Разследване в "ШОУ": Бизнес ли са сираците и децата на несретници?
Истории, без маска и грим, разказани от "ШОУ"
След като в предишен брой описахме трагичния живот и смърт на Снежанка от село Люлин, на която социалните отнеха и двете деца, наш репортер се добра до жалба на свекърва й. Жената не само не вярва във версията, че синът й Иван е затрил жена си, но няма вяра и в хуманността на социалните. Роза Стоилкова води битка за по-голямото дете на нещастната двойка, което е дадено на приемна майка. От тази жалба, както и от едно писмо, което пристигна в редакцията на “ШОУ” от приюта на отец Иван в с. Якимово, и от разказите на други пострадали, включително и от деца, преминали през социалните служби и домове, оставаме със смазващото чувство, че с днешна дата в България се случва нещо много страшно, което час по-скоро трябва да се спре!
Налице е един процес на неправомерно извеждане на деца от семейства и „отдаването” им по субективни критерии на приемни родители, които са поели социалната функция не по хуманни, а по материални причини. Както стана ясно и от едно от последните издания на тв предаването “Ничия земя”, често пъти приемни родители стават хора, които нямат никакво отношение към децата, а са поели функцията да ги гледат само за пари. Не е рядкост приемни родители да стават социално слаби роми, а сред по-“елитните” има дори обявени за “професионални”, превърнали тази дейност в бизнес. <br /> <br /> Те се домогват до европейски проекти по програмите за изоставени деца и сираци и зад благовидната кауза с децата се сдобиват с яки спонсорства. Така бедните, освен бедни, са опустошавани и душевно, като им се отнемат децата, а хитреци използват приемното родителство за доход. За съжаление - за сметка на най-крехките създания – децата, и най-ощетените от кризата – бедните хора и сираците по неволя.<br /> <br /> “ШОУ” отдавна разследва темата и работи в тясна връзка с неправителствени организации от съмишленици, които на собствена сметка правят чудовищни разкрития за съсипани човешки съдби. За някои от тях ще ви разкажем сега. <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Из жалбата на Роза Стоилкова: ИСКАМ ДА СИ ВЪРНА ВНУКА!</strong></span><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/40_41_Gorest3.jpg" alt="40_41_Gorest3.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="416" />“Във връзка с подадените от мен заявления и декларирано желание да отглеждам внука си, се проведе първа среща в ОЗД ДСП Перник на 30.09.2015 г. На срещата присъстваха 5 служители на отдела и приемната майка. Поздравих детето, като му казах, че съм неговата баба, и му разказах как като малък съм му пеела песнички и съм го приспивала. Подадох му подаръка играчка и детски шоколад. Д. се зарадва и почна да яде. Приемната майка обаче много остро му каза на висок глас веднага да остави шоколада, защото ще си развали вечерята. <br /> <br /> Беше 4 следобед!... Казах на социалните, че винаги съм се интересувала от внука си и че синът ми и снаха ми правеха всичко, за да си го върнат. През цялото време държаха детето с гръб към мен, за да не мога да го виждам. Не спряха да говорят пред детето, че майка му е била неадекватна... Аз започнах да му разказвам, че братовчедка му Ани, с която си играеше като малък, много го обича. Показах му снимки. <br /> <br /> Приемната родителка отново реагира: „Стига с тая Ани, престани да говориш за нея!”