Томи Черния: Синът ми е бил гол до кръста и кървав

&bdquo;Аз живея в София, съпругата ми се обади, че за малко не са убили малкия ми син в мол &ldquo;Галерия Бургас&rdquo;, дойдох си веднага, за да видя с какво да помогна&ldquo;, казва пред &ldquo;Бесове&rdquo; превъзбуденият и готов за вендета баща. <br /> <br /> В хола у дома му на ул.&ldquo;Съединение&ldquo; Томи-младши, който е на 19 години, започва своята версия. Той е с лепенка на дясното ухо, но зад него се вижда, че ножът се е приплъзнал и по чудо не е влязъл в меката част на главата.<br /> <br /> &bdquo;Аз и приятелят ми Ангел Радичев от Карнобат решихме в неделя по обед да се разходим из мол Галерия Бургас. Огладняхме и аз се наредих на опашката пред &bdquo;Българска кухня&ldquo; да ям пилешко, той вика &ndash; аз ще хапна един сандвич от SUBWAY-я, но ще те изчакам. Пред нас на опашката бяха двама яки с гаджетата си, единият беше доста едър и с мускули, нахакани. Аз, виждате колко тежа (Томи-младши е висок не повече от 165 см и тежи не повече от 50 кг, б.р.), но от малък тренирам муай тай и бокс, не излизам от фитнес залата, от наркотиците съм пробвал само трева - нито аз, нито Ангел се интересуваме от дрога. Просто бяхме на опашката и си приказвахме весели неща &ndash; смеехме се. Неясно защо по едно време двамата пред нас се обърнаха и почнаха да се заяждат, за да се харесат на мацките си: &bdquo;Абе, ей, вие гаджета нямате ли си, вижте се на какво приличате...&ldquo; и още такива подобни подигравки. Ние не знаехме, че това са синовете на Спас Стоилов &ndash; Стоян и Николай. Малкият - Николай беше по-якият и нахален, после разбрах, че бил също на 19 г. като мене. Пред мацките той почна да ни обижда с още по-гадни думи. Без да очаквам замахна с юмрук към гърдите ми и направо ме вкара във витрината на &bdquo;Българска кухня&ldquo;. <br /> <br /> Той пръв посегна. Беше унизително. В това време брат му Стоян налетя да удря Ачо. Както стоях във витрината, Николай замахна втори път с централен прав, но вече си намери майстора, залегнах и с един удар го повалих на пода и го обезвредих. Както се правеше на много отворен пред мацката, която после се оказа някаква манекенка набор 96, така и си лежеше по гръб безпомощен. А тя и приятелката й пищяха. В това време летяха столове в SUBWAY-я, там Ачо и Стоян се биеха, хората гледаха, беше страшен въргал, който продължи поне едно 3-4 минути, охрана не видях. Народът крещеше, майки с деца бягаха наляво надясно. По едно време виждам, че Ачо има нужда от помощ. Оставям Николай да лежи и тръгвам към двамата. Не видях, че Ачо вече е ранен. Стоян тръгна към мене с кървав нож, добре че имам бърз рефлекс, успя само да ме перне по ухото и малко по главата.<br /> <br /> Рукна много кръв, хората още повече се разпищяха. Съблякох якето и пуловера и така, гол до кръста, хукнах към ескалатора като виках &bdquo;Охрана, помощ!&ldquo; Можете да си представите как съм изглеждал по стълбите, клиентите се разбягаха, паниката беше много голяма. Охрана обаче все още нямаше. Чак като слизах между блъсканицата на ескалатора до втория етаж, видях да се задават двама от пазачите. Братята продължаваха да ме гонят по етажа, аз бягах и виках да ги задържат, но те само наблюдаваха. Оставиха ги да си отидат най-спокойно. Аз се върнах, както съм гол и кървав горе, за да видя как е Ачо. Чак тогава видях, че е плувнал в локва кръв. Бяха го сложили на стол в SUBWAY-я, ранен беше в лявото бедро. Много се изплаших. Дойде линейката, полицаите. Всичко съм разказал както си беше във Второ РПУ. Двамата братя са били задържани няколко часа по-късно. Целият бой в мола продължи около 10-15 минути, но охрана липсваше&ldquo;, заключи Томи-младши. <br /> <br /> Баща му тази сутрин се е срещал с кмета на Бургас Димитър Николов, пред когото споделил, че дава под съд мол &ldquo;Галерия Бургас&rdquo;. <br />