Той е обявен от списание "Тайм" за най-младия банков обирджия. В тази класация влиза през 1997 г. Как се обира банка без да влезеш в нея, кое те кара да се предадеш после сам и да върнеш парите и защо посегнаха на банков клон в Дупница? Разказът на най-младия банков обирджия Стефан Чолаков пред Таня Иванова.

На 30 май 1997 година от един банков трезор в София изчезват 181 млн. лева. Сума преди деноминацията, която като в килограмово измерение е почти един тон. Парите са взети без оръжие, без да се влиза в банката и без участниците в обира да знаят, че правят обир. Инициатор е Стефан Чолаков. Към онзи момент едва 20-годишен.

„Определянето на деня за изтеглянето на парите от банката беше помислен горе долу месец-месец и половина по-рано. Като подготовката за този обир беше 6-7 месеца. Бях избрал 30 май. Петък. По-онова време банката, която всъщност ощетих, даваше пенсиите на хората в България. И от БНБ и превеждаха на 30 май всички необходими суми. И в централата имаше налични пари.

Това беше едно от условията. Другото условие - да е петък, тъй като събота и неделя банките не работят, и времето за реакция е по-бавно. А беше и началото на лятото.

Стефан започва деня си както всеки друг – става рано за работа, купува си вестник, пие си кафето, а след това започва със задачите си.
„Интересното е, че аз всъщност наблюдавах цялото източване на банката от една пейка, която е от другата й страна. Аз седях и говорех по телефона. През цялото време говорех по телефона с момичето, с което живеех.

И с което правех планове за бъдещ живот - да се женим, да имаме деца, семейство и т.н. Никой освен мене не знаеше какво се случва. Включително и участниците в тази машинация. Не знаеха какво правят. Всеки от тях имаше заложена точно определена роля. Но не знаеше какво произлиза от действията, които той е направил. Единствения човек, който знаеше какво се случва, бях аз”, сподели Стефан.