В годините на т.нар. демократичен преход, заради реституцията и засиленото строителство, изникнаха десетки фирми-посредници в сделки за покупко-продажби на недвижими имоти. До “ШОУ” достигна информацията, че голяма част от тях злоупотребявали със своите клиенти. Не са малко и случаите, в които агенциите-посредници припечелват и без сделка по десетки хитроумни начини, като нерядко завеждат и съдебни дела срещу клиентите си, показа наше разследване.
Преди година, когато осезателно намаляха същинските сделки с имоти, буквално заваляха оплаквания на граждани, които се жалваха от посредничеството като услуга. Предишното правителство се принуди в края на 2012 г. да пусне сайт срещу имотните измами на три езика към Агенцията по вписванията, за разработването на който бяха отпуснати 30 000 лева от бюджета. Сайтът бе приветстван дори от английския посланик, защото не е тайна, че у нас бяха излъгани по всевъзможни начини британски граждани, пожелали да се заселят трайно в България. От началото на тази година още един сайт - imot.bg, започна премахването на агенции за недвижими имоти от директориите си заради публикувани некоректни и дори – направо неверни оферти. Превантивните действия бяха срещу нарушения от рода публикуване на крадени снимки от други агенции и сайтове, пускане на обяви без съгласието на собственика /от което са последвали кражби!/, на публикуването на импулсни телефони в обявите, а също и

“привлекателни” обяви за... несъществуващи имоти. В сайта беше публикуван и списък на неизрядните агенции, чиито регистрации бяха премахнати. Там бяха записани “Акцент”, “Андора груп”, “Бг хоумс”, “Бекбоун”, “Генимоти”, “Голдън естейт”, “Гранде”, “Гуд диъл”, “Гууд лайф”, “Дриим Платинум естейт”, “Руби пропъртис”, “, “Ексел”, “Елит резиденс”, “Еспейс”, “Кепитъл сити”, “Консултинг пропърти”, “Марбела груп”, “Ноа”, “Ситискейп”, “Хай лайф”, “Хепи плейс”, “Хипо груп” и др.

Изпатили насочиха вниманието и към други измамнически схеми като ползването на услугите на заложни къщи.

Какъв е принципът:

Клиент, който бърза с продажбата, но не намира купувач на имота си, е “посъветван” от фирмата за недвижими имоти, че има вариант да си реши “временно” паричния проблем, като от агенцията му гарантират, че позната им заложна къща ще “реши” проблема по следния начин: Заложната къща дава заем срещу нотариален акт на жилището на закъсалия за пари, с уговорката, че след изплащането на заема документът ще бъде върнат на собственика на имота, а фирмата за недвижими имоти му обещава, че ще продължи да му рекламира собствеността и да му търси същински купувач. Всичко изглежда повече от розово в перспектива, ако човек не обърне внимание на една “подробност” - че въпросният собственик подписва срещу парите “в заем” пълномощно на кредитора /заложната къща/, с което той има право също да продава имота. И докато човекът се гърчи в мизерия, отделя от залъка си, за да бъде коректен по изплащането на заема, заложната къща прехвърля имота му многократно и си връща парите стократно. Така в един “прекрасен” ден клетниците научават, че вече нямат нищо. И при това – продължават да са “длъжници”. Ако имат сили, започват серия от безуспешни дела. Агенцията за недвижими имоти, “посъветвала” ужиления, си измива ръцете, че няма нищо общо със сделката на заложната къща, а заложната къща изважда в съда пълномощното, разписано от собственика. И макар че законът е предвидил за подобни случаи чл. 152 от ЗЗД - че предварително съглашение в полза на кредитора се счита за недействително, иди го доказвай след второто прехвърляне!

Опарилите се у нас са стотици. Някои от тях са увиснали на въжето

Мутант на тази практика са и модните записни заповеди. Основната клопка в тях са лихвите и фактът, че кредиторът е частно лице.

Най-големите специалисти в този род измами, се оказаха... адвокати.

Силвия Спасова например е ръководила цяла престъпна група за имотни измами. Адвокатката и “подчинените” й бяха арестувани още през 2009-а за присвояване на апетитни имоти с фалшиви документи. От Икономическа полиция откриха, че бандата на Спасова е имала цял списък с набелязани имоти за заграбване, които е набирала през вътрешна информация от фирми за недвижими имоти. След ареста, първоначално Спасова е пусната под парична гаранция, но, въпреки угрозата от затвор, продължила да върши измами! Сред документите на адвокат Спасова е открито пълномощно за имот в центъра на София, чийто собственик се оказал бащата на известен бизнесмен. Най-любопитното в случая е, че въпросното пълномощно е било заверено от помощничка в кантората на Искра Фидосова в Монтана. Именно тя свидетелства срещу имотните измамници. Разказва, че те й представили данъчни оценки и скици на сградата, а също така и фалшива лична карта на собственика на имота – с истинските му лични данни, но със снимка на човек от бандата на Спасова. Адвокатката тарикатски ползвала, освен висшисти, и цяла банда роми, които обикаляли имотите, за да се осведомят дали са обитаеми. Така Спасова научила, че един от собствениците на магазини на столичния булевард “Витоша” – евреин, е починал. Адвокатката веднага ментосала удостоверение за наследници и посочила име на свое подставено лице. Съучастникът й успява да продаде магазина, но по-късно е принуден да издаде на властите комбинативната юристка, а

не след дълго... умира/?!/

Сходна история се разиграва и с имот на починала жена от столичния жк “Младост”. Сагата на адвокат Спасова е достойна за филм, не по-малко любопитен от “Опасен чар”. Следствието установява, че групата й е поддържала тесни контакти дори със Софийския нотариат, откъдето се е сдобивала с преписи на актове за собственост на жилища.

Спасова е уникален случай, но не й отстъпват и други нейни колеги. През май 2011-а е арестувана адвокат Иванка Томова. От документите по случая излиза, че тя е била тотален максималист – специалистка по измами с имоти само в идеалния център на София, които набирала от обяви и чрез информация от свои хора, работещи в агенциите за имоти. Според колеги-журналисти, Томова е била такава връзкарка, че е успяла да се измъкне от лапите на закона и е била пусната на свобода само срещу 20 000 лева гаранция. Не такава е участта на съучастника й, който все още бил зад решетките.

Особено нашумяха имотните измами и в Бургас, показва разследването на “ШОУ”. Цели 80 тома, например, е делото срещу групата на Капона. Измамниците от бандата му съсипаха живота на десетки възрастни хора с имоти по морето.

Два инфаркта покосиха актьора-инвалид Милко Хатев

който бе един от организаторите на бургаската организация от граждани срещу апартаментската мафия – “Сдружението прави силата”. Смъртта му остави въпросителна дали не е била насилствена, тъй като полицаите не открили ключа от къщата му, който винаги висял над входната врата.

Жилищните мафиоти винаги правят щателни проучвания за собствениците на заграбените имоти, разкриват разследващи. Полицията е регистрирала случаи, в които измамниците са се легитимирали като... представители на агенции за недвижими имоти. Тези и много други случаи карат хората да се страхуват от всякакъв род посредничество.

Явно работата с посредничеството е станала повече от притеснителна, щом като оплаквания има дори срещу многогодишни фирми в бранша като “Имоти Доверие”, която е на пазара с недвижима собственост повече от 25 години. Фирмата обаче държи първенството и в нещо друго – за няма и три лета тя има най-много заведени дела в съда по искове срещу некоректни клиенти. Оказа се обаче, че в някои от случаите е търсела пари от проценти по сключени договори не съвсем в правото си. Клиент на тази фирма на име Ангел Сапаревски дори е спечелил дело срещу “Имоти Доверие” ЕООД. От агенцията по недвижимости го дали на съд за 3 % върху продажната цена на негов имот, който всъщност... не са продали. От договора ясно личи, че уговорката е била за срок от 3 месеца, в които покупко-продажба не е била осъществена, и, недоволен от усилията им, Сапаревски сключва договор с друго лице половин година по-късно. Въпреки това от агенцията си потърсили парите по договор. Съдът оневинява Сапаревски, като се позовава на факта, че той може и да не си е платил, но не е и получил адекватно посредничество. Т.е. бил е недоволен от услугата. Друга клиентка на “Имоти Доверие” – Ани Иванова от София, оспорва подписа си в официален документ, представен от фирмата в съда. Във форум по темата пък открихме следното оплакване: “Имоти Доверие” си лъжат от години. Продавах няколко мои имота – една къща в “Симеоново”, апартамент на “Редута”, и те ми подбиваха цената с около 1000 евро, като ми обясняваха, че това било “рекламен трик”. После не можах да се отърва от тях, но добре че не ги допуснах до оглед”.

“ШОУ” направи собствено проучване и се добра до следната информация - че от 2010-а насам има поне 17 дела, заведени от “Имоти Доверие” срещу отделни граждани. По документите от делата отново се натъкваме на възражения от страна на гражданите с твърденията

фалшив подпис

или нехайно отношение от страна на посредника. Очевидно това е намек, че се разчита на процентите по договор, независимо от качеството на услугата. Каква е логиката: При липсата на възражение от страна на клиента, по жалба от агенцията не се образува гражданско дело, а директно той е атакуван с изпълнителен лист. И там е написана сумата, която обикновено е четирицифрена! Няколко примера: от споменатия Ангел Сапаревски, който успява да се защити в съда, от агенцията са търсели за посредничество, от което той е останал недоволен, 3401,97 лева; По делата на “Имоти Доверие” срещу друг клиент - Николай Николов от “Елис – К”, в ролята на купувач, се търсят 3098,03 лева. По сделката на потенциалния купувач, както наричат споменатата вече, отричаща подписа си Ани Иванова, претенцията е отправена към Николай Соколов и възлиза на 2393,94 лева и т.н. Дето е речено, капка по капка – вир става. А тук “капките” са хиляди левове. По казусите тепърва ще се произнася съдът.

Разбира се, случаите са всеки сам за себе си. В някои от тях, по балкански маниер, клиентът, веднъж свързан с потенциалния купувач/продавач, загърбва договорните си отношения с агенцията и абсолютно некоректно и за да спести парите от договорения процент сключва директно сделка. А съгласно чл. 51 от Търговския закон, на търговския посредник се дължи възнаграждение – от едната или/и от двете страни, според уговореното. Агенцията, в качеството си на посредник, има право да изисква дължимото й се по договор. Остава обаче въпросът: не е ли все пак това един напълно законен начин да се печели дори от “нищонеправене”. Основание за това дава примерът със случая Сапаревски, в който клиентът не е бил удовлетворен от посредническата помощ на агенцията, но тя въпреки това се е опитала да му вземе хилядарките.

Едно разследване на Еми МАРИЯНСКА