Пещерният човек: Мога да призная 100 убийства

Това разказа пред &bdquo;Монитор&rdquo; Михаил Лещарски, известен като Пещерния човек. Той е осъден от две съдебни инстанции на доживотен затвор за убийството на Елена Томова във вилата й в софийското с. Владо Тричков.<br /> <br /> Днес Лещарски е на 53 г. Заключен е в килия в сектора за доживотници в Софийския затвор. Очаква решението на ВКС със смесица от примирение и горещо желание делото да бъде върнато за ново разследване. <br /> &bdquo;Обвинен съм за други 2 убийства, но не могат да ги докажат&rdquo;, твърди мъжът.<br /> <br /> Наричат го Убиеца от пещерата, защото след залавянето му на 22 февруари 2011 г. във Врачанския Балкан бе съобщено, че е живял в пещера. Лещарски тогава изглеждаше като отшелник &ndash; изтощително слаб и с дълга посивяла брада. Сега пак е слаб, но късо подстриган и избръснат до блясък. Посрещна ни в килията си №10 седнал на легло на два етажа. Тя е няколко квадрата, колкото да поемат кревата и масата с телевизор, двама души трудно могат да застанат един до друг. На стената са закачени десетки снимки и изрезки, в центъра на които е ликът на Левски. До тях виси импровизирана инсталация от цигарени кутии. Няколко крачки по-навътре е санитарният възел, без врата, до който се стига по 3 стъпала, също налепени с плочки. Секторът за осъдените до живот е заключен с тежка метална врата, а надзирателите вътре са с бронежилетки. <br /> <br /> &bdquo;Никой не ми идва на свиждане&rdquo;, признава Лещарски и допълва, че след смъртта на родителите и брат му няма близки роднини.<br /> <br /> Лещарски твърди, че преди време имал приятели &ndash; двама полицаи, но това вече е минало. <br /> Детството му преминало в мездренското с. Царевец. &bdquo;Живях там до 15-16 г. Баща ми работеше с отрови и беше добре платен, но нещо не му се работеше много. Майка ми беше домакиня. Завърших 8-и клас в селото, след това учих средно, но не го завърших и така приключих с образованието&rdquo;, разказва Лещарски.<br /> <br /> На въпрос дали е вярно, че като дете баща му го е малтретирал, включително и че го е връзвал с верига, избухва: &bdquo;Това е минало.&rdquo; <br /> <br /> След това обаче обяснява друго: &bdquo;Не е вярно, че жестокости и гаври в детството ми са ме пречупили, питайте, има стари хора в с. Царевец, които помнят.&rdquo; <br /> <br /> След това поуспокоен продължава да разказва живота си. &bdquo;Като излязох от селото, вече се връщах само от време на време, защото там няма работа, няма перспективи &ndash; само едни каменни кариери. Бях войник и веднъж трябваше да се прибирам в поделението след отпуска. Вечерта баща ми реши да ме вози, тъкмо си бяхме купили кола, от новите москвичи. Трябваше да ме кара до съседно село, да хвана влакчето за Роман. Майка ми реши да се вози, тръгнахме, той беше пил и направи белята &ndash; катастрофира тежко. Майка ми пострада най-много &ndash; получи сътресение на мозъка и оттогава превъртя. Баща ми беше със счупени крака, на мен абсолютно нищо ми нямаше. Но майка ми се побърка и стана нередовна в главата. Не е нормално, когато един човек готви и бърка в тенджерата яденето и котката се качи на масата, лъжицата по котката и пак в тенджерата. Два-три пъти прави палежи &ndash; пали кошари в двора ни, ей такива неща, които не са нормални. Тя ме обвини, че съм я изнасилил, нещо, което не съм направил. Медицината не доказа, че е имало полов акт. Получих 18 г., излежах 12 г. във Врачанския затвор.<br /> <br /> Там работех на струг, изкарвах пари и ги пращах на домове за сираци. По едно време мислех, че и аз съм такъв. Затворът получаваше благодарствени писма. Затова ми намалиха присъдата с 3 г. Една жена в администрацията на затвора ме научи да правя дарения, за да ми дадат помиловка. 18 г. не се избиват само с работа. Брат ми идваше редовно на свиждане, искаше пари за хладилник, за телевизор, за какво ли не съм му давал. Пращах и на баща ми. И той идваше на свиждане. Как да го разбирам това &ndash; може ли да ме обвинят за изнасилване и след това да идват на свиждане? И досега нямам обяснение. За 12 г. в затвора нямах нито едно наказание. Отличен затворник, лош гражданин - така ме определиха. Като ме вкараха в затвора, майка ми получила удар и спряла да говори. Излизам след 12 г. и баща ми вика: &bdquo;Като те видя, проговори.