Пореден психясал сексманиак броди в България! „Да не дава Господ самолет да мине над наше село! Страшно е! Тогава лудият става най-агресивен, а ние всичките жени се изпокриваме по къщите си и не смеем поне един ден да излезем”, нарежда Мария Дренева от пловдивското село Беловица. С ужас тя разказва как от години са подложени на луд секстерор от съселянина си Васил Александров.
Преди два месеца името му нашумя при скандал в квартал &bdquo;Изгрев&rdquo; в Пловдив. Там Васил има апартамент и от няколко месеца се бил пренесъл от Беловица в Града под тепетата. <br /> <br /> <strong>Бившият военен е луд и много опасен</strong><br /> <br /> твърдят негови комшии. Тогава той се беше барикадирал в апартамента си на улица &bdquo;Преспа&rdquo; и мяташе буркани и домакински съдове по минаващите. &bdquo;Цяло чудо е, че не уби някого, а пред блока играят постоянно деца&rdquo;, споделяха ужасени съседи. Пристигналите на пожар ченгета и психолози водиха няколко часови преговори да се предаде. Мъжът обаче бе залостил със стар бойлер вратата си. Накрая нервите на спецченге не издържаха и то разби вратата. Агресорът беше обезоръжен и пратен на лечение в психодиспансера.<br /> <br /> Преди седмица обаче Александров е пуснат. Проверка на &bdquo;ШОУ&rdquo; на място установи, че той пак не е с всичкия си. При опити да разговаряме с него Васил каза, че не може да отвори вратата, защото възрастните му майка и баща са на легло и ги гледа. Щели сме да ги обезпокоим. Родителите на психаря обаче са починали преди години. Съседите му в Пловдив разказват, че към момента е кротък, но не се знае кога &bdquo;братята&rdquo; ще го прихванат отново и тогава можело да има жертви.<br /> <br /> Илинка Костова - кметицата на Беловица, където Васил има наследствена къща и където основно живее, е в тотален шок. &bdquo;Разбрах, че съседите на Александров в Пловдив правят подписка да го изселват. Искали да го пращат при нас. Да си стои там, хич не го искаме, селото отново ще потъне в ужас!&rdquo;, вайка се Костова. Тя лично е патила от изверга. Преди няколко години, когато починала майка му Йона, той отишъл в кметството за някакви документи. Издали му ги, но настоявал за подписи и документи, които не били в правомощията на Костова, а трябвало да се вземат от община Хисар. Намесила се кротко да обясни секретарката Нонка Никитова. <br /> <br /> <strong>И станало страшно!</strong><br /> <br /> Лудият започнал да псува, да хвърля, да ги заплашва с убийство. Стигнали дотам, че сутрин си звънели да се уговарят заедно да отидат на работа, да не стоят сами в сградата, за да не се случи нещо. Да ги пази бил ангажиран човек от селото, който бил нает по временната заетост. <br /> <br /> Тормозът обаче не спрял. Щом Нонка се качвала в автобуса за Пловдив или Хисар, Александров се качвал с нея, по време на целия път я псувал и наричал &bdquo;к...ва&rdquo;, а в сградата на община Хисар викал и псувал по нея. Горката жена не смеела нищо да каже, за да не провокира гнева на психаря още повече. Няколкото жалби в полицията водели само до забележка от страна на хисарските ченгета и екшънът започвал отново.<br /> <br /> Миналата година дъщерята на Нонка, която била абитуриентка, се прибирала към дома си. След нея тръгнал Васил. Тя бързала и той бързал. Тя тичала и той тичал. Момичето си изкарало акъла, щом залостила пътната врата и чула: &bdquo;Ще ми паднеш ти, длъжен съм да опитам!&rdquo;. Секретарката се притеснила, мъжът й е тежко болен, не смее да му каже, и живяла в тих ужас и постоянно треперела.<br /> <br /> Друга жена от селото, съседка на бившия военен, пък още не може да се успокои от преживения стрес. Преди месеци съпругът на Донка Петрова заминал на работа в чужбина. Александров научил, че мъжът й е на гурбет и веднага проявил сексуални щения към самотната жена. Щом я видел, че излиза, лудият автоматично си вадел члена. Казвал, че бил работлив и щял да свърши перфектна работа. Искал вечер да прескача оградата и да ходи на гости у наплашената жена. Тя дебнела нощем до 2-3 часа, скрита зад пердето. Барикадирала дома си, била предупредила братовчеди и близки, ако им звънне по телефона, което и време да е, да тичат към дома и да я спасяват.