Трима български граждани са признати за виновни за шпионаж в полза на Русия в Обединеното кралство.

33-годишната Катрин Иванова, 30-годишната Ваня Габерова и 39-годишният Тихомир Иванчев, всички от Лондон, са били част от група българи, които са шпионирали в периода 2020-2023 г.

Тримата са работили като козметик, медицински работник и декоратор, докато тайно са следили журналисти и военна база на САЩ в Германия, съобщи Би Би Си.

Решиха съдбата на трима от нашенците, обвинени в шпионаж в полза на Русия

Методите, които са използвали, са били като от шпионски роман, заяви командирът на столичната полиция Доминик Мърфи.

Докато водят двойствен живот, плановете им включват заговори за отвличане и убийство на мишени, както и планове за улавянето им в т.нар. медени капани.

Габерова, от Ийстън, Иванова, от Хароу, и Иванчев, от Актън, са осъдени за заговор за шпионаж, а Иванова е осъдена и за притежание на множество фалшиви документи за самоличност.

Те са работили за 47-годишния си сънародник Орлин Русев, който е ръководил шпионската мрежа от 33-стайна бивша къща за гости в Грейт Ярмут, Норфолк.

Там полицията открива „съкровищница“ от шпионски приспособления и оборудване, включително камери, скрити във вратовръзки, камера, скрита във фалшив камък, и очила, съдържащи записващо оборудване.

Преди това Русев призна за заговор за шпионаж заедно с 43-годишния Бисер Джамбазов от Лондон, а шестият обвиняем, 34-годишният Иван Стоянов, призна за шпионаж преди процеса.

Основните мишени на клетката са били разследващите журналисти Христо Грозев и Роман Доброхотов, чиято работа включва разкриване на ролята на Русия в нападенията с нервнопаралитично вещество срещу руския опозиционен лидер Алексей Навални през 2020 г. и Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г.

По време на процеса прокурорът Алисън Морган КейСи каза, че шпионската клетка е била „сложна в своята методология; извършвала е дейност по наблюдение на лица и места; произвеждала е и е използвала фалшиви самоличности и е внедрявала модерни технологии за придобиване на информация“.

В хода на полицейското разследване са получени 221 мобилни телефона, 495 сим карти, 11 дрона и устройства, позволяващи извличане на данни от телефоните и подслушване на wi-fi активността.

Ръководителят на отдела за борба с тероризма на Метрополитен командир Мърфи заяви, че случаят е „изключително сложна“ операция, която „представлява заплаха за националната сигурност и за отделни лица“.

Шпионската клетка е работила под ръководството на Русев, който от своя страна е получавал инструкции от Ян Марсалек.

Австрийският гражданин е издирван в Германия заради предполагаемата му измама, свързана с компанията за финансови услуги Wirecard. Той е описан от прокурорите като „посредник на руските разузнавателни служби“.

Русев и Марсалек са се запознали преди 10 години. Впоследствие Русев е бил вербуван като шпионин. След това той вербува други българи да извършват шпионски операции.

Шпионската клетка е имала и други професии – Габерова е била козметичка, Иванчев – бояджия и декоратор, а Русев в един момент е бил главен технологичен директор на финансова фирма в Лондон.

В Лондон не могат да се разберат за българските шпиони

Стоянов е работил като медицински куриер, но също така се е участвал в боеве по смесени бойни изкуства, използвайки прякора „Разрушителя“.

Джамбазов и Иванова живеели заедно като двойка и работели в сферата на здравеопазването, но също така ръководели организация на българската общност, която провежда курсове по „британски ценности“.

Джамбазов обаче е имал връзка и с Габерова. Те са били открити заедно в леглото, когато полицията е извършила ареста, а Иванчев отделно е имал връзка с нея в миналото.

По време на съдебния процес Иванчева и Габерова признават, че са извършвали операции по наблюдение, но отричат да са знаели, че това е в полза на Русия.

Иванчев не е дал показания по време на процеса, но е изложил подобна позиция по време на разпитите в полицията, след като е бил арестуван. Той е арестуван една година след другите петима обвиняеми. Иванчев казва полицията, че е провел няколко разговора с MI5.

Обвинението се фокусира върху шест операции, проведени от шпионите:

Операция 1

Тя е насочена срещу журналиста Христо Грозев.

Ян Марсалек и Русев са си разменяли съобщения, в които са обсъждали възможностите си по отношение на Грозев, включително поставянето на членове на екипа на местата до него в самолетите. Той е бил следен в цяла Европа, а свързаните с него имоти са били наблюдавани в Австрия и България.

Шпионската клетка обсъждала и възможността да му отнеме лаптопа и телефона и да ги занесе в руското посолство, да изгори имуществото му, да го отвлече и да го заведе в Москва или да го убие.

Операция 2

Тази операция е насочена към журналиста Роман Доброхотов.

Клетката го следи в различни държави и обсъжда отвличането му в Обединеното кралство и контрабандното му извеждане от страната с помощта на малка лодка.

На един етап Катрин Иванова е толкова близо до него в самолета, че може да види ПИН кода на телефона му.

Операция 3

Тя била насочена към мъж на име Бергей Рискалиев през ноември 2021 г., чу съдът.

Рискалиев е гражданин на Казахстан и бивш политик. Той бяга във Великобритания, където по-късно получава убежище.

Има и е имало ясен мотив Русия да развива отношения с Казахстан, стана ясно в съда.

Прокурорите заявиха, че насочването към политически дисидент от името на Казахстан развива тези отношения, предоставяйки на Казахстан това, което той може да счита за помощ.

Операция 4

Предполага се, че планират деструктивна дейност в посолството на Казахстан в Лондон през септември 2022 г.

Съдът чу, че планът е бил да организират демонстрация пред посолството – „фалшив протест“ – за да създадат претекст, че разполагат с истинска разузнавателна информация за отговорните лица, която след това да предадат на казахстанското разузнаване, за да се опитат да спечелят благоразположението на Казахстан от името на Русия.

Операция 5

Предполагаемо наблюдение в казармата „Пач“, американска военна база в Щутгарт, в края на 2022 г.

Това е американска военновъздушна база, за която съдебните заседатели научиха, че обвиняемите са смятали за място, където украинските сили се обучават в използването на оръжия земя-въздух, точно по време на инвазията на Русия в Украйна.

Прокурорите твърдят, че планът на обвиняемите е бил да се насочат към авиобазата, като използват редица изключително сложни технологии, предназначени за събиране на ключова информация за намиращите се в базата лица.

Операция 6

Съдебните заседатели бяха уведомени, че този план е бил насочен към човек на име Кирил Качур.

Той е руски гражданин, прекарал известно време в Черна гора, който е бил нает от Следствения комитет на Русия, но е напуснал страната през 2021 г. През ноември 2023 г. Русия го е обявила за „чуждестранен агент“.