&rdquo; <br /> <br /> Майка ми може да я мразех, но ако съм искал нещо да й направя за отмъщение, да съм я убил, имал съм такава възможност. А тя искаше да й прощавам. Какво да й прощавам, тази присъда пречупи живота ми. Милиционерът, дето ме нагласи за изнасилването, е наказан от Бог &ndash; синът му е алкохолик, а внуците му &ndash; наркомани, ужас. Не вярвам в Бог, ама все ми се струва, че има някаква сила, която помага или наказва&rdquo;, твърди Лещарски. <br /> <br /> След това наистина не му пукало къде ще живее и какво ще прави. <br /> <br /> &bdquo;Много обичам да крада - много ме кефи да открадна от богати, ау, умирам. Може ли един да е много богат, да кара скъпа кола, а друг да няма какво да яде. Като ме прихапе главата, защо да не го направя? Аз като изляза, пак ще крада, вярвам, че рано или късно ще изляза&rdquo;, убеден е Лещарски.<br /> <br /> Той никога не е бил женен, но твърди, че е имал приятелки. За убитата Елена Томова казва, че дори не я е виждал, но е минавал през с. Владо Тричков. &bdquo;Принудиха ме да кажа, че съм я убил, защото заприличала на майка ми. Може ли да мина през това село и никой да не ме види? Как така намериха мое ДНК, но не намериха мой отпечатък, нали съм ял и пил, нали съм пушил? Нали съм се борил с тази жена, нали съм я душил? Къде е ловецът, с който е говорила, космите по шапката не са мои&rdquo;, пали се Лещарски. След това обаче допълва: &bdquo;Казват, че са намерили моя кожа под нейните нокти. Не искам да ме изкарат светец, а разследването да започне от &bdquo;а&rdquo;. Аз мога да призная и 50, и 100 убийства, ама трябва да ги докажат&rdquo;, казва Лещарски.<br /> <br /> Той твърди, че след убийството на Елена Томова не се е крил от полицията, а по друга причина. При един от набезите си в богаташка къща задигнал и хероин, но камери го записали и той се покрил в дома на мъж, с когото е лежал в затвора. <br /> <br /> &bdquo;Пишат, че съм бил в Балкана и съм живял в пещера, и съм ял едва ли не трева. От май 2009 г. една година работех във фирма в София в кв. &bdquo;Хладилника&rdquo;, към БКС Лозенец се води. Бях бояджия, осигурен на 350 лв. заплата. След това работих в Бухово като строител. Кога съм живял в тези пещери? Къде са тия пещери? Знаете ли къде ме задържаха &ndash; в с. Долна Кремена, изскочих от тавана на Стоян Младенов Зашев, мой стар колега от затвора, познаваме се от 30 г. Исках да изкарам зимата там. Арестуваха ме до една спирка, по-точно на една чешмичка между две села&rdquo;, разказва Лещарски, който е &bdquo;за&rdquo; смъртното наказание<br /> <br /> &bdquo;Трябва да има смъртно наказание, когато докажат, че някой е убил&rdquo;, е първата реакция на Михаил Лещарски на въпрос за мнението му. След това обаче се замисля и дава заден ход: &bdquo;Ами ако осъдят някой погрешка и го убият, а после се намери истинският убиец? Мнението ми е &bdquo;по-скоро не&rdquo;, но такива като Брайвик трябва да бъдат убити.<br /> <br /> Аз съм спокоен, с доживотна присъда, старините ми са осигурени, трудов стаж нямам, пенсия няма да вземам, в затвора ме хранят и се държат добре с мен. <br /> <br /> Обичам да рисувам от малък, но по затворите развих дарбата си. Занимавал съм се с дърворезби, графики, картини. Вярващи ми поръчват икони и аз им правя, защото имам полза от това.<br /> <br /> Имам пари, заровени в дупка. Рано или късно, ако не аз, друг ще пратя да ги вземе. Те са метални. Следя много цената на златото.&rdquo;<br /> <br /> <strong>Криминалната му история<br /> </strong><br /> 59-годишната Елена Томова бе убита във вилата си в софийското с. Владо Тричков в нощта срещу 30 август 2009 г. През деня столичанката се качила в къщичката над селото и видяла, че е влизал човек. Отишла да бере шипки, а когато се върнала, заварила странен мъж. Уплашила се, но го поканила вкъщи. Приготвила яйца за вечеря и сипала алкохол. Междувременно се обадила на дъщеря си и казала: &bdquo;Тук има един господин, той е ловец, приготвяме си вечеря. Баща ти кога ще дойде, чакам го.&ldquo; Дъщерята останала озадачена, тъй като родителите й били разведени и не поддържали връзка. Тя не разбрала посланието на майка си за помощ.<br /> <br /> В следващите минути домакинята се опитала да завърже разговор с неканения гост и тъй като била последователка на сектата &bdquo;Свидетели на Йехова&ldquo;, започнала да говори за идеите на нейната религия. Докато проповядвала, изведнъж гостът я оприличил с майка си, която ненавиждал. Хванал Елена за гърлото и я удушил. Сложил я мъртва на леглото, отрязал със сатър лявата й гърда и издълбал с нож кръст между очите й. После хвърлил отрязаната плът под леглото, завил жертвата си и сложил отгоре книга с религиозно съдържание. Взел единствено мобилния й телефон. <br /> <br /> Михаил Лещарски е разследван и за две убийства във Врачанско през януари и февруари 2011 г.<br /> <br />