От години е публична тайна злоупотребата на Николай Банев с наркотици. Знае се, че от края на 90-те години той редовно ползва кокаин. В началото дори не се смущава да „шмърка” публично от белия прах – смята, че така демонстрира благополучие и висок материален статус, както и че е „отворен пич, а не задръстеняк”. С времето залитането на бизнесмена към коката става все по-силно, което отключва различни негови мании и фобии, твърди "Уикенд".

„Имаше период, в който си пудреше носа от сутринта. В един момент, преди няколко години, бе много затънал с дрогата. Започна да се чисти, дори отиде на терапия и издържа така някоко месеца. После обаче пак започна”, свидетелства пред вестника човек от обкръжението му.

Николай Банев убива човек при катастрофа, тежко ранява други трима, включително и втората си съпруга Дочка Банева. След всичко това обаче се отървава само с условна присъда и не лежи нито час в ареста! Дали е бил жестоко надрусан тогава, както се кълнат негови познати, не се наемаме да твърдим, но се знае, че е препускал с много висока скорост. Ден по-рано бизнесменът и тогавашната му жена са в почивната база на сливенския завод „Динамо” в село Кипилово. Предприятието е сред приватизираните от Банев, а по-късно доведено до тотална разруха, както става с всичко, до което се докосва креатурата на Комсомола. За директор на „Динамо”, след като става част от холдинга АКБ „Форес”, е назначен Красимир Георгиев, който е известен единствено с това, че е съпруг на Соня, сестрата на бизнесмена.

„Уикенд” вече подробно обясни, че Банев поставя за шефове на приватизираните фирми роднини, приятели, съседи, с една дума доверени лица - свои и на тогавашната си съпруга Дочка, които нямат нито нужното образование, нито професионалната компетентност да ръководят компании от леката и тежката индустрия на страната. От тях е искано единствено да опразват фирмените сметки и да сключват неизгодни договори, тоест да съдействат за източването на фирмите. Ако прокуратурата се зарови в тези директорски назначения, списъкът на организираната престъпна група, в която сега са само Николай и Евгения Баневи и майка му Мария, вероятно ще набъбне и с други интересни лица, сред които има дори регистрирана за проституция дама.  В онези времена, разказват източниците нa вестника, китната къща на завод „Динамо” в Кипилово е предпочитаното място, където Баневи се срещат с шефове от холдинга си АКБ „Форес”. На 19 февруари 2000 г. след поредното съвещание Банев яхва мощния си „Мерцедес” и отпрашва към София. До него на предната седалка е Дочка. Отзад седят баща и син, с които е договорено да направят ремонт на къщата на втората жена на бизнесмена в Ямбол. Трябва да отидат до столицата, за да се уточни какво ще е нужно за този ремонт, припомнят си източниците ни.  

Когато наближават гара Яна, обаче попадат във верижна катастрофа.

Банев се опитва да предотврати удара, но докато върти волана към мантинелата, прегазва човек,който е излязъл на шосето от друга катастрофирала вече кола. Човекът загива на място, а мерцедесът на Банев се забива като трета кола във верижното меле. При удара Дочка е буквално прерязана от колана на колата - има счупени ребра и е тежко ранен белият й дроб. Дори се счита, че тази катастрофа отключва тежкото онкологично заболяване, от което няколко години по-късно тя умира. Опасни са раните и на хората от задната седалка. Бащата изхвърча през прозореца, но и синът също е изпотрошен. И двамата се лекуват дълго време. Източниците на "Уикенд" дори си спомнят, че те били с Дочка в съседни стаи в столична болница. Бащата и синът по-късно са свидетели по делото и споделяли, че са страшно притеснени от това, още повече, че Банев им бил работодател. Той самият обаче се отървава без сериозни рани след инцидента.  На делото за катастрофата, при която е прегазен човек, бизнесменът се признава за виновен и 

сключва споразумение с прокуратурата.

Получава условна присъда и се спасява от затвора. Близките на убития на шосето обаче не са доволни от това развитие на нещата. „Всеки ден идваха в централата на холдинга на ул. „Жолио Кюри” и вдигаха страшни скандали – припомнят си бивши служители. – Накрая Банев се бръкна, плати им и те спряха да идват.” Източниците ни не могат да кажат точната сума, с която той се е откупил, но си спомнят, че разправиите с близките на загиналия продължават с месеци, понеже Банев не е от хората, които обичат да плащат. Впоследствие става ясно, че малко преди да се качи зад волана на луксозния си „Мерцедес”, Банев е шмъркал кокаин – нещо, което прави редовно от десетилетия. По онова време обаче на шофьорите не се правят тестове за наркотици, а само за алкохол.

Интересно е и в чии ръце отива въпросната вила в сливенското село Кипилово. Завод „Динамо”, купен по време на масовата приватизация от Банев, е обявен в несъстоятелност, както и другите предприятия в холдинга му. От 1999 до 2001 г. „Динамо” натрупва 30 млн. лева загуби! 400 души остават без работа на улицата.  Вилата на завода в Кипилово обаче я очакват по-добри дни. Директорът Красимир Георгиев, който да припомним е зет на Банев, я предоставя на някой си Атанас Йорданов - бизнесмен от Сливен. В града е известен единствено с това, че родителите му били местни величия по времето на соца – партийна секретарка и зам.-кмет. След това той я прехвърля към Антоанина Благоева и ето днес някогашната заводска почивна база е вече семеен хотел „Малката Аркадия”. Рекламира се като уютно място за отдих и релакс и явно се радва на клиентела.

Антоанина Благоева далеч не е случайна бизнес дама. Тя е съпруга на позабравения днес, но само до преди няколко години много нашумял юрист и депутат Иван Димов. Навремето той е съдия в Сливен. След това става син депутат. Дори по едно време, малко преди да изтече мандатът на Иван Татарчев, упорито се заговори, че той ще стане следващият главен прокурор. В СДС обаче сами се убедиха, че тази идея е несъстоятелна. Иван Димов, заедно с другия тогава син депутат Димитър Абаджиев, се запомниха с това, че предложиха закриването на Националната следствена служба и вливането на районните следствия в МВР през 1998 г. Този експеримент по мнение на юристи нанесе големи щети на съдебната система. 

Близостта на Николай Банев с Иван Димов обаче донякъде дава отговор защо бизнесменът не беше разследван с години. Например, по онова време избухна грандиозен скандал със сливенското предприятие „Декотекс”. Негови съсобственици бяха холдингът на Банев и американската фирма „Хоум динамикс”. Бизнесменът се опита да отстрани чужденците с помощта на местния съд, оглавяван от Иван Димов. Скандалът отекна по света, с него се ангажира и американското посолство в София. Освен това в САЩ сенатори и конгресмени също повдигнаха въпроса за аферата в Сливен, дори беше извикан да дава обяснения тогавашният посланик Филип Димитров. У нас парламентарната комисия „Антимафия” пък привика Иван Димов да осветли случая, но неговите съпартийци от най-близкия кръг около Иван Костов го оневиниха.  По-късно Димов стана член на Висшия съдебен съвет, но не задълго. Подаде оставка заради контактите си с кадровика на съдебната власт Красимир Георгиев – Красьо Черния. След това Димов се върна като съдия в Сливен, но малко по-късно беше уволнен от съдебната система, твърди Уикенд. 

Другият споменат в тази история – Красимир Георгиев, зетят на Банев, отдавна е забравил доведения до несъстоятелност сливенски завод „Динамо”. Днес той има голяма бензиностанция край Стара Загора и се радва на осигурен живот, за разлика от 400-те работници изхвърлени на улицата от предприятието, на което е направен директор по роднинска линия.