Съдят “Изверга от “Разсадника” заради жена-сатана!?

София, България 27 Окт. 2009, 12:00 2264 прочита 0 коментара

Обвинението в засекретеният процес се напъва да докаже, че Ивайло Иванов удушил приятелката си Капка Атанасова и месеци наред спал с разложеното й тяло. Ивайло превъртял след няколко зверски катастрофи и побои от мутри и наказателни бригади на наркобосове. Пловдивските психиатри му поставят категоричната диагноза “параноидна шизофения”, колегата им от Централния затвор пише “циркаджийски номера”, а съдебните експерти твърдят – “напълно вменяем”.

Мистерията е, че според непредубедени експерти и свидетели намереният труп е на друга жена. В началото на март м.г. медиите гръмнаха – в контейнер до бл. 65 в столичния кв. “Разсадника” е открит “разчленен труп”, “откриха разложени късове от труп”, “намерено е тяло накълцано на парчета, напъхани в чували”, “бивш полицай намери мумия в контейнер” и пр. и пр. От всичко това вярно е само едно – открито е тялото на гола мъртва жена, но то е цяло и без следи от външни наранявания. В средата на май информациите са още по гръмки, от рода на: “Извергът от “Разсадника” спял всяка нощ до разложената си жена!”, “През деня убиецът местил тялото насам-натам, а през нощта си лягал с него” “Извергът мазал със смес от слама и лайна стените на входа, за да заличи миризмата от разложения труп” и т.н. Знае ли някой какво се е случило всъщност? Майката: Ивайло беше слънчево дете с невероятно трагична съдба Делото, което в момента се води в Софийски градски съд, е при закрити врата, защото съдбата на Иванов крие ужасна тайна, която според родното правосъдие не бива да става обществено достояние. Майка му Лили Гълъбова, гллавен редактор на списание.... го описва като слънчево, вечно усмихнато дете и всестранно надарено дете, което лелките и учителките в детската градина постоянно щипят по бузките. Отличник от първи клас до последния изпит , който е взел през живота си. “От малък му го възпитавах и му внушавах, че трябва да защитава момичетата, слабите и възрастните. Още в първи клас страхотно мелле, заради местното бабаитче дърпаше за плитките и биеше съученичката му Надя. В блока, щом видеше възрастен човек с торби, грабваше ги и му ги носеше по стълбите. Подарявал ми е букетчета, но никога не е късал живо цвете, събираше ги оттук-оттам. Може и от улицата. Иво кандидаства и е приет в Художествената академия и ХТИ. Три години учи химия и се прехвърля се в МЕИ. И тук е отличник със съответната стипендия. Възпитаван в любов към хората, природата и животните, даже прибира от улицата две бездомни псета и дава две месечни стипендии, за да излекува крака на едно от тях. Завършва семестриално, но не се дипломира, защото междувременно се задомява с Надежда, по ирония на съдбата, съименничка на момичето, заради което яде първия се пердах от бабаитче още в първи клас. Годината е 1995-та. Преценява, че грижите за семейството и децата са по-важни от дипломата. Сдобива се с три рожби. Обожанието между баща и деца е взаимно и е документирано на стотици снимки. Замества майка си в пътуванията й до Пловдив и дели семейството си единствено с грижите за болните си дядо и баба, живеещи в местния кв. “Кючук Париж”. Един от източниците на доходи е видеоклубът, който прави в наследствения пловдивски имот. Другият е търговията с череши от наследствената овощна градина, която ражда разкошни плодове. Гони от клубчето си наркоманчета и малолетни пушачи. През 1999 г. се случва първата голяма драма. Пребит е зверски от борец. Кварталната мутра прескача от близката кръчма, за се изпикае в двора на Ивайло. След забележката мускулестото животно го хваща и прави главата му на пихтия, удряйки я където свари. Инцидентът е и първата рана, нанесена му от сблъсъка с родното правосъдие. След години ще започне да припознава в майка си и чужди съдийката и прокурорката, които “наказват” мутрата с 200 лв...глоба, понеже се е изпикал в чужд имот. Това, че е пребил, смазал и осакатил човек за цял живот, все едно не се е случило. Но дотогава има още време. През 2001 г. наказателна бригада от 15-20 души “Кючук Париж” си троши Ивайло от глава до пети с чукове и тръби. Според майката това е отмъщението, че защитава от бабаитите приятеля си Иван, че гони малките наркоманчета и пушачи, но вероятно най-вече, защото отказва на местните наркобоксове да разпространява дрога във видеоклуба си. Това е кварталът, в който се знае в кои къщи се продава дрога, в кои се правят наркооргиите. В същия този квартал е убито и момичето, пребито до смър от две свои съученички. Пред местната Темида обаче виновен е Ивайло, който с агресивното си поведение предизвикал костотрошачите... Поредният побой, който го превръща в доживотен инвалид в комбинация с поредната гавра на местното правораздаване отключва първите мании и прояви на неадекватност у Ивайло. След многократни експертизи различни пловдивски психиатри поставят многократно диагнозата “параноидна шизофрения”, отключила се преди няколко години. В периода 1995 г. – 2005 г. Ивайло Иванов преживява и няколко катастрофи, във всяка от които жестоки удари търпи най-вече многострадалната му глава. Парадоксът е, че след години по времето на досъдебното производство и по време на самия процес, шизофренията на Ивайло “изчезва”. Софийските експерти вадят от девет кладенци вода, за да докажат, че “извергът” е вменяем и напълно е осъзнавал какво е вършил, когато е душил и трошил ребрата на жертвата и месеци наред е спал всяка нощ с разложената си мъртва приятелка. Иначе и санитарките в лудниците знаят, че шизофрения не се лекува. Най-светлият период на Иво е след прегледа при известния психиатър Руслан Терзийски, който му изписва препарата “Риполепт”. Според майка му Лили Гълъбова, в светъл или тъмен период, “извергът” от “Разсадника” не престава да заработва и винаги спестява всичко, не е похарчил дори стотинка за себе си, не си е купил едни връзки за обувки дори. За сметка на това децата му още от мънички винаги са имали най-хубавите играчки и джиесеми. Вманиаченият Иво навсякъде носи демонстративно целия си спестен капитал от заработеното плюс инвалидната си пенсия на метална щипка, закачена за кръста му – около 25 000. Дори джипито му прави забележка да не излага показ парите си, но напразно. След драматичното и “вълнуващо” десетгодишно съжителство през 2005 г. Надя и Ивайло се разделят. Жертвата: Косата на Капка пламва в черква, отецът я гони, била от сатанинска секта В храма “Св. Петър и Павел” косата на убитата Капка Атанасова се самозапалила при маслосвет и отец Константин й забранил да стъпва в божия храм Няколко месеца, след като се разделя с жена си, съсипан от мъка по деца и жена, Ивайло се запознава по обява с Капка Атанасова, която се оказва доста странна птица. Иво я прибира в апартамента си и двамата заживяват заедно. Лили Гълъбова дълго време не знае какво работи новата й “снаха”. Когато разбира, че заработва на импулсен секстелефон, изпада в шок. Шокът става пълен когато Иво и Капка започват да гостуват дома на родителите му, които живеят на няколко минути път от този на сина им. При посещенията, по време на обяд не един и два пъти секстелефонът й звъни и Капка отива в другата стая, в банята или тоалетната. Ивайло се изчервява и отронва: “Моят “Пършинг” отива да пъшка.” Оше от самото начало става ясно и друго – Капка е завършена алкохоличка. След обиска в апартамента са намерени 30 бутилки чист спирт, който Капка пие, поразреден с вода. При тези гостувания не казва почти нищо за личния си живот. Говори единствено с неприкрита неприязън за сестра си, сдържано за майка си и споменава с добра дума само починалия си баща. Едва след ареста Лили Гълъбова разбира, че в семейството им се води война за имоти. Капка има и сериозно венерическо заболяване с кондиломи и кръвоизливи. Веднъж лично “свекърва” й я води в “Александровска болница”, където й правят първата операция. Майката се съмнява за сифилис във втори или трети стадий и изпада в ужас, че може и синът й да е заразен. Ивайло признава на майка си, че и той я водил по лекари и я уверява, че от момента, в който разбрал, че е болна, не са имали никакви полови контакти. През август 2007 г. родителите, Ивайло и Капка правят маслосвет в кварталната черква “Св. Петър и Павел”. Приятелката на Иво е най-отзад, не пали свещ, но изведнъж косата й пламва. Всички изпадат в ужас. Най- ужасен е отец Константин, който заявява, че повече няма да пусне този човек в божия храм, защото е от сатанинска секта. Родителите настояват за раздяла. Иво твърди, че няколко пъти й събира багажа, тя отива при майка си и пак се връща. Арестът: Щурмуват дома на Ивайло сякаш е нарколаборатория На 13 май рано сутринта група около двайсетина щурмуваци разбиват желязната врата на апартамента на Ивайло, пребиват го, оковават го в белезници и опустошават и опоскват апартамента в търсене на доказателства. Междувременно Иво припада, изпада в несвяст и е положен от полицаите, които се опитват да го свестят с вода. След този “обиск” пачката с хилядите евро изчезва. Изчезват ценности като злато и скъпоценни камъни, според твърденията на майката. Около един-два на обяд Иво е отдвенед в столичната дирекция на полицията, а заповедта за арест е написана в 22 ч. същия ден. След полунощ е проведен и разпит пред съдия. Ивайло прави някакви абсурдни полупризнания, според майка му под диктовка, че е живял, че се “гушкал” трупа 4 месеца в леглото, но до признание, че е убил Капка така и не се стига. Не разписва и протокола за разпит. Как се стига дотук? На 17 септември 2007 г. Ивайло и Капка окончателно се разделят. Тя се прибира при майка си Мариана, която по-късно твърди, че дъщеря й се прибрала през...ноември след поредния побой, но след няколко дни отново се върнала при Ивайло и оттогава чедото й потъва вдън земя. Майката на Иво твърди, че в деня на фактическата раздяла 17 септември Капка е била по потник без една синина дори. На 6 декември Иво натиска звънеца надома на родителите си. Заедно с него е приятелката му, която както обикновено е пийнала. Престоят е кратък. Капка бърза да се върне, за да се погрижи за любимата си котка, останала в дома на майка й, с която обикновено не се разделя дори, когато излиза навън и отново потъва вдън земя. След това се случват общо взето следните събития. Родителите на Иво отиват в дома на майката на Капка, за да си приберат нейната връзка ключове от колата. Отваря сестра й и казва, че я няма и вероятно е при приятели. През февруари отново се обаждат в дома й, но Капка отново я няма, не се била обаждала, не се знаело къде е, потънала била вдън земя. Бащата Васил Иванов пита, защо тогава не я обявят за издирване. Впрочем в процеса на своите разследвания, родителите разбират, че Капка и друг път се е губила месеци наред, живяла е с различни мъже. Освен пъшкането на импулсния мобилен телефон, работодателката й е предоставила офис в едно мазе със стационарен импулсен телефон в кв. “Стрелбище”, където често оставала да преспива. В периода, в който според медиите крил трупа във фризер, какъвто Ивайло никога не е имал, а според обвинението е местил разложения труп насам-натам, изнасял го на терасата, за да не мирише и вечер си лягал с него, в двустайния апартамент са влизали и излизали, както и родителите така и много външни лица, включително и представители на агенции за недвижими имоти за оглед. Парадоксално е, че е изрязан “доказателствен” материал от терасата към стаята, която е ползвана от наемател и приятелката му през инкриминирания период. Най-големия абсурд е, че след ареста последният наемател е виждал няколко пъти Капка, която пита за Ивайло или звъни и побягва, когато вратата отваря друг човек. Въпросният свидетел, който остава да живее в апартамента и след ареста през май, чак до септември, е заплашен от дознателката да не се явява на делата, пише дори жалба по въпроса, но и той изчезва. В същия период очевидци се обаждали на Лили Гълъбова, че са виждали живата Капка да се качва и слиза от Мерцедес в пресечка на 50 м. от дома на майка й. Така или иначе, факт е, че никой не знае кога, как и къде е изчезнала Капка, майката никога не е подавала сигнал за издирване, въпреки крокодилските си сълзи пред медиите и искането си за 100 000 кръвнина. Да, но към момента обвинението виси като препрани и продрани гащи на простор. Първоначално полицията заявава, че намереният труп отговаря на описанието на жена, изчезнала на 20 февруари 2008 г. с психични отклонения. Трупът е дълъг 155 см. Според един от свидетелите, който е 1,70 м., че и кусур отгоре, живата Капка е била висока почти колкото него. Според непредубедените експерти свиването на един труп след настъпването на смъртта е минимално, не повече от сантиметър. А с близо десетина сантиметра не може да се скъси и египетска мумия. Зъбният статус на трупа и живата Капка по никакъв начин не се връзват според експерта-зъболекар. Един от свидетелите казва, че алкохоличката и пушачката Капка, която пъшкала и реанимирала нон-стоп с цигара и чаша в ръка имала развалени и потъмнели до тъмнокафяво зъби, докато тези на трупа са бисерно бели. Трупа не притежава и следи от интервенцията с металопластика, каквато е имала живата Капка и пр. и пр. очевадни разминавания, колкото щеш Дори с чисто визуални белези като овал на лицето, нос – къс и чип срещу голям и кабмест, издадената околоустна челюст на трупа и т.н. изобщо не мязат на живата Капка. Козовете на обвинението се крепят на два косъма, които били иззети при първоначалния и последващите обиски на дома на Ивайло. Единственият, който твърди, че има морфологична и пр. идентичност между послесмъртните косми от трупа и намерените “нишковидни обекти” при обиска е някакъв суперексперт-полицай от столичната полицейска дирекция. Експертите от института по криминалистика и други техни колеги не се наемат да твърдят подобно нещо. Най-голямата мистерия е ДНК-експертизата. Според протоколите от патоанатомията от устата на трупа са извадени два зъба, плюс още след това. Експертизата показвала съвпадение с пробите, взети от устата на майката на Капка и тези на трупа. Мистерията е, че дознателката предава запечатана проба с един зъб, а вещото лице се кълне, че е смляло при експертизата два зъба. Пита се къде са изчезнали вторият и третият зъб? На всичко отгоре и досега не е установена кръвната група трупа, няма такава и на живата Капка. По-големият абсурд обаче е друг. Дори да се окаже, че трупът в контейнера е на Капка Атанасова, обвинението не разполага с нито едно годно доказателство, че убиецът е Ивайло Иванов. Най-големият абсурд обаче е, че вероятно обвинението вади като фокусник от ръкавите си вещи лица, които твърдят, че Ивайло Иванов е напълно вменяем, осъзнавал е какво върши и няма никакви признаци на шизофренно поведение. Едно от тях стига дотам, че сравнява поведението на Иво в съда с това Еркюл Поаро, който затруднява съдопроизводството със суперадекватни въпроси. Сякаш диагнозата на Ивайло Иванов е олигофрения, а не шизофрения. Защото при последната диагноза процесът следва незабавно да се прекрати, дори да се се докаже, че Ивайло е убиец. Да, ама не. Има труп, трябва да има убиец и дивиденти за близките. Като бонус - няма го Ивайло, няма ги 25-те хиляди евро, злато и други скъпоценности. Според майката Лили Гълъбова, докато съдът продължава да търси истината, синът й се топи с всеки изминал ден и бавно, но сигурно пътува към небитието. А с него и истината. Славей Костадинов