Таньо Вълев, който е сочен като един от евентуалните заподозрени за убийството на бизнесмена Петър Христов, има прелюбопитно минало. Според комисията по досиетата роденият през 1961-ва мъж има досие по линия на Шесто управление на Държавна сигурност от 1986 г., видя БЛИЦ.

Таньо Вълев се е водил като агент „Илия” в архивите на МВР.

Както БЛИЦ писа, Таньо Вълев, който е брат на един от босовете на „Килърите” – Георги Вълев, е бил във влошени отношения с Петър Христов. Двамата влизали в конкурентни спорове заради придобиването на различни, апетитни имоти. Освен това Вълев обвинявал Петър Христов, че основно той имал пръст в ареста на брат му и осветяването му като бос на група за мокри поръчки.
Всичко тръгва всъщност от една скандална сделка за продажбата на „Тракиябанк”.

Картинката около скандалната покупко-продажба на банката се очерта от показанията на бившите акционери Георги Стойчев и Георги Трифонов. По време на делото срещу „Килърите” двамата разкриват в свидетелските си показания, че Емил Кюлев е проявил интерес към банката през 1997 г. – по времето на банковата криза.

Поради факта, че БНБ отказва да дава лицензи по това време, Кюлев решава да си купи готова, „отгледана” банка. Тъй като повечето в страната са в тежко състояние, той проучва чрез БНБ целия банков климат и се спира на „Тракиябанк”, която за едва 3 години съществуване става една от най-бързо ликвидните банки в страната, а нейни клиенти са все мощни компании. Кюлев отишъл при представителите на надзорния съвет – Георги Стойчев, Георги Трифонов и Таньо Вълев, и ребром им предложил да купи банката. Те обаче му отказали, защото банката била печеливша и нямали причина да я продават.

Кюлев им казал: „Ако не искате доброволно, ще ви принудя!” Отначало тримата основни акционери не се стреснали, но 3 месеца по-късно ситуацията се променила. Било им образувано дело за това, че „източвали” собствената си банка. На Стойчев, Трифонов и Вълев-брат били повдигнати обвинения в безстопанственост, арестували ги.

„Всички акционери – над 120 човека - един по един ги привикват и ги заплашват, че ако не прехвърлят акциите си, отиват и те в ареста. Тогава ставаше много по-лесно от сега, тъй като нямаше нужда от санкция на съда – беше достатъчно някой прокурор или следовател да поиска и си зад решетките...”, обясняват днес свидетели.

Много от акционерите не издържали на психическия тормоз и избягали зад граница - над 15 човека, а други двама направо откачили от стреса. Срещу акционерите тогава били използвани редови прокурори, но никой от свидетелите не споменава имена, за да не си навлече неприятности. След редица атаки Стойчев, Трифонов и Таньо Вълев се съгласили да прехвърлят банката на Кюлев.

Според юристи документите нямат абсолютно никаква правна стойност - самата продажба на акциите била нищожна, тъй като акции към този момент просто е нямало?! „При подписването на договора Кюлев се задължава да преведе 2 милиона лева по сметка на акционерите в „Юнион банк”, но такъв превод не се осъществява. Един лев не е платен!”, категорични са бившите акционери.

От техни разкази става ясно, че чрез свои дружества Кюлев купил всички акции на „Тракиябанк” и станал неин 100-процентов собственик, както и председател на надзорния съвет на банката. След подписването на договора топбанкерът го взел и го вкарал в Търговското отделение на Пловдивския окръжен съд, където на третия ден регистрирал „Росексим банк”. В качеството си на свидетел адвокат Минчева е обяснила, че „съгласно действащия към него момент чл. 19 от Закона за банките никой няма право да придобива повече от 5% от дружество, което се занимава с банкова дейност”.

От показания на свидетелите се изяснява, че сделката е имала много пробойни. Самата продажба на акции е нищожна, защото към самия момент акции всъщност няма. Те са били поименни и няма нито една прехвърлена. Когато вдовицата на Кюлев - Весела Кюлева - препродавала банката обаче – акциите били преобразувани в безналични и регистрирани в Централния депозитар. Георги Вълев научил, че Кюлева ще извършва продажба, и искал среща с останалите акционери, за да преценят какво да правят. Част от тях тогава поискали да се намесят в предстоящата продажба на ДЗИ, преди да бъде финализирана сделка с гръцката „Юробанк”.
Много хора обаче се уплашили и решили да дадат пълномощно на Георги Вълев – той да води дела срещу наследниците на Кюлев, като разходите трябвало да бъдат за негова сметка. Така Таньо и Георги Вълеви и двама адвокати - Петър Лупов и Пламен Луков, предявили претенции от името на част от акционерите към наследниците на Кюлев. Другата част от акционерите настоявали да не се водят дела, а да се постигне извънсъдебно споразумение.

При посещение в хотел „Премиер” във Велико Търново председателят на надзорния съвет на „Тракиябанк“ Георги Стойчев научил, че Вълев, чрез фирмата си „Европа Палас”, е сключил договор „за съдействие при решаването на финансовите проблеми” с убития по-късно шуменски бизнесмен Румен Рачев. Той трябвало да получи 70% от парите сочи документацията, която уреждала плащането. Стойчев обаче преценил, че това е безумие и обезсмисля претенциите на акционерите, затова завел във Велико Търново дело за злоупотреба с доверие срещу Вълев. Председателят на надзорния съвет се обърнал за помощ към Петър Лупов, като го помолил да свидетелства в негова полза, тъй като е присъствал на срещите с Вълев. Адвокатът склонил, въпреки че бил сериозно уплашен от наложения му преди месеци тормоз – побой и палеж на колата му. Десет дни по-късно бил убит...

Според натрупаните досега доказателства Петър Стоянов-Сумиста е бащата на групата на “Килърите”, която е създал в съучастие с Васил Костов-Васко Кеца, Янко Петков-Туцо и Георги Петков-Дачи. Кеца е бил натоварен с ангажименти по подготовката на убийствата и снабдяване на килърите с оръжие, докато Дачи е бил пряк физически извършител. За Туцо е известно, че е имал най-голяма полза от ликвидирането на футболния бос Юри Галев заради конфликти на интереси в курорта Боровец.

Орлин ФИЛИПОВСКИ, Мира НАЙДЕНОВА, БЛИЦ
 
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!