Нови разкрития за бруталното убийство на разстреляната от военен банкерка Павлинка в Бургас
Бившият подполковник е измислил мотива за престъплението си, за да намали наказанието си
„Всеки убиец си измисля защитна теория, с която да се опита да оправдае зверството и садизма си“. Така започва писмото на Йовчо Йовчев, съпруг на банкерката Павлина Йовчева, която беше застреляна от бившия военен Любомир Симеонов на 23 септември 2013 г. , цитиран от "Труд".
Килърът заяви, че е бил изнудван и убийството е предизвикано. Бившият подполковник е измислил мотива за престъплението си, за да намали наказанието си. Съдът обаче е категоричен – подполковникът ще търка наровете 20 години.
На фаталния ден 54-годишната директора на „Банкиране на дребно“ в Уникредит Булбанк – Бургас Павлинка Йовчева е издебната от бившия военен на път за офиса на банката. Мъжът я дебне по обичайния й маршрут и стреля само веднъж - в сърцето на жертвата. Часове по-късно се предава. Пред разследващите отрича да е бил изнудван.
Месеци по-късно в интервю обявява, че са му искани 220 хил. лв., за да му бъде отпуснат кредит за бизнеса му и да бъде сменена строителната компания, чийто собственик, според него, бил подставено лице. Разследващите и магистратите обаче са на друго мнения.
„Съдът се е произнесъл, че съпругата ми не е изнудвала никого нито в свой, нито в чужд интерес, още по-малко убиеца Симеонов. Произнесъл се е, че Павлинка не е причина за фалита на фирмата му, не му е попречила с нищо, включително да смени банката и банковия офис, не му е обещавала отпускане на кредит по проекта за цеха“, е категоричен съпругът й Йовчо Йовчев.
Думите му са подкрепени от Бургаския окръжен съд: „Липсват каквито и да е доказателства пострадалата Йовчева да е оказала влияние на подсъдимия да бъде сменена строителната фирма изпълнител на обекта с друга, била в свой интерес, била в чужд интерес. Твърденията на подсъдимия, че му е поставено такова условие, за да бъде одобрен проектът му, освен че са недоказани са и напълно неоснователни и неистинни, доколкото причините за получения отказ са били чисто финансови“, са категорични магистратите.
По-горната инстанция – Бургаския апелативен съд, подкрепя това: „Твърденията на подсъдимия, че пострадалата и нейните подчинени с неправомерното си поведение са го мотивирали да извърши убийството, са защитна версия и опит на подсъдимия да намали вината си и да претендира за значително по-ниско по размер наказание. От доказателствата по делото не се установяват данни, че преди извършване на деянието подсъдимият е бил провокиран“.
Съпругът на жертвата е възмутен, че медиите отразяват само защитната теза на Симеонов: „Как за изминалите 7 г. не се намери поне един журналист, който да представи успоредно с твърденията на убиеца и отсрещната гледна точка. Тя не е моя. Тя е на българската държава в лицето на прокуратурата и на българския съд, произнасящ присъдата и мотивиращ решението. Убиецът Любомир Симеонов с лъжите и клеветите си петни доброто име на съпругата ми Павлинка, стараейки се да прикрие факта, че не е върнал и е присвоил парите по отпуснатите му кредити от банките в размер на 1,250 млн. лв.“, казва Йовчев.
И добавя, че са излезли наяве и редица факти относно любимата строителна фирма на убиеца Симеонов. „Тя е една от малкото в България осъдена за злоупотреби с пари от европейски фондове в размер на 490 хил. лв. Симеонов твърди, че са го изнудвали за 220 хил. лв. в края на май 2012 г. Тогава обаче такава случайна срещу между съпругата ми Павлинка и убиеца и убиеца Симеонов е била невъзможна. Тогава как му е поискала 220 хиляди пред банката в Карнобат?
Симеонов хвърля това твърдение в публичното пространство едва след приключването на делата в Бургаския окръжен и Бургаския апелативен съд, разчитайки на недобросъвестни журналисти, които не провериха фактите и доказателствата. При предварителното следствие и в съдебната зала обаче, на въпроса: „Искаха ли ви пари?“, убиецът отговаря : „Не“, категоричен е съпругът на Павлинка.
Въпреки че пред медиите твърди, че е бил изнудван, Симеонов не се е оплакал никъде. Ако е имало рекет от страна на служители на банката, той би могъл лесно да се докаже със специални разузнавателни средства и белязани пари.
„Още повече, че като началник на разузнавателна аналитична служба в армията и съдебен заседател във военния съд, би трябвало отлично да познава способите. А вместо това, след като твърди, че са го изнудвали и са му искали пари, той като някакъв мазохист продължава да виси пред вратата на Йовчева и пред централата на „Уникредит Булбанк“ и да настоява за срещи и съдействие по проекта си. Факт е, че адвокатката му в няколко интервюта на въпроса искани ли са му пари, отговаря: „Абсолютно не, цялата схема е била през строителна фирма“, разказва Йовчев.
Съпругът на жертвата Йовчо Йовчев: Павлинка е била най-лесната му мишена
- Съпругата ви получавала ли е заплахи?- В съда има документи, от които е ясно, че убиецът е написал имейл до банката: „Ние ще се срещаме или ще се стреляме?“. Заплаха обаче директно срещу съпругата ми не е имало. Електронното писмо е до Уникредит Булбанк.
- Някой сигнализирал ли е полицията за този имейл?
- Този въпрос не е към мене, а към тези, които са получили и прочели сигнала.
- Откъде дойдоха тези негови думи, че е бил изнудван от служители на банката?
- Те са само негови и са с цел да си намали наказанието. Такова изнудване въобще не е имало, нито от Павлинка, нито от другите служители.
- Тогава какъв е бил мотивът му?
- Мотивът е записан в съда - банката не му е дала кредит, защото той им е дължал 1 млн. лв., не е плащал заема си, плащал е само някакви мижави лихви.
- Защо именно по Павлинка стреля, а не по някой от по-висшите служители?
- Той сам казва: „Тя беше най-високото ниво, до което можех да стигна, аз не мога да стигна до Хампарцумян, но мога да стигна до Павлинка“.
- Тоест, ако можеше, щеше да застреля президента на банката?
- Разбира се, но там има охрана и няма как да стигне до него. Павлинка не е заплашвала с нищо неговия живот. Тя е била лесна мишена, защото има определени навици, отива на работа по един и същи маршрут.