<br /> <br /> Към друга беловчанка обаче Васил имал най-големи мераци. Тя му била любима. Жената имала къща през две улици. Идвала си в събота и неделя, тъй като живеела в Пловдив. Обикновено се прибирала през уикенда. На улицата на Васил живеела нейна приятелка, при която Ваня често ходела. Изродът започвал дебненето в петък следобед и го привършвал в неделя вечерта. Щом видел жената, веднага изскачал от къщата си и вадил члена си. &bdquo;Думите и вулгаризмите, които ръсеше по горката жена, бяха толкова страшни и грозни, че и порнописател би се изчервил. Крещеше, че я чакал да си дойде от Пловдив, защото като я видел, и се изпразвал. Ако Ваня не ходила на гости у приятелката си, той се премествал да дебне на нейната улица. Искаше секс от нея с обещанието, че ще остане доволна и няма да му се насити. Викаха полиция, пред тях той се държеше нормално. Така много пъти. Накрая Ваня спря да си идва. Поднови гостуванията си сега, когато той беше на лечение в психодиспансера&rdquo;, споделят местните. Жената била получила стрес и вечер, когато се мръквало, задължително в Беловица се движела с братовчеди и познати или приятели, дори когато знаела, че Александров го няма.<br /> <br /> <strong>Най-голямата паника<br /> </strong><br /> обаче настъпвала, когато в небето над Беловица прелитали самолети. Тогава Васил се показвал на двора да гледа дали машините оставят следа във въздуха от горивото си. Заявявал, че сега ще пада секс наред, защото тогава жените ставали най-дашни, най-любвеобилни и благосклонни. Тръгвал по улиците и от всяка срещната жена под 70 години направо си искал. &bdquo;Ела да те на*ба, после ще си ми благодарна, няма да ме забравиш цял живот&rdquo;, викал по наплашените местни жителки лудият. Когато му отказвали и бягали с писъци, той излизал на центъра на селото и крещял: &bdquo;Няма ли к...ви и проститутки в това село, бе?!&rdquo;.<br /> <br /> Психарят тероризирал и брат си Александър, научи наш репортер. Къщата била на два етажа с един вход. На първия живеел Васил, на втория - батко му. Кукуто обаче запушил входа и не разрешавал на брат си да се прибира у дома. Искал от Александър да му плаща... такса вход. Така измъченият от постоянни скандали и писъци Александър се качвал до втория етаж със стълба. В къщата обаче не можело да се живее, тъй като Васил денонощно гърмял с пистолет, който няма право да притежава, и с цяло гърло пеел руски песни. Най-обичал романсите. С тях правил &bdquo;серенада&rdquo; на съседките.<br /> <br /> Сега и съседите в Пловдив, и хората в Беловица са наплашени. В момента Васил Александров е в Града под тепетата. Пловдивчани събират подписка за изселване. Процедурата, която ще мине през адвокат и съд, е 60-дневна. След това е най-вероятно лудият да бъде изселен и да се прибере в Беловица. &bdquo;Тогава вече ще настане отново ужас. Искаме да го приберат на лечение и да не го връщат тук, това е кошмар за цялото село!&rdquo;, негодуват местните и се заканват да линчуват Александров. &bdquo;Докато майка му беше жива, се грижеше той да си пие психотропните лекарства и се владееше. Когато жената почина, положението стана нетърпимо, защото няма кой да го контролира. За нас връщането на този човек в Беловица е кошмар&rdquo;, казва и кметицата.<br /> <br /> Същото говорят и съседите на Васил в Пловдив. Дори бившата му съпруга и синът му, който той е пребил преди време от бой, настояват агресорът да се изсели. Всички са наплашени до смърт, защото мъжът е бивш военен. Знаят, че притежава бойно оръжие, чуват го да гърми с него. Преди време при обиск в къщата му в Беловица бил иззет пистолет и незаконно снаряжение. Явно огнестрелните оръжия са били няколко, тъй като Васил продължава да стреля, да си го развява и... да си пее.<br /> <br /> <strong>Стоян ИВАНОВ</strong><br /> <br />