Веселин Данов: Босът на джебчийките - ромският барон Бако ме заплашваше!
Бургуджията изсипал на главата на скандалния политик и бизнесмен бопаджии и барети, когато Шопа пратил свои хора да приберат откраднатия телефон на любовницата си
След зрелищните и позакъснели с повече от 25 години акции в Игнатиево срещу джебчийките ловките бургуджийски групи буквално се изпокриха, установи „ШОУ“. Наш репортер се разходи из един от най-младите варненски градчета в аксаковската община, известно с прескъпите си и свръхкичозни цигански палати. Още с влизането ни там, погледите са приковани към екипа на вестника на народа, защото отдалече си личи, че „не сме от техните“. Целта на посещението на „ШОУ“ е да се срещне с Бако Стоянов - сочения за тартор на спряганите за най-изкусните крадли – игнатиевските джебчийки.
<br /> Къщата на сочения за джебчийски бос №1 се намира в началото на градчето, а отсреща й са насядали мургави мъже, които гледат остро и подозрително. На въпроса на нашия репортер: „Къде живее Бако?“, ром на средна възраст отговаря ребром: „Няма го. Ама казвайте за какво го търсите?!“ и едва след повторно зададения въпрос за локацията на именития ромски барон с неохота посочва къщата отсреща. <br /> <br /> Нагиздена и пипната в своеобразен цигански стил с кичозни елементи, зад оградата й стои майката на Бако. Не особено приветливо тя потвърждава някак репетирано, че синът й го няма там – бил на работа „в чужда държава“. Търсим от нея връзка с него – телефонен номер или какъвто и да вариант за комуникация. Реакцията й е леко забавена и откровено неискрена: „Ами аз нямам тука... Е, отиди ей там – в оная къща, там е жена му. Тя ако има…“, казва възрастната жена и сочи облепен в зелен мрамор палат, ограден със солидна метална ограда от ковано желязо. Домът прилича по-скоро на резиденция, при това - непристъпна. Разменяме по още някоя дума за майката на сочения за бос в Игнатиево, като тя отговаря едносрично с явно нежелание за разговор. До нея е малко момиченце – на около 7-8 години, за което разбираме, че й е внучка. Детето е доста по-словоохотливо и дори казва, че може и да се намери телефонен номер на Бако, което й коства здраво нахокване от бабата на техния език.<br /> <br /> Отправяме се към къщата със зеления мрамор, като силно и осезателно се усещат вперените и неособено дружелюбни комшийски погледи. Натискаме звънеца, но резултатът е очакван – никакво движение, да не говорим някой да излезе и да говори. <br /> <br /> <strong>Мълвата, че в Игнатиево има журналист, вече е плъзнала<br /> </strong><br /> По джиесеми или на ухо, вече всички знаят, че дни след като в градчето бе проведена акция и бяха прибрани 13 мъже и жени, отново има репортерска „офанзива”, която нарушава спокойствието. Питаме за къщата на кмета – Димитър Димитров, когото там наричат Митьо, и ни се посочва вяло да караме в определена посока. „Той е в махалата, ама не знаеме дали сега е там и трудно ще му намерите къщата“, обяснява млад бургуджия. На ответната реакция: „Ами, ще питаме“, той отговаря: „Абе, вие много-много недейте да питате по къщите, че да не стане някоя инфекция…“. Следва кратък философски спор и обяснения от страна на репортера на „ШОУ“, че идеята на посещението е да се види гледната точка на хората в Игнатиево, за които от години не просто се говори, а има данни, че се препитават с джебчийство. И при това не просто изкарват от кражби за хляб и сирене, ами градят луксозни имоти, на които биха завидели доста бизнесмени. <br /> <br /> Преминавайки през селото, се усеща нагнетената атмосфера, а от почти всеки двор „наднича“ по някой лъскав джип или луксозна лимузина. От балконите се стрелкат погледи и се звъни по телефоните, застаналите по терасите момичета мигом се прибират и настава мъртвило. <br /> <br /> Стигаме до „махалата“ и разбираме, че така наричат района, в който са къщите на малцината в градчето българи и на ромите копанари. Самият кмет е от тези т. нар. румънски цигани, разкриват пред „ШОУ“ събралите се в импровизиран хоремаг мъже в „българската част“. Те обясняват, че нямат конфронтация с бургуджиите, но много-много не ги допускат в техния район, а пък и те самите не идват. „Те са си в палатите, техните къщи са само на центъра. Вдигат за нула време, а ние тук с години не можем да си измажем къщи“, разясняват ситуацията местните. И казват, че тези, които са богатите и сред тях има хора, дето се прехранват с джебчийство, са бургуджиите. „Те се делят от копанарите и имат съвсем различен статус. Е, даже тука преди известно време имаше сбор, стана така, че набиха кмета Митьо, който е копанарин“, обясняват мъжете. Всеки от тях знае кой е Бако и че е сериозна фигура сред своите. „Те, бургуджиите, всичките се държат. Като дойдат избори даже, сядат и се разбират – всеки до един за кого ще гласува. И няма тън-мън - всички изпълняват“, разказва българин от Игнатиево. Не е тайна за него и останалите, че градчето е меката на джебчийките. „Ние този проблем го имаме още от комунистическо. И няма оправия. Той, предният кмет – Бойчо, дето умря, е виновен. Защото <br /> <br /> <strong>той ги направи граждани, а те насреща му даваха злато“ </strong><br /> <br /> разкрива местен мъж. Друг му застъпва приказката и разказва как още докато кметът Бойчо бил жив, полицията била открила в дома му 7 килограма злато – дар от бургуджиите. <br /> <br /> За Бако обаче много не говорят, макар че всеки се сеща за миналите му премеждия с органите на реда. През 2009 година медиите писаха, че игнатиевският бизнесмен бе арестуван в Сливен по обвинение, че е организирал „вътрешен туризъм“ - превозвал групи роми от Варна и Котел към Сливен, като изначалната идея била търговия с гласове. Тогава разследващите разработваха ромския барон след постъпили оперативни данни, че е давал между 40 до 100 лв. на потенциални гласоподаватели, които трябвало да дадат вота си за определена партия. <br /> <br /> Официалният бизнес статут на Бако Стоянов иначе е наместен в сферата на строителството. От електронните регистри на ДАКСИ става ясно, че той има фирма за ремонтно-строителни дейности – „Бако Стоянов-Марпет“ ЕТ, която обаче не е пререгистрирана в Търговския регистър. Според източниците на „ШОУ“ в Игнатиево както и според дългогодишните мълви Бако имал сериозни връзки сред военните и неведнъж е печелил договори, свързани с ремонт на сгради на военното министерство. Наскоро пък дори се появи информация, че близки до него фирми спечелили поръчка за ремонт на тилови сгради на варненската полиция. Според запознати <br /> <br /> <strong>Бако обичал да се хвали и да афишира познанствата си с хора с „болтове“ и да показва, че е недосегаем</strong><br /> <br /> Местните хора в Игнатиево още си спомнят скандален екшън с ромския барон и хората му от едната страна, и на небезизвестният с ексцентричността си Веселин Данов – Шопа и хората му, от другата. Той се случва преди десетина години, като причината и поводът за него има вариации, но пък едно е безусловно – Бако демонстрирал връзки и мощ. Става дума за времето на 2004 – 2005 година, когато на любовница на Данов е бил открадната току-що закупеният й от бизнесмена и политик последно поколение телефон. По свои канали той разбрал, че скъпото устройство е било измъкнато именно от игнатиевските джебчийки и пратил няколко свои момчета в градчето, което тогава беше със статут на село. Появата им предизвикала брутален сблъсък. На предна линия се появил Бако и с насмешка им казал да си бият бързо камшика, защото само да вдигнел телефона и щели да се изсипят „бопаджиите и генерал Петров“ (тогавашният шеф на варненското РДВР от т. нар. „софийска бригада“ – б. а.). „Имаше инцидент, вярно е. Точно така каза: „Внимавай, че сега ще дойде генерал Петров“. Те го пазеха там, лично, заедно с хората си. И не казаха да изчезваме, че ще дойдат бопаджиите, ами те направо си дойдоха!