюцинации най-много да остане тежък сутрешен махмурлук. А Василев рано или късно ще трябва да се срещне с родното правосъдие. Което, като вземем предвид зависимия български съд, ръководен от съдиите на олигархията Лозан Панов и Калоян Топалов, може да се окаже, че не е чак толкова лоша перспектива за банкера - фараон.