Съпруга на починал в Израел гастарбайтер иска ексхумация, твърди: Убит е

Преди две седмици шивачката в &bdquo;Милена&rdquo; Димитрина Пашова научила, че съпругът й Александър Пашов не е починал в резултат на болест, а главата му е била разбита от друг българин, работещ в същата израелска фирма &bdquo;Шафира&rdquo;. Убийството било прикрито от съпругата на нападателя, която е преводачка в &bdquo;Шафира&rdquo;. Ето какво разказа пред Struma.bg Д. Пашова, която вече е самотен родител на две деца, студенти в ЮЗУ - 23-годишната Живка и 20-годишният Димитър:<br /> <br /> Александър замина за Израел на 15 юли 2012 г. Преди да тръгне, ходи на интервю за работа в Плевен, където имало и представител на фирма &bdquo;Шафира&rdquo;, и там го одобриха. Наеха го за заварчик на метро, което се строи близо до Тел Авив. Тръгнаха с работни визи, а от нашия край с него отпътува още един човек от Симитли.<br /> <br /> На 2 август ми се обадиха, че съпругът ми е починал още на 27 юли. Звънна ми Нина от Кочериново, която като посредник отведе Александър на интервюто в Плевен. На Нина й се обадила преводачката Таня Димитрова от фирмата в Израел. Таня й казала, че Александър е починал от естествена смърт, и Нина така ми предаде.<br /> <br /> Останах изумена - Александър беше изключително здрав, дори високо кръвно не е имал, но в стреса около черната новина и от грижите по прибирането на тялото и организирането на погребението не се замислих много.<br /> <br /> Тялото пристигна на 29 август 2012 г. в запечатан метален ковчег. Разходите бяха поети до София от застрахователната компания. С ковчега пристигна и смъртният акт и отново не ми направи впечатление, че в него пишеше срещу причина за смъртта &bdquo;Неизяснена&rdquo;.<br /> Тази година на Йордановден в България се прибра мъжът от Симитли, с когото Александър тръгна за Израел. Казва се Данчо. Няколко дни по-късно ми звънна и настоя да говорим за нещо, което не било за по телефона. Срещнахме се и той ми разказа, че всъщност Александър не е починал от болест, а в резултат на удар със стол по главата. <br /> <br /> Случило се на 20 юли в бунгалото, където били настанени да живеят българските гастарбайтери. Александър си бил полегнал на леглото да си почине, а в стаята имало още 5-има негови колеги. В това време влезли преводачката Таня и съпругът й Петър Димитров, който също работи във фирмата. И двамата са от Ямбол. Водели със себе си инж. Иван Гинев, когото искали да представят на българската бригада като бъдещ технически ръководител. <br /> <br /> Петър Димитров наредил на съпруга ми да стане от леглото, за да се запознае с Гинев, Александър обаче бил изморен и отказал, двамата се скарали и в един момент Петър Димитров вдигнал стол и го разбил в главата на Сашо. Започнала да тече кръв, но никой не извикал линейка. Дошъл само някакъв китаец, който се опитал със спрей да спре кръвотечението. Свидетели на удара са петимата българи в бунгалото. Знам им само малките имена - Иван, Борис от Плевен, Васко и дядо му от Елхово, и Данчо от Симитли, но не мисля, че ще е проблем прокуратурата да ги открие.<br /> <br /> През следващите 7 дни Александър се чувствал много зле и едва ходел на работа, разказа ми още Данчо. Изпаднал в кома и се наложило да го откарат в болницата.<br /> <br /> Според Данчо освен него никой от останалите свидетели на удара в бараката не е бил разпитван, което ме навежда на мисълта, че в Израел не е водено следствие. Самият Данчо избягал от лошите условия на труд в &bdquo;Шафира&rdquo;, 2 дни дори бил обявен за общодържавно издирване и когато го хванали в съседния гр. Лот, го разпитвали 3,5 часа за смъртта на Александър.<br /> <br /> Данчо е категоричен, че Таня е прикрила убийството, извършено от съпруга й, ще се опитам чрез българското правосъдие да намеря истината за смъртта на Александър. Той беше само на 49 години, когато остави двете ни деца сирачета.<br /> <br />