Схемата на NEXO, като на Ружа Игнатова: Продават се виртуални, прибират се реални пари

Схемата е същата като на криптокралицата Ружа Игнатова

Схемата, по която са работили NEXO е като тази на One Coin - криптопирамидата, създадена от българката Ружа Игнатова, научи “Труд news” от експерти, наблюдаващи разследването. Накратко те я обясниха така - плащат се истински пари срещу виртуални, за които клиентите очакват да получат по-висока лихва от тази, която предлагат банките. Включилите се в началото настина получават, после доходността се финансира от следващите. Групата се разраства, накрая босът изчезва, а след него остава диря от имоти, яхти и произведения на изкуството, пише "Труд".

Както съобщи “Труд news”, в петък прокуратурата повдигна обвинения на четирима от групировката NEXO, като изрично отказа да посочи имената им. На двама от тях бе определена парична гаранция от 1 млн. лв., а други двама бяха обявени за издирване. Неофициално стана известно, че търсените са съоснователят на NEXO Антони Тренчев и изпълнителният директор Коста Кънчев. Смята се, че двамата са в Дубай и то не от миналата седмица, а още от есента на миналата година, когато компанията им балон започва да издиша.

Дейността на NEXO по криптобанкиране е била напълно реална при създаването на фирмата през 2018 г. и първоначално доходоносна за клиентите им, разказаха източниците на “Труд news”. Срещу реални финансови инструменти - долари, британски лири, евро, акции, търгувани на фондовите борси, са купували NEXO-токени. Това е едноименна виртуална валута - нещо като жетони на NEXO, които могат да се продават, заменят или дават назаем, като се смятат, че имат покритие в различни виртуални валути, най-популярната от които е биткойн. С други думи клиентът на криптобанката става притежател на портфейл, от който очаква висока годишна доходност и на NEXO-токени - виртуална валута, която може да участват в оборот по-лесно от биткойните например.

В последните 2-3 години цената на криптовалутите непрестанно се увеличават и това привидно кара вложителите в NEXO-токени да смятат, че са на печалба. Но започват и проблемите на NEXO, тъй като властите в САЩ искат забраната на дейността на криптобанката, като част от мотивите са за нереално предлаганата доходност от 36%.

Разследването в България, по което се проведе акция миналия четвъртък в София, не е първото срещу NEXO, подчертаха източниците на “Труд news”. Според тях първото стартира във Великобритания и сред основните свидетели на Острова се оказва един от основателите на NEXO - Георги Шулев. Той напуска компанията две години след създаването є, именно заради несъгласие с превръщането на криптобанката в класическа финансова пирамида.

През септември 2022 г. от Британската агенция за борба с престъпността влизат в контакт с ДАНС, тъй като в Англия и Северна Ирландия рязко се увеличават жалбите и сигналите на британски и ирландски граждани. Те били притеснени от информациите за NEXO, идващи от САЩ, решават да се оттеглят от криптобанката. Но се оказало, че портфейлите им с NEXO-токени са доста изтънели, а ако изобщо може да се говори за печалби, те са доста под очакваните.

Паралелно с осъществената връзка с ДАНС от британските следствени служби изпращат на българските си колеги и специален софтуер, който позволява в реално време да се следи дейността на NEXO. По същото време - септември 2022 г., в Националната следствена служба е сформиран и отдела по Киберпрестъпност, който започва работа в екип с експертите от ДАНС и ГДБОП. В края на ноември у нас гостува делегация от Великобритания, която проведе едноседмичен семинар с наши разследващи, като много вероятно е една от обсъжданите там теми да е била и свързана с NEXO. 

Съоснователят на NEXO Антони Тренчев и изпълнителният директор Коста Кънчев, станали граждани на Обединените арабски емирства.

Паралелно с проверките в България британското финансово разузнаване установява, че от компанията NEXO започва масово да се правят транзакции към швейцарски банкови сметки в евро, долари, британски лири и швейцарски франкове, за които оперативната информация сочи, че са на Антони Тренчев и Коста Кънчев. Истинските, а не виртулани койни, токени или жетони, постъпват предимно в една уважавана швейцарска банка, основана през 1805 г. А още от лятото 2022 г. на Тренчев и Кънчев избягват да влизат на територията на Европейския съюз и Великобритания. Двамата са достатъчно богати, за да се сдобият с гражданство в Обединените арабски емирства. За Тренчев има данни, че също като споменатата Ружа Игнатова, има и германски паспорт.

35-годишният бивш депутат от Реформаторския блок е роден на 15 март 1987 г. в Мюнхен. Неговият баща Антони Тренчев, по онова време е бил агент на Второ главно управление на Държавна сигурност в Германия. Работел е под агентурното име “Петров” от 1982 г., а за по-демократично, досието му е изцяло заличено през 1990 г.

Сред най-големите глупости, които се пускат от политиците в последните 2-3 дни, могат да се откроят две, смятат експертите, запознати с разследването. Едната от тях е, че акцията е имала за цел да провали даването на третия мандат на ДБ, или изобщо съставянето на редовен кабинет, тъй като разследването у нас на практика тече от месеци. Втората глупост е, че акцията трябвало да попречи на проектите недоносчета за разследване на главния прокурор, в които се предлагат открито антиконституционни механизми за намеса в съдебната власт.

Сийка Милева, говорител на главния прокурор: Разследването не е политическо, не се търси кой е правил дарения

“Провежда се разследване срещу организирана престъпна група с глобална международна престъпна дейност, засегнала интересите на гражданите на различни държави. Извършените трансакции чрез криптобанката NEXO за 5-годишен период възлизат на 94 млрд. долара. Групата е действала от 2018 година и е била създадена с користна цел за данъчни престъпления, пране на пари, компютърни измами, банкова дейност без лиценз”. Това заяви Сийка Милева, говорител на главния прокурор пред БНР.

Прокурор Милева допълни, че по образуваното досъдебно производство България ще си съдейства с международни експерти, и ще трябва да се ангажира независим международен одитор, който да проучи в детайли дейността на криптобанката.

“С действията си прокуратурата не цели политически ефект и на досъдебното производство не е обект кой какви дарения е правил. През последните години, когато прокуратурата започне разследване, в което се засяга нечий финансов интерес, чуваме нападки и обвинения. Нека спрем да атакуваме институциите! Това се превърна в национален спорт - атакуването на институции и отделни личности”, коментира още прокурор Милева и припомни, че от години разследвани лица, за да се защитят, атакуват прокуратурата с политически аргументи.

От групировката заличават следи в интернет

Потребители изтеглили $158 млн. от NEXO за денонощие

Трият, докато тече пресконференция

Броени часове след разкритията, че криптобанката е осъществявала трансфери на виртуални валути, заобикаляйки международните санкции срещу Русия, както и че през платформите на компанията са правени преводи към терористични организации, профилът на NEXO на английски език в Wikipedia бе заличен. В същото време страницата, която е на български език, все още е достъпна.

Едно от обясненията за изчезването може да е желанието на българските собственици на криптобанката да предотвратят разпространяване на информацията за противозаконната им дейност на английски език в интернет. Още повече, че страницата на NEXO на английски език в Wikipedia е изтрита в 16.06 ч българско време в петък, докато течеше пресконференцията на властите у нас и се обясняваха разкритите ден по-рано престъпни схеми.

Световни агенции и особено тези, които са специализирани във финансови новини като Ройтерс, Файненшъл таймс, Блумбърг, в четвъртък и петък съобщиха подробности за акцията в България. Това доведе до незабавна реакция на потребители на услугите на NEXO, като според различни публикации в първото денонощие след акцията, тегленията от криптобанката възлизат на 158 млн. долара.

Интерпол и ФБР продължават издирването на крипторкралицата

Ружа не се отказва от имот за 13,5 млн. лири в Лондон

Вътре е картината “Червен Ленин”

Криптокралицата Ружа Игнатова - търсена с червена бюлетина от Интерпол и сред 10-те най-издирвани от ФБР престъпници, претендира за скъп недвижим имот в Лондон. Нейни адвокати са предявили официален иск за апартамент на стойност 13,5 млн. лири, съобщава вестник “Таймс”, цитиран от БТА.

Изданието припомня, че Ружа Иганотав е в неизвестност от 2017 г. От нейно име адвокати са предявили официален иск за мезонет с четири спални и плувен басейн. Там има и произведения на изкуството на стойност 500 000 лири, включително и картината “Червен Ленин” от Анди Уорхол.

От 2016 г. имотът е собственост на анонимна фиктивна компания, сега обаче Игнатова официално предявява претенции към него и е посочена като “действителен собственик”. Собствеността є е регистрирана миналата седмица, сочи “Таймс”.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук