Висш държавник прибрал 40 милиона евро от банката на Кюлев!

<em>Двамата разкриват в свидетелските си показания, че Емил Кюлев е проявил интерес към банката през 1997 г. &ndash; по времето на банковата криза. Поради факта, че БНБ отказва да дава лицензи по това време, Кюлев решава да си купи готова, &bdquo;отгледана&rdquo; банка. <br /> </em><br /> Тъй като повечето в страната са в тежко състояние, той проучва чрез БНБ целия банков климат и се спира на &bdquo;Тракиябанк&rdquo;, която за едва 3 години съществуване става една от най-бързо ликвидните банки в страната, а нейни клиенти са все мощни компании. Кюлев отишъл при представителите на надзорния съвет &ndash; Георги Стойчев, Георги Трифонов и Таньо Вълев, и ребром им предложил да купи банката. Те обаче му отказали, защото банката била печеливша и нямали причина да я продават. <br /> <br /> Кюлев им казал: &bdquo;Ако не искате доброволно, ще ви принудя!&rdquo; Отначало тримата основни акционери не се стреснали, но 3 месеца по-късно ситуацията се променила. Било им образувано дело за това, че &bdquo;източвали&rdquo; собствената си банка. На Стойчев, Трифонов и Вълев-брат били повдигнати обвинения в безстопанственост, арестували ги. <br /> <br /> &bdquo;Всички акционери &ndash; над 120 човека - един по един ги привикват и ги заплашват, че ако не прехвърлят акциите си, отиват и те в ареста. Тогава ставаше много по-лесно от сега, тъй като нямаше нужда от санкция на съда &ndash; беше достатъчно някой прокурор или следовател да поиска и си зад решетките...&rdquo;, обясняват днес свидетели. <br /> <br /> Много от акционерите не издържали на психическия тормоз и избягали зад граница - над 15 човека, а други <br /> двама направо откачили от стреса. <br /> <br /> Срещу акционерите тогава били използвани редови прокурори, но никой от свидетелите не споменава имена, за да не си навлече неприятности. <br /> <br /> След редица атаки Стойчев, Трифонов и Таньо Вълев се съгласили да прехвърлят банката на Кюлев. Според юристи документите нямат абсолютно никаква правна стойност - самата продажба на акциите била нищожна, тъй като акции към този момент просто е нямало?! <br /> <br /> &bdquo;При подписването на договора Кюлев се задължава да преведе 2 милиона лева по сметка на акционерите в &bdquo;Юнион банк&rdquo;, но такъв превод не се осъществява. Един лев не е платен!&rdquo;, категорични са бившите акционери. От техни разкази става ясно, че чрез свои дружества Кюлев купил всички акции на &bdquo;Тракиябанк&rdquo; и станал неин 100-процентов собственик, както и председател на надзорния съвет на банката. След подписването на договора топбанкерът го взел и го вкарал в Търговското отделение на Пловдивския окръжен съд, където на третия ден регистрирал &bdquo;Росексим банк&rdquo;. <br /> <br /> В качеството си на свидетел адвокат Минчева е обяснила, че &bdquo;съгласно действащия към него момент чл. 19 от Закона за банките никой няма право да придобива повече от 5% от дружество, което се занимава с банкова дейност&rdquo;. Кюлев обаче си купил цяла банка?! От показания на свидетелите се изяснява, че сделката е имала много пробойни. Самата продажба на акции е нищожна, защото към самия момент акции всъщност няма. Те са били поименни и няма нито една прехвърлена. Когато вдовицата на Кюлев - Весела Кюлева - препродавала банката обаче &ndash; акциите били преобразувани в безналични и регистрирани в Централния депозитар. <br /> <br /> Георги Вълев научил, че Кюлева ще извършва продажба, и искал среща с останалите акционери, за да преценят какво да правят. Част от тях тогава поискали да се намесят в предстоящата продажба на ДЗИ, преди да бъде финализирана сделка с гръцката &bdquo;Юробанк&rdquo;. Много хора обаче се уплашили и решили да дадат пълномощно на Георги Вълев &ndash; той да води дела срещу наследниците на Кюлев, като разходите трябвало да бъдат за негова сметка. Така Таньо и Георги Вълеви и двама адвокати - Петър Лупов и Пламен Луков, предявили претенции от името на част от акционерите към наследниците на Кюлев. Другата част от акционерите настоявали да не се водят дела, а да се постигне извънсъдебно споразумение. <br /> <strong><br /> Щом адвокатите направили първото обезпечение за бъдещ иск, разбутали здраво кошера! <br /> </strong><br /> Запорирани били акциите, за да не могат да бъдат продавани, тъй като, преди да бъде убит на улицата през октомври месец 2005 г, Емил Кюлев направил ДЗИ публично дружество, изнесъл го на Българската фондова борса и всички акции станали безналични. Георги Вълев получил пълномощно да извършва &bdquo;фактически и правни действия&rdquo;, с което в края на 2006-а и началото на 2007-а г. районните съдилища в Горна Оряховица, Девня, Никопол, Габрово и Гълъбово запорирали имущества на ДЗИ банк като обезпечение за бъдещи дела срещу трезора. Впоследствие по-горните инстанции обаче отменили запорите и продажбата на ДЗИ банк все пак била осъществена. <br /> <br /> При посещение в хотел &bdquo;Премиер&rdquo; във Велико Търново председателят на надзорния съвет на &bdquo;Тракиябанк&ldquo; Георги Стойчев научил, че Вълев, чрез фирмата си &bdquo;Европа Палас&rdquo;, е сключил договор &bdquo;за съдействие при решаването на финансовите проблеми&rdquo; с убития по-късно шуменски бизнесмен Румен Рачев. <br /> <br /> Той трябвало да получи 70% от парите сочи документацията, която уреждала плащането. Стойчев обаче преценил, че това е безумие и обезсмисля претенциите на акционерите, затова завел във Велико Търново дело за злоупотреба с доверие срещу Вълев. Председателят на надзорния съвет се обърнал за помощ към Петър Лупов, като го помолил да свидетелства в негова полза, тъй като е присъствал на срещите с Вълев. Адвокатът склонил, въпреки че бил сериозно уплашен от наложения му преди месеци тормоз &ndash; побой и палеж на колата му. Десет дни по-късно бил убит... <br /> <br /> През март 2007 г. Стойчев и Вълев прекъснали отношения и през юли всеки от тях успял да стигне до споразумение с Весела Кюлева. По делото е представен договор между фирма &bdquo;Европа Палас&rdquo; на Георги Вълев и &bdquo;Креда дивелопмънт&rdquo; на убития Румен Рачев, според който, ако акционерите получат определена сума от Весела Кюлева, 70% от нея ще бъде дадена на Рачев, който бил предложен от Петър Лупов за посредник между акционерите и Весела Кюлева: &bdquo;Рачев има големи контакти в София и може да реши проблема!&rdquo; <br /> <br /> <strong>От приложените банкови бордера по делото се е изяснило, че Румен Рачев е взел към 900 000 евро от вдовицата на Кюлев, <br /> <br /> </strong>а от Вълев &ndash; около 360 000 евро. Огромна сума прибрали бизнесменът Иво Прокопиев и адвокатската кантора на Иван Тодоров. (От показанията на свидетелите се изяснява, че Иво Прокопиев е взел над 5 милиона лева от сделката.) <br /> <br /> Най-скандалното в цялата история около продажбата на &bdquo;Тракиябанк&rdquo; е един дълбоко пазен в тайна до момента факт &ndash; покойният Румен Рачев разказвал на свои близки, че вдовицата на Кюлев получила оферта за купуване на банката от сериозни бизнес среди: &ldquo;Вземаме я!&rdquo; <br /> <br /> Кюлева много се притеснила от атаките на влиятелните бизнесмени и потърсила подкрепа при много високопоставен човек в държавата, който бил много близък с Емил Кюлев. Запознати с аферата твърдят, че за протекцията &ldquo;човекът&rdquo; поискал 40 милиона евро?!? <br /> <br /> След като топдържавникът дал подкрепата си, мераклиите да купят банката веднага се отказали от мераците си... <br /> <br /> <strong>.......................................................<br /> ДОСИЕ<br /> </strong>Съдебната епопея на акционерите на &bdquo;Тракиябанк&rdquo; срещу Кюлеви се оказала мисия невъзможна за водене в България. Причината: 4-те процента държавна такса при 226 милиона лева предмет на иска възлизат на колосалната сума от близо 9 милиона лева! Адвокатите на бившите акционери на &bdquo;Тракиябанк&ldquo; обаче намерили решение на проблема - завели делото в Люксембург. Там таксата излязла 250 евро. <br /> <br /> <strong>Орлин ФИЛИПОВСКИ<br /> </strong>