След поредното шумно отвличане в столицата на бившия вече шеф на "Литекс" Ангел Бончев лавинообразно е нараснал броят на търсените лични гардове, съобщава в. "Новинар", позовавайки се на информация от охранителните фирми.
Охраната или гардовете у нас преживяха в последните 20-ина години странна метаморфоза от бухалките към палките и обратно на улицата. Десетки, стотици бивши служители на МВР, военни, НСО и други силови структури излязоха гладни на улицата след промените в началото на 90-те години. Някои от тях бяха по-хитри и си направиха бизнес, който вече е напълно чист, даже прозрачен. Други хванаха лесния път и избраха бухалката като символ на своята сила и мъжество. И така години наред. Някои от момчета „борчета” се превърнаха в топгардове, други потънаха в небитието. Сега, когато страната ни вече е член на ЕС, охранителният бизнес също се стреми да е напълно чист и изряден. Богатите хора все по-рядко се доверяват на момчетата от квартала, с които са израснали, защото в определена ситуация те биха могли да ги злепоставят.
Най-търсените и най-добрите в бранша днес получават над 3000 лв. заплата. След поредното шумно отвличане в столицата на бившия вече шеф на "Литекс" Ангел Бончев лавинообразно е нараснал броят на търсените лични гардове, казват от охранителните фирми. Бизнесмените искали по няколко бодигардове, но спецовете обясняват, че всъщност не е важна бройката, а качеството на охраната. Според неписаните наръчници в бранша обикновеният човек реагира на опасност за около 1,8 милисекунди, а тренираният гард - за 1,2 милисекунди. За това време той преценява дали да извади пистолета, ножа или друго средство за защита, дали да се хвърли върху охранявания и да го прикрие, или пък да обезоръжи нападателя. Личната охрана трябва да познава обстановката в квартала, където живее човекът, когото пази, всичките му роднини и най-краткия маршрут до най-близката болница. Всеки път, когато пазеният излиза независимо откъде, гардовете трябва да оглеждат улицата, дори да надничат в кофите за боклук, в които може да е поставена бомба. Те трябва да се постараят да запомнят номерата на автомобилите, паркирани на улицата, където живее охраняваният.
Най-уязвими са пазените лица при слизане и качване по стълби, в асансьор, в кола и навсякъде в открити пространства, където снайперистът има видимост.
Най-честата грешка на персоналните гардове е, че те стоят с лице към човека, когото охраняват. Така пропускат да забележат съмнителния тип, дебнещ наблизо. Ако все пак охраната е добра, има и други начини килърите да изпълнят мократа поръчка. Петролният бос Стоил Славов бе взривен посред бял ден в асансьор на офис сграда в центъра на София. Убийците влизат и поставят бомбата, представяйки се за клиенти. Затова, където и да отиде охраняваният, гардовете задължително правят проверка на мястото. Обикновено част от пазачите оглеждат предварително сградата, колата, асансьора. Качват се дори на покрива, където е възможно да дебне снайперист. Ако охраняваният влезе в заведение, гардовете му не бива да сядат на една маса с него.
Както може да се очаква по всички правила на безопасността, най-търсените лични гардове са тези, които са бивши или най-добре настоящи барети от Специализирания отряд за борба с тероризма, служители на НСО или рейнджъри, които в последно време също влизат в топлистата на най-продаваните гардуслуги.
Слуховете носят, че най-добрата охрана у нас има Младен Михалев-Маджо. Неговите гардове са изкарали курсове за спецподготовка в Израел и знаят всички тайни на спасяването. Те дори мажат луксозните коли на Михалев със специална боя, която поглъща светлината в тъмното и така те по-трудно отразяват светлината и не се забелязват. Според други източници Златомир Иванов-Баретата също се пази доста добре и като Михалев не пести средства за охраната си. Някои ВИП персони, които се движат с ескорт от няколко автомобила, дори слагат система в най-задната кола, която при евентуален ракетен удар да поеме устройството.
Част от телохранителите имат и по-нестандартни роли от тази да пазят живота на боса. Те са негови фризьори, масажисти, компаньони и доставчици на всякакви стоки, когато се наложи.
Първото правило на бодигарда е дискретност.
Напоследък сред много търсените гардове са жените. Те не се забелязват лесно, не се набиват на очи. Личната охрана на либийския лидер Муамар Кадафи е съставена от 40 жени - амазонки, както ги наричат в Либия.
Италия е една от страните, където бизнесът с отвличания процъфтява. За последните 30 години на Ботуша има близо 1000 случая на отвличане. В резултат на специален закон за принудително блокиране на банковите сметки и имуществото на семействата на жертвите случаите намаляват. Юлий Цезар е първата жертва на отвличания на Апенините. Той е бил заложник на пирати и за освобождаването си е трябвало да плати огромна компенсация. Впоследствие римският имератор преследва и залавя похитителите си и ги наказва сурово, разпъвайки на кръст всички до един. Оттогава отвличането на хора за откуп става в Италия истинска индустрия. Феноменът бележи кулминация през седемдесетте години, когато италианските хроники се пълнят с покъртителните истории на стотици отвлечени, от които 82 приключили трагично. През 79-а година е отбелязан и рекордът на малкия Джовани Фурчи, за когото родителите плащат откуп след седем години отвличане. Животът му след това преминава в лечение от травмата. Все пак неговата съдба е по-щастлива от тази на други три деца, които са убити. Полицията не винаги може да помогне. След тези случаи италианското правителство въвежда специален закон, който драстично намалява броя на отвличанията. Независимо от желанието на семействата на похитените, италианските власти блокират незабавно всичките им банкови сметки, имуществени и финансови операции, с което правят изплащането на откуп невъзможно. С този инструмент Рим успя да се справи с феномена отвличане. Отвличането на човек се счита в Италия за едно от най-тежките престъпления и се наказва със затвор между 25 и 30 години, пише "Новинар". /БЛИЦ