“, разказва самият Весо Данов, като прави няколко корекции, една от които е, че генерал Петров не бил там. Но за сметка на това се появил друг генерал – вече пенсионираният Алекси Христов, който отговаряше за всички униформени полицаи. Данов деликатно отклонява темата за наложилото му се внезапно посещение в Игнатиево и слуховете за фамозната мадама и телефона и се присеща, че поводът бил друг. „Бях още общински съветник, първи мандат – някъде 2004 – 2005 година да е било. Ние тогава работехме по изборите, ама точно тогава беше сега се сещам. И бях пратил няколко души от листата ми, които отидоха и попаднаха на този Бако. А той - шефът на всичките там, с него имахме разправии“, разказва Данов. И добавя, че той е кръстник на другия бургуджийски клан в Игнатиево – този на Ботевите. „Те обаче престанаха с тези истории (джебчийските – б. а.), дръпнаха се, започнаха да се занимават със строителство и ремонтни дейности. Касим Дал едно време ги уреждаше. <br /> <br /> <strong>А пък Бакото си държеше всичко - с апашлъци и истории. И не виждам как ще го спрат това“, </strong><br /> <br /> обяснява още Весо Шопа. След което навлиза в цветен разказ за същинското меле, което се случило между двете групи. По думите му бургуджиите нападнали неговите хора, но те ги „понабили малко, няколко от тях“. „И онези тогава викат: „Ей сега ще видите!“. И пратиха целия екип на БОП! Арестуваха не някой, който се е бил, а три момчета, от които едното въобще не го познавам. И го обвиниха, че е мой човек. А другите двама бяха от листата ми и бяха при тоя Ботев, „Белия дом“ дето държи“, разказва още Данов. <br /> <br /> Панаирът обаче не приключил дотук. Арестували неговите хора и ги закарали в районното в Аксаково. „На другия ден аз вдигнах 500 цигани и ги докарах пред участъка, и направихме грандиозен митинг. И тогава вече се изсипаха всичките полицаи на Варна – СПООР, барети имаше включително, и полицаи с кучета – все едно има въстание! Циганите се развикаха: „Данов! Данов! Ние сме с теб!“. Щото аз бяха против джебчиите, не против циганите. Подкрепиха ме и пуснаха моите хора, но беше голям скандал“, завършва разказа с „игнатиевската епопея” скандалният политик. Малко след това при него отишли хора, които му казали, че няма смисъл да се занимава, защото „тоя Бако си плаща директно на най-висшите“. „Аз не ги знаех тези неща тогава. Но така постепенно ги научих. Както и това, че там първо започнаха да пращат най-вече снахите си да крадат в Швейцария, Белгия, Холандия, Англия, Германия… навсякъде... И онези идваха с много пари – телефони, кредитни карти... - каквото набарат“, разказва още той. <br /> <br /> Според Данов акцията след репортажа на Нова телевизия е била елементарна, защото проблемът е от години, а едва сега цялата държава скочила. „Лошото е, че и данъчните нищо не могат да направят, защото те могат да им търсят сметка 6 годни назад. Единственото, което може да се направи, е да плащат данък върху печалба, която евентуално са скрили. И другото – хващат джебчийката на място, доказват престъплението, осъждат я и след това й завеждат едно от т. нар. Кушлеви дела (по Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество - б. а.). На всяка една по този начин се засяга и нейното семейство, и кръгът й. Тоест – и преките роднини, и свързаните лица“, разсъждава логически Данов. Така според него много бързо може да се стигне до<br /> <br /> <strong>конфискация на т. нар. игнатиевски палати, построени с парите на преджобени граждани</strong><br /> <br /> Весо Шопа, който е особено добре юридически „подкован” заради делата, които води от години, дава и друга идея: „Отиват данъчните и казват: „Дай да ти видим данъчните ревизии за последните 6 години“. И те казват: „Ами, аз тези неща ги имам от преди 10 години“. Добре, ами това означава, че не си декларирала доходите през последните 6 години! Ами това е престъпление и затова ти образувам дело за последните 10 години, че си придобила незаконно имущество! Много е лесно, просто някой трябва да се хване!“, категоричен е Веселин Данов.<br /> <br /> <br /> <strong>Орлин ФИЛИПОВСКИ<br /> <br /> </strong>