. Казах му, че има братче, тогава пък ме скастри една от социалните – взе да обяснява на детето, че то било болно “като майка си”. След това се обърна към мен и ми каза в прав текст да не взимам Д., защото нямало да ми се води като трудов стаж за пенсия… <br /> <br /> Страданието, което ми причини тази среща, буквално ме съсипа психически. Накараха ме да подпиша, че на срещата той “тропал с краче” – с други думи - не му е било приятно. Подписах, за да не ме лишат поне да виждам внука си, когото обичам!..”, е написала в жалбата си до Конфедерацията за защита правата на децата Роза Стоилкова, свекърва на убитата Снежанка. <br /> <br /> <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Социални карали момиче да бие кукла! </strong></span><br /> <br /> „Исках социалните да помолят баща ми да ми върне паспорта, за да отида на състезание с отбора. Социалната ме попита дали, ако баща ми ми върне паспорта, аз ще му простя. Този път не ме затвориха сама в стая, както преди, когато баща ми пребиваше от бой майка ми и болния ми брат... Тогава ме затваряха сама в стая без мама. Разпитващите бяха всеки път различни и на всяка от тях трябваше да отговарям как баща ми пребиваше мама и брат ми. Плачех и им разказвах... <br /> <br /> На една Дамянова се оплаках, че баща ми забравяше рождените ми дни, а тя ми каза, че аз съм била виновна, защото не съм го подсещала. Според нея възрастните хора забравяли празниците на децата./?!?/ Аз я попитах как тогава мама никога не забравя рождените ми дни, а тя продължи да ми повтаря, че съм виновна, докато ме разплака. Друга една от социалните веднъж ме накара да удрям и ритам една кукла, за да покажа как баща ми е удрял брат ми. Аз й казах, че не мога да направя това и се разплаках. На другия разпит един мъж с опашка ме заведе на друг етаж. Само той не ме тормози. Питаше ме за хубави неща и ме накара да рисувам. После дойде една възрастна с червена коса. Аз й казах, че искам всичко това да спре, защо ме разпитват всеки път различни хора и се налага да им повтарям тези неща?!? Тя ми отговори: „Защото говориш лоши неща за баща си и ти трябва да спреш!”, споделя В.<br /> <br /> <em><u><strong>Бел. ред.</strong></u></em> <em>От същата дирекция в „Красно село” вече четвърти месец чакаме писмо - отговор на наше официално запитване<img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/40_41_Gorest4_Silvia_Vasileva.jpg" alt="40_41_Gorest4_Silvia_Vasileva.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="320" height="385" /> относно професионалната приемна родителка Миглена Дерменджиева, която, по собствените й думи, бе „палена, ограбвана и „оклеветена” за пореден път това лято. <br /> <br /> Ако твърдяното от нея е истина, то тя е заплаха за приемните деца, които са й дадени. <br /> <br /> В устен разговор със социалната работничка Силвия Василева ни каза, че ние, питащите журналисти, сме били „анонимни”, а пък, от друга страна, не можела да провери Меги Дерм през летните месеци, защото нея я нямало в София. /?/ <br /> <br /> Да, според нас социалните дори и не знаеха, че бившата стриптийзета, с двете приемни деца, се е установила в с. Могила, Ямболско; че междувременно едното от децата – момиченцето, е било болно и в болница, а самата Дерменджиева на личния си профил във Фейсбук ежедневно ни осведомяваше, че е на плаж, на гроздобер, как вари ракия и прави туршия, докато се домогва до работещ европейски проект за деца в община Тунджа. <br /> <br /> Съгласно Закона за достъп до информация, липсата на отговор от страна на социалната служба „Красно село” на журналистическото ни питане относно приемния родител Дерменджиева може да се тълкува като отказ да ни бъде даден такъв, за което ще сезираме Административния съд.</em><br /> <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/40_41_Gorest5_Megi_Derm.JPG" alt="40_41_Gorest5_Megi_Derm.JPG" align="left" hspace="9" width="300" height="367" />„Мама” Меги Дерм тъжи за откраднати... вибратори!</strong></span><br /> <br /> Не е тайна, че интересът ни към въздигнатата от социалните в професионален приемен родител Миглена Дерменджиева – Меги Дерм, е продиктуван единствено и само защото смятаме, че в случая грубо е нарушен чл. 11 от Кодекса на приемния родител, а именно – морален облик на лицето. <br /> <br /> Бившата стриптийзета упорито иска да внуши на обществото, че живее нов живот, коренно различен от миналото й, но познатите й не вярват в тази метаморфоза и дори създадоха страница във Фейсбук „Спрете Меги Дерм да се облагодетелства от децата сираци”. <br /> <br /> На какво попадна зоркото око на „ШОУ”? - В жалба на Дерм относно обира в къщата й във Владая на 09.08.2015 г. четем: „Бяха откраднати фурна, лаптоп, професионални тонколони. За почуда не бяха откраднати ценни вещи, като бижута и маркови слънчеви очила, а фотоалбум, документи и ВИБРАТОРИ”! /цитираме без редакция от официалната жалба, подписана от Миглена Дерменджиева, прокурорска преписка № 34698/2015 г. СРП/. <br /> <br /> Оставяме написаното без коментар, тъй като то само по себе си е достатъчно красноречиво. <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Венелина: ВЗЕХ СИНА СИ И ИЗБЯГАХМЕ, ЗАЩОТО ЗАСТРАШАВАТ ЗДРАВЕТО И ЖИВОТА МУ!</strong></span><br /> <br /> След като „ШОУ” преди време писа как дете и майка му избягаха от социалните и месеци наред бяха в неизвестност,<img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/40_41_Gorest6_Petko.jpg" alt="40_41_Gorest6_Petko.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="320" height="262" /> сега разполагаме с експертната психологическа оценка как се е отразил на малкия П. престоят му в Кризисния център „Вяра, Надежда и Любов” – София, където бе направен опит детето да бъде насилено, след което то избяга. Заедно с майка си!<br /> <br /> Майката Венелина споделя: „Социалните не ми дадоха никаква заповед. Просто взеха детето и го отведоха. П. има астма. Когато беше в Кризисния център, зимата направи пристъп. Обливан е със студена вода от големите момчета. Също така беше бит от тях – със синини по ръцете и по рамото. Детето се оплакало, но никой не му обърнал внимание. П. сподели пред психолога от Центъра какво преживява, а тя му каза: „Спокойно, тук всичко се наказва!”. <br /> <br /> Взех го от болницата след астматичния пристъп и не го върнах в Центъра. Детето ме умоляваше да не го връщам там. Отидохме във Враца. После в с. Краводер, където имаме роднини. Откриха ни и върнаха П. в Кризисния център на 20 май. На 1 юни счупва ръка. Те обаче не ни казват. Завели го в „Пирогов”, където им казали, че се налага операция и трябва съгласието на родител. Затова ме повикаха. Оперираха го и сега е с 2 импланта в ръката. На 5 юни, при изписването, социалните отиват да го вземат. П. казал, че ще скочи от балкона, но няма да тръгне с тях!..” <br /> <br /> Човек чете записаното от психолозите и се чуди как всичко това може да преживее, без да има последствия върху психиката му, едно дете. Малкият П. реди думите, наплашен до смърт от това, че може да го върнат в Кризисния център. Споделя по детски: „Социалните ми казаха, че в Центъра има коне, зайчета и добри деца, а то се оказа ад! Големите момчета се подиграват на малките и ги тормозят. Докато спя, те ме стрелят в лицето с мокри топчета, които после лепят по мен. Има дежурни, но те не идват при нас да видят какво става. Само две жени се държаха мило – чистачките”...<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ивайло: СЪСИПАХА НИ ЧЕДАТА ЗА 150 ЛВ.! </strong></span><br /> <br /> Бащата на 6-годишната С. – Ивайло, обяснява: „Взеха децата, защото не одобряваха хигиенните условия вкъщи. Не сме имали течаща топла вода. Аз работя като строител. Вярно, не печеля много, но се справяме. Взеха ни И. и М.!... На бебето ни, което се роди седмаче, откриха нисък хемоглобин. Казаха, че имало анемия, и го настаниха в приемно семейство. Остана ни само С. След като взеха и братчето й, тя отказа да ходи на градина, защото се страхуваше, че ще вземат и нея. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/40_41_Gorest9_Ivailo_Miglena.jpg" alt="40_41_Gorest9_Ivailo_Miglena.jpg" align="baseline" width="500" height="281" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">Ивайло и Миглена имат едно щастие в живота – децата си</span></strong><span style="font-size: x-small;"><strong><br /> </strong></span><br /> Сънува кошмари, буди се посреднощ с плач. В детското селище, в което я настаниха, й бяха дърпали ухото до зачервяване. С малко помощ си оправихме къщата. Струваше всичко на всичко 150 лева, а ни съсипаха децата!... Върнаха ни ги по Коледа миналата година. Оттогава насам децата са психически зле – уплашени и изтормозени. С. за всяко нещо иска разрешение. Разказва, че е била наказвана да седи на колене с вдигнати ръце, задето „будела сестрите си”?!? За най-малкото нещо децата плачат! Чудим се с жена ми как да ги успокояваме. А и на нас не ни е лесно, защото момченцето още не ни е върнато...”.<br /> <br /> В психологическото изследване четем разпит на 6-годишната С., който буквално те хваща за гърлото: „Всеки ден питах къде са мама и тате, а те ми казваха, че са отишли в София и са ни оставили! А аз си мислех, че мама и тате ще ни вземат. Чаках ги всеки ден!...”. „Как те наказваха?”, пита я психологът. „Да клякам, да ставам, пак да клякам – 10 пъти. За да слушам. И да заспя. Ама аз не спях. Страх ме беше. Щото ми се карат. Затварях очи и не спях. Чаках мама и тате да ни вземат”… Експертът създава разговор с детето по опорни точки: <br /> <br /> „Това тук е едно момченце. Защо седи на прага на тази къща?”, пита той. – „То се е загубило. Чака майка си и баща си да го вземат” – отговаря малката С. „Как така се е загубило?” – пита психологът. „Едни лоши хора са го взели от къщата му. Излъгали са го, че ще го заведат на едно място, дето има играчки”. „Мама и татко намериха ли го?”. „Да! Те вече ще го пазят от лошите хора!”, казва на висок глас С., сякаш, за да заглуши страховете в собствената си душа. А още е толкова малка!... <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Йорданка: Дават сирачета на такива, дето спят с конете си вкъщи, а на нас – не! </strong></span><br /> <br /> Йорданка ни търси по телефона, почти разплакана, да ни пита дали сме гледали тв предаването „Ничия земя” тази събота и дали сме видели на какви хора дават приемни деца, а на нея и мъжа й – не. Йорданка е омъжена за грък. И за двамата не е първи брак, и двамата нямат деца от предишните си връзки, а животът ги среща в недетеродна възраст. Имат си всичко, не им трябват пари от държавата. В дома им липсва единствено детската глъч, за която копнеят. И двамата са милозливи по характер. Наскоро са прибрали възрастна жена, останала без дом и подкрепа от близките си. Какъв е проблемът, защо социалните не ги намират за подходящи да станат приемни родители?<br /> <br /> Една нелепа формалност обърква всичко. В България искат документ, в който да пише, че съпругът на Йорданка няма отнети родителски права. Гърците не разбират защо това се изисква от тях. Формулярът от Гърция има друга графика и в него ясно пише, че техният гражданин НЯМА ДЕЦА. Тогава - недоумяват гърците - как може да е осъждан за отнемане на права, които никога не е имал?! <br /> <br /> Не - българските чиновници си държат на своето – гърците да го напишат по нашия „стандарт”. И така - Йорданка и съпругът й се въртят от сума време в един омагьосан кръг. А времето тече. И двамата са отчаяни и гневни на системата, която бездушно им отказва да се погрижат с обич поне за едно българско дете…<br /> <br /> <strong>Едно разследване на Еми МАРИЯНСКА<br /> <br /> <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />