Съдът като театър на абсурда – или една илюстрация на два съсипани живота (ВИДЕО)

Този текст може да бъде изпъстрен с много думички, които да онагледят красноречиво едно безпрецедентно безумие в правосъдната система. Но не е нужно. Фактите по конкретния случай говорят достатъчно сами по себе си. Коментарът стига дотам, че се касае за удивително некадърно и тенденциозно водено разследване и последвал „сляп“ за обективната истина съдебен процес, завършил с две абсолютно несправедливи осъдителни присъди. Но пък за сметка на това – с отърваването на един от същинските виновници. Процес, наситен с недопустими съдебни грешки, минали през следващите инстанции като летен бриз.

Преди близо три години БЛИЦ публикува широка разработка по скандалния случай, пример за крещяща несправедливост в съдебната система. Но разкритията удобно останаха в миманса, без никой от компетентните власти да си мръдне пръста да промени две съсипани човешки съдби. Тук можете да прочетете материала от 2016 година, където е описана надълго и нашироко цялата абсурдна сага.

Сега само ще маркираме за какво иде реч. И отново ясно и точно ще посочим някои основни факти, които доказват невинността на двамата осъдени на тежки ефективни присъди (по 10 и по 13 години и 3 месеца). И най-вече – че категорично е налице законово основание за възобновяване на производството. Възобновяване, което дори да се случи, по всяка вероятност ще е без никакво значение за единия от несправедливо осъдените по простата причина, че… е твърде възможно да не доживее бленувания момент на възтържествуване на справедливостта, защото заради преживения стрес се е разболял от тежко онкологично заболяване и е претърпял две операции и химеотерапия.
По въпросното производство има осъдени трима души, които са признати за виновни в нанасянето на тежка телесна повреда на бензинджията Галин Тачев.

Случаят е от 13 ноември 2010 година, а основно действащо лице е разградчанинът Марин Петров – известен в региона бизнесмен с репутация на човек, близък до бившите групировки. В малките часове на въпросната дата той влиза със своята любовница Павлина Гешева в бензиностанция до село Гешево. Там освен персонала са и трима пияни мъже, които започват да ги подкачат. Петров замълчава и излиза. Последва телефонно обаждане от него към бившия му шофьор Димитър Колев. В този момент той е в дискотека в Разград, където е и Тодор Григоров, който е трябвало да се прибере с неговата кола към дома си. Димитър тръгва към бензиностанцията, а с него и Тодор. Междувременно Марин се обажда и на още един човек – Радослав Раденков, който пристига на мястото с още двама души (по-късно в качеството си на свидетели по делото) – Мирослав Радев и Светослав Стоянов. И оттам вече започва интересната част.

Пръв в бензиностанцията влязъл Раденков, след него Колев, после Марин Петров, последван от Мирослав Радев и Тодор Григоров, и накрая – Светослав Стоянов (така стоят под номера и в материалите по досъдебното производство). Раденков отишъл до касата и помел с ръка един от стелажите с дъвки и бонбони и започнал да разпитва за въпросните трима мъже. В това време влиза и 42-годишният тогава бензинджия. Разказ от тук насетне не е нужен, защото са налице записи от камерите в бензиностанцията, които, макар и с лошо качество, реалистично показват какво се случва. Видеозаписът онагледява как Марин Петров провокира конфликт с бензинджията /и двамата очертани на кадрите с бяло кръгче – б. а./ и как му удря шамар, който впоследствие обаче е приписан на друг от подсъдимите.

Именно за това трябва да се обърне внимание и да се посочат очевидно нелогичните действия на разследващия полицай, чиито писания в материалите са следните: „Номер 3 /Марин Петров/ и Номер 5 /Тодор Григоров/ разговарят с Галин Тачев, а останалите по това време са до касата. На видеозаписа  изглежда (?!)  че Номер 5 удря шамар на Галин Тачев. В следващият момент Номер 1 (Раденков) бързо приближава към тях и удря Галин Тачев, при което го събаря на земята и започва да го рита“.

А какви са фактите, документирани на видеозаписите: не Тодор Григоров, а Марин Петров удря шамар на пострадалия бензинджия. Много интересно обаче защо на разследващия полицай „му изглежда“, че Тодор удря шамар, но за сметка на това пък удобно пропуска безспорния факт, че на кадрите се вижда, че шамарът е дело на Марин?!

След това: когато Тачев пада на земята, Димитър Колев го изтегля към касите. От всичките му действия се вижда, че не проявява никаква агресия спрямо него, а заедно със Светослав и Мирослав се опитват да спрат Раденков да го удря. Но разследващите на практика недопустимо измислят и вменяват мотив на Димитър, че всъщност го е издърпал на по-широко място, за да могат по-удобно да го бият. През цялото това време – от падането на земята на Тачев до края, Тодор Григоров стои встрани от цялата ситуация.

Следователно за Тодор Григоров няма категорични доказателства, а само изглежда, че е нанесъл един шамар на пострадалия, както е и категорично, че Димитър Колев не е нанесъл нито един удар. От записа обаче безусловно е видно, че Тодор Григоров не е нанасял удар на пострадалия Галин Тачев, а защо на разследващият полицай му изглежда така, може да обясни единствено и само самият разследващ. Особено силно впечатление не може да не направи фактът, че за Димитър Колев категорично се установява, че удар той изобщо не е нанесъл, но е включен в т. нар. „група“ на лицата, които са нанесли побой, вследствие на който постадалият е получил инсулт. Всъщност – и според разследващия, категорични доказателства има само за Раденков – видно от записа, приобщен към делото. Той действително брутално е нанасял ритници на пострадалия човек.

Фатално обаче за съдбата на двама души е не становището на разследващия полицай, а тезата на прокурора в обвинителния акт, която буквално преповтаря това абсолютно немотивирано лично становище. Безусловно в пъти по-фатално е обстоятелството, че съдът, който трябва да преценява всички доказателства и да реши делото по същество, буквално е прекопирал произволните съждения на разследващ полицай и прокурор.

Абсолютно неясно е по какъв начин може да се мотивира извод и да се постанови осъдителна присъда, като се приеме, че един плесник, при който пострадалият е останал прав, може да причини инсулт. Още по-учудващо е как този плесник може да се прехвърли като извършителство от един човек на друг. А именно – от Марин на Тодор. Освен това крайно шокиращ е фактът,  че може да бъде осъден човек, който не е нанесъл нито един удар. Дори напротив – също видно от записа – опитва да преустанови побоя, нанасян от Раденков.

Накрая обаче Григоров и Колев се оказват с по 13 години и 3 месеца и 10 години лишаване от свобода – ей така, защото някой е решил да изкриви действителността в полза на друг. Всъщност Марин Петров, който е инициатор на целия инцидент, видно от кадрите на видеозаписа, пръв нанася удар по лицето на пострадалия. Този факт е изцяло пренебрегнат и изваден вън от кориците на делото както от разследващият полицай, така и от прокурора, а като финал – и от съдебните състави. На практика ставаме свидетели на безпецедентно арогантна подмяна – Марин Петров е замесетен от друг човек, а именно Тодор Григоров, който да поеме вината му въпреки липсата на доказателства да е нанасял удар на пострадалия.

Абсолютен прецедент в наказателното право е да се приеме, че човек, който изобщо не е нанесъл удар, може да е извършител при причиняване на тежка телесна повреда. Нещо повече: на видеозаписа Димитър Колев предприема активни действия да спаси пострадалия от Раденков, който е човекът, нанасял продължителен и жесток побой.
 
По време на разследването Марин Петров дори има наглостта да излъже, че въобще не е бил в бензиностанцията! Прави го, защото до онзи момент не е знаел, че има видеокадри. Марин Петров получава присъда за лъжесвидетелстване под №561 от 27.07.2011 г. по НОХД № 482/2011г. на Районен съд – Разград. Именно тази присъда е абсолютното законово основание да бъде възобновено делото съгласно разпоредбите на чл. 422 от НПК.

Вече има един отказ за възобновяване на делото от Апелативен съд – Варна. Вярно е, че това е извънреден способ, при който се коригира влязла в сила присъда. И случаите, в които дело се възобновява по молба на осъден, са изключително редки. Същевременно обаче не става ясно има ли значение лъжесвидетелстването на основния свидетел по делото Марин Петров, както и какво всъщност се установява от видеозаписа и изобщо получен ли е този запис. Не е ясно и защо не е коментиран в мотивите на Апелативен съд – Варна.

Основният въпрос е как е възможно разследващ полицай, прокурор и съдии от три инстанции да не забележат и да не изтълкуват законосъобразно действията и поведението на всяко едно от лицата, които са участници в така измислената „група“?! Както и престъпно ли е поведението на инициатора на инцидента, който всъщност е и човек, нанесъл удар на пострадалия, но необяснимо защо остава само свидетел по делото?! И редно и нормално ли е компетентните органи да изкривяват фактите, и вследствие на това да достигат до неправилни изводи, а реалният анализ на ситуацията да бъде направен всъщност в рамките на журналистическо разследване?! И дано този абсурд да не е индикация за правораздаването в последните години. В крайна сметка човек, за когото на разследващи и магистрати „им изглежда, че е нанесъл шамар“, е осъден на 13 години и 3 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. А този, който изобщо не е нанесъл удар, също ще лежи при строг режим 10 години.

Вероятно за никого няма да е изненада, че и за двамата осъдени тези очевидно несправедливи присъди са били огромен шок. Шок, който според близките на Тодор Григоров е сред причините да се отключи тежко онкологично заболяване – рак на панкреаса. Последвали са и две операции, втората от които – изключително тежка. На практика половината вътрешни органи на Григоров са били изрязани – повече от половината задстомашна жлеза, жлъчка и жлъчни канали, дванадесетопръстник, част от тънките черва и стомаха. Няма да бъде пресилено или пък грешка, ако се каже, че Тодор Григоров вече е половин човек. При това буквално. Близките му се надяват проведената химеотерапия да стопира заболяването и той да влезе в ремисия.

Освен подаване на молба за отлагане на изтърпяване на наказанието на Тодор Григоров поради очевидно съсипаното му здраве и невъзможност да се лекува в условията на местата за лишаване от свобода, предстои подаване на молба и до Апелативен съд – Варна за възобновяване на делото. Надеждата е, че при новото разглеждане съдебният състав ще прецени правилно постановената присъда за лъжесвидетелстване на Марин Петров, както и ще се запознае лично с приложения видеозапис, а също така – ще направи адекватни изводи на база кадрите в него.

Настоящата публикация не цели сензация, а единствено справедливост и наказване на реално виновните лица. Защото все пак две човешки съдби, от които зависят и тези на техните близки, са в ръцете на Темида, която, за да оправдае името и честта си, не трябва да остане сляпа за една огромна несправедливост.

БЛИЦ ще продължава да напомня за нея.