Студени досиета: Кой застреля лихваря Стоян и бременната му жена в Бургас СНИМКИ

През май 2013 г. в препълнената с журналисти зала на Окръжния съд в Бургас, съдиите Стефан Стойков и Петя Георгиева „удрят звучна плесница” на представителя на държавното обвинение прокурор Димо Маджаров. Съдебните магистрати разпореждат пред смаяните репортери да бъдат свалени белезниците от ръцете на сочения 2 години и половина за убиец – 36-годишния Иван Симов от кв. Рудник, припомня Флагман.

Още на следващата седмица той се завръща на работа в Бетоновия възел край Слънчев бряг, но обществеността е потресена от този неочакван обрат, тъй като хората смятаха, че ще има възмездие за извършеното брутално двойно убийство във вилната зона на кв. Рудник.

Никой, до днес не знае, че една от жертвите – 36-годишната Тодорка Калпаклиева, майка на 10-годишно болно момиченце, е носела в утробата си 4-месечна рожба. За бременността й за първи път проговори вчера един от разследващите полицаи, който все още търси отговор за себе си къде се е скъсала нишката при съставянето на обвинителната теза и защо до този момент престъплението остава неразкрито.

На 1 октомври 2010 година, събота, съсед по вила, наднича в двора на лихваря Стоян Вълчев и вижда в семейната им кола Опел „Омега” жена му Тодорка, половината от главата й липсва, по нея е стреляно от упор. Ключът виси на таблото, тя е наметната с одеяло и е по пантофи.

В къщата няма следи от взлом, в една от спалните е намерена 10-годишната им дъщеричка – в безпомощно състояние. Момиченцето е било родено с детска церебрална парализа, неподвижно е. По-късно се установява, че е прекарало в това положение две денонощия.

От мъжа на Тодорка – 46-годишния Стоян Вълчев няма и следа. Разследващите откриват тялото му в неделя привечер в овощната градина срещу къщата им – застрелян в главата като жена му, от упор.

Дотогава за двамата и дъщеричката Деси се знае, че живеят охолно от нелегална таксиметрова дейност, препродажба на дърва за огрев, търговия с авточасти и най-вече от лихварство, упражнявани от главата на семейството. Пет години преди да купят имота във вилната зона, Стоян изоставя своето семейство в Бургас, заради Тодорка, приема и доведената й болна дъщеричка като своя. Контакти с местните наоколо не поддържат обаче, Стоян не позволява на Тодорка да посещава дори и баба си в квартала.

Че може да се е случило нещо лошо, съседът на Вълчев се усъмнил, тъй като всяка делнична сутрин Тодорка водела с колата болното момиченце на рехабилитация до бургаската болница. В два поредни дни обаче автомобилът й стоял притихнал в двора им.

В следващите няколко дни ужасът обзема вилната зона, а журналистите настояват за бързи действия от страна на МВР и Прокуратурата.

На 10 октомври 2010 г. е арестуван 34-годишният Иван Симов от кв. Рудник, който веднага получава постоянна мярка „задържане под стража”. В дома на обвиняемия са намерени предмети на една от жертвите – Стоян, открити са тениска и хавлия със следи от кръв, които са изпратени за ДНК анализ в столицата.

Началникът на отдел "Разследване" комисар Златко Пеев, който тогава ръководи дознанието, казва следното: „Събрали сме доказателства за категоричното авторство на убийството, което е извършено с огнестрелно оръжие”. Оръжие впоследствие обаче така и не е открито, въпреки че неколкократно водолази претърсват заблатеното дъно на близкия язовир.

Директорът на ОДМВР-Бургас обявява на брифинг след ареста, че мотивът на Симов е користен и личен, свързван с лихварската дейност на убития. Обществото се успокоява, а медиите разгласяват, че ще следят за произнасянето на справедлива присъда за извършителя на убийствата. Докато се стигне до 7-и май 2013 година – денят, в който Симов излиза на свобода.

Съдиите Стойков и Георгиева от Окръжния съд обявяват, че обвинението е уклончиво, основаващо се на предположения. През цялото време, докато трае съдебният процес, Симов настоява, че не е извършил двете убийства. Той не отрича, че в сряда привечер е ходел в къщата на Стоян и Тодорка.

„Отидох да му занеса ауспух от Опел за ремонт. Докато си говорехме в двора, пристигна и камион с дърва, както и лека кола – зелено Жигули. Аз си тръгнах и не знам какво е станало по-нататък, по пътя срещнах още една кола, мисля, че беше френска марка, която отиваше към Стоян”, казва той при разпитите. 

Имотът на лихваря се намира в края на вилната зона, а срещу него е голяма овощна градина и голо поле. По-късно, в хода на разследването е установено, че шофьорът на камиона с дървата е дошъл да върне 450 лв., взети преди това с лихва. Той не казва нищо за присъствието на зелено Жигули, нито за пристигнала по-късно френска кола. При ареста на Симов полицията оповестява, че имал дълг към лихваря и това било достатъчен мотив за убийството, тъй като нямал намерение да го връща.

Защитникът му Красимир Кацарски пледира, че това не е истина:„Работникът е имал задължения към три банки с обща месечна вноска 300 лв. Семейството му се занимава със земеделие, а той има постоянна работа в Бетонов възел. Може да се обслужва заемите. Не е бил длъжник на лихваря”.

Според схемата на разследващите - първо е застрелян Стоян – във овощната градина, на около 300 метра от портата му. Съседи същата вечер са чули изстрели от тази част. Затова предполагат, че двамата са отишли да изпробват оръжие, което е донесъл Симов. Други разказват за полицай, който също бил в овощната градина, но той пробвал собственото си служебно оръжие. Чува ли се различни изстрели. 

Предполага се, че Тодорка е „очистена” като неудобен свидетел. Симов, след като застрелва лихваря, хуква към дома им и казва, че се е случило нещастие, докато пробват оръжието, поради което се налага тя да запали бързо колата, за да го транспортират до болница.

Застрелва я, когато Тодорка сяда на шофьорската седалка, като набутва дулото в устата й. Това буквално пръска главата й. 

За бързото разплитане на тежкото углавно престъпление, министър Цветан Цветанов изпраща от Главна дирекция „Полиция” трима супер криминалисти, плюс двама психолози за разчитане на резултатите от полиграф. Полицаите са сигурни, че са доказали кой е извършителят. Детекторът на лъжата показвал, че Симов е последният човек, който се е видял със Стоян и Тодорка. Намерените вещи в дома на заподозрения са DVD с изтръгнат кабел и портфейл, който преди това е бил на лихваря.

Задържаният обаче отвръща, че DVD-то и портфейлът са му били дадени като бартер срещу лебедка няколко месеца по-рано. При претърсването на къщата на лихваря, полицаите не намират никакви пари, дори и 450-те лева от шофьора на камиона с дървата, а в квартала и вилната се носели легенди за кеша, с който разполагал. Дворът и сградата са опасани с множество видеокамери, но записи няма, тъй като липсва централното записващо устройство. Изчезнало е по време на покушението. 

На заседанията по обжалване на мярката за неотклонение, братът на Симов - Георги непрекъснато се зарича, че кръвта по фланелката и хавлията ще се окажат от наскоро заклано прасе.

По-късно така и не се оповестява от какво естество са следите от кръв. Братът Георги и сестрата Щиляна присъстват на всички заседания на съда. Щиляна Симова е учителка в детската градина на кв. Рудник и след ужасната трагедия не стъпва повече на работа. Тя е сигурна, че брат й е невинен, но моралът й непозволява да гледа в очите родителите на децата.

Още докато обвиняемият е в предварителния арест, общественият гняв се взривява за втори път, защото на 23 ноември, само два месеца след смъртта на бременната майка, умира 10-годишната Деси. Осиротялото момиченце е отведено в инвалидна количка в дома на баба му Димитрина в кв. Сарафово, майката на Тодорка. Съсипаната възрастна жена обаче не е в състояние да полага адекватна грижа, защото 40 дни преди това губи съпруга си, а и неподвижното дете често получава епилептични гърчове.

Докато злощастната вдовица и майка подготвя документите на Деси за настаняване в специализирано здравно заведение, една нощ го намират мъртво поради внезапното спиране на сърцето му. Медиците са убедени, че момиченцето през цялото време е било наясно с трагедията, която е настъпила в семейството, въпреки че не е имало възможността да изрази чувствата си.

След освобождаването на Симов през май 2013 г., прокурор Маджаров протестира пред Апелативния съд, но вместо да насрочат заседание, съдиите от въззивната инстанция прекратяват съдебното производство и връщат цялото дело обратно на прокуратурата, за да започне отново предварително разследване.

През юни 2014 г. прокурорът сам преценява, че обвинението му няма да издържи и го оттегля. Като основания сочи съмненията, че убийствата може да са извършени от двама души, единият от които е по-висок от средния на ръст Иван Симов. Експертите по балистика също не са сигурни, че двете жертви са екзекутирани с едно и също оръжие.

Адвокатът на Симов обжалва и мотивите, с които съдът прекратява съдебното дирене – липса на достатъчно доказателства. Папката е върната обратно в Криминална полиция в ОДМВР-Бургас, където остава завинаги. Причината - внезапната смърт на Иван Симов.

Строителният работник умира в съня си, у дома, на 19 ноември 2014 г. Намира го сестра му, след като не се е събудил в обичайния час, за да отиде на работа. Аутопсията доказва инфаркт на миокарда, няма следи от насилие. Близките му са убедени, че тежкото неоснователно обвинение и престоят му близо 3 години зад решетките, са го съсипали психически, а в последствие тези увреждания са дали ефект и върху физическото му здраве.

По същото време адвокатите на оправдания арестант подготвят жалба до Европейския съд по правата на човека с иск от 500 хил. евро като компенсация за пребиваването му в ареста. Тя обаче така и не е депозирана.