Шахматистът шпакловчик клал близнака си и преди 9 години

Библейска драма а ла "Каин и Авел" втрещи берковското село Песочница. Вчера местните изпратиха 48-годишния Валентин Михайлов, прободен в сърцето от близнака си Иван. За погребението се погрижили кметският наместник Цветан Антов и далечни братовчеди и съседи, тъй като двамата нямат родители и близки роднини. Едни донесли покров, други - сладки за Бог да прости.

Валентин бе убит късно в неделя вечер в дома си. Станало като в криминален филм - скарали се около игра на шах и по-кибритлията Иван грабнал ножа от масата в кухнята и го забил право в сърцето на брат си. Валентин издъхнал след минута. Дошлите спешни доктори от Берковица само установили смъртта му. Часове след трагедията станало ясно, че в къщата им е имало и трети човек - съседът Свилен. Според жителите на селото той донесъл у тях 3-литрова туба с вино, та да се почерпят за Благовещение. Седнали отрано, пийнали си и когато станала белята към 23,50 ч, и тримата били вече добре почерпени. От двамата живи пристигналите полицаи не могли да разберат за какво точно са се скарали. Едва във вторник Иван и Свилен изтрезнели и ги разпитали в Районното управление на МВР в Берковица.<br /> <br /> Близнакът убиец е задържан. Съседите разказаха пред &quot;Стандарт&quot;, че и преди 9 г. Иван опитал да убие Вальо. Тогава братята, които са шпакловчици по професия, пак се скарали и кибритлията забил нож в брат си. Но раната била повърхностна. Валентин бързо се съвзел и отказал да съди брат си. Между близнаците нямало раздор - продължили да живеят двамата в бащината къща по същия си начин.<br /> <br /> Братята били с трудна съдба, разказа пред &quot;Стандарт&quot; кметът. Имали добри родители, които рано се споминали. Баща им, който пасял козите на цялото село, най-напред, а след него - и майка им. Момчетата били на 3 г., когато останали сами. И досега в селото е жив споменът за двете деца, които всеки ден ходели на гробището и изгребвали земята от гроба на майка си. Трябвало дълго да им обясняват защо е долу. За момчетата се грижели роднини - живите лели и чичовци. Цяло село ги жалело, всеки им носел по нещо за хапване. Иван и Валентин били слаби ученици, но стигнали дори до строителното училище в Монтана. Никой в селото не знае дали са го завършили. Никога не са имали постоянна работа. Обичали да свършат нещо, да им платят и да седнат да се почерпят. С времето се пристрастили към чашката, нея избрали за спасение от трудния си живот. Старците ги ангажирали я да прекопаят градините им, я да пренаредят керемидите, някой дребен ремонт на къщите да им направят. Щом вземели парите, купували си питиета и сядали да се черпят.<br /> <br /> Предишният кметски наместник Васко Маринов от време на време ги включвал в програми за социална заетост, но и в тях двамата не били постоянни. Закъснявали редовно, понякога не се явявали на работа, но на тях това се прощавало. Често молели съселяните си да ги почерпят - я някоя ракийка да им поръчат, я бутилка бира. Ей така, без нищо, за настроение. И хората го правели - от добра душа и съчувствие към съдбата им. Не сме чули да са имали любов, твърдят съселяните им. Ако поне единият имаше жена, нямаше да живеят така, говорят бабите.