Половин час след като излезе от полицейския участък, арестуваната ясновидка и лечителка проф. Йоана Рубин, с истинско име Йорданка Колева, даде първото си интервю за „ШОУ” през сълзи и ридания. Няколко часа след това тя се успокои и направи няколко особени важни уточнения на казаното през сълзи. А именно, че не са й слагани белезници, че не е затваряна зад решетките...
<strong>- Йоана, какво точно се случи?</strong><br /> <br /> - В офиса се бяхме събрали няколко жени и умувахме над едно ново сдружение за алтернативна медицина. В един момент при нас нахлуха 5-6 цивилни мъже и репортерката Десислава Ризова от bTV. Казаха, че са от криминална полиция и започнаха да се ровят из офиса ми. Не ми представиха нито заповед за обиск, нито за арест. Взеха ми дипломите и започнаха да ми задават различни въпроси.<br /> <strong><br /> - Какви, например?</strong><br /> <br /> - Ами дали съм член на лекарския съюз&hellip;<br /> <br /> <strong>- А ти член ли си?</strong><br /> <br /> - Не съм член, защото аз съм завършила физика и на базата на тези си знания и на алтернативната медицина създадох уникална програма за лекуване на много болести. И поне сто пъти съм доказала, че програмата ми наистина е уникална. И не само в България!<br /> <br /> <strong>- Имаш ли документи, които удостоверяват това, което казваш?</strong><br /> <br /> - Имам, разбира се, но ми ги взеха. И сега аз с какво ще работя, не знам...<br /> <br /> <strong>- Други какви въпроси ти зададоха? </strong><br /> <br /> - Дали съм член - кореспондент на Българската академия на науките. Аз съм член кореспондент, но на МАИ. Това е специална организация във Вашингтон, която удостоява с член-кореспондентско звание, след като докажеш, че си постигнал нещо уникално.<br /> <strong><br /> - Преди време някъде в пресата се появи твоя информация, че си помогнала за освобождаването на медицинските ни сестри от Либия, вярно ли е? </strong><br /> <br /> - Да, вярно е! Аз съм разказвала на ваши колеги за програмата, която изготвихме със Сесилия Саркози за освобождаването на сестрите. И няколко години преди да си дойдат те от Либия, официално заявих пред медиите, че те ще се върнат в един хубав, слънчев ден заедно със Сесилия, и дори Кадафи няма да разбере как е станало това.<br /> <br /> <strong>- Според вашата програма ли се случи?</strong><br /> <br /> - Разбира се!<br /> <strong><br /> - Но да се върнем към това, което ти се случи завчера. Имаше ли над тебе полицейско насилие? Полицаите сложиха ли ти белезници?</strong><br /> <br /> - Над мен имаше психически тормоз. Не ми позволиха да извикам адвоката си. После, след като той непрекъснато звънеше за връзка, не го свързаха с мен. Казах на екипа от bTV, че нямат право да ме снимат, но те въобще не ми обърнаха внимание. Когато трябваше да подпиша протокола за обиска и иззетите вещи от офиса ми, единият от полицаите ме удари по ръката, защото бях започнала да пиша под протокола: &bdquo;С особено мнение&rdquo;. На листа успях да напиша само &bdquo;Особено...&rdquo; и не ми дадоха да го допиша. Когато попитах дали съм арестувана, единият от полицаите ми каза, че нямат право да ме арестуват, защото не съм извършила престъпление, но ще ме задържат до изясняване на случая. Но фактът, че аз съм една жена, а в офиса ми нахлуха 5-6 яки мъже, не говори ли за тормоз&hellip;?<br /> <strong><br /> - Къде те държаха 24 часа? </strong><br /> <br /> - В една стая в управлението. След това ме заведоха в МВР-болницата, за да видят, че не съм бита, и ме накараха да подпиша протокол, че над мен не е упражнено насилие. След това ме пуснаха... И разбрах, че са ровили и в апартамента ми.<br /> <br /> <strong>- Не ги ли попита защо правят всичко това?</strong><br /> <br /> - Попитах ги. Казаха ми, че срещу мен има донос, но не ми казаха от кого. Стори ми се твърде несериозно... Доносите се показват...<br /> <br /> <strong>- Задаваха ли ти странни въпроси?</strong><br /> <br /> - Ако може да се приеме за странен въпросът: какви проблеми съм имала с турската полиция.<br /> <strong><br /> - Имала ли си наистина такива?</strong><br /> <br /> - Сега вече, след тази обида и този шок, който ми причиниха,&nbsp; не искам да съм българка! В Турция съм особено уважавана. Излекувала съм сина на турски професор. Там хората се държат по друг начин с мен. Проблеми с полицията не съм имала. Напротив. Когато пътувах някъде по адреси, ме водеше полицията. От партията на Демирел ми предлагаха да стана мюсюлманка, за да могат да ме включат в меджилиса. Турски държавни мъже ми гарантираха, че ако го направя, ще ми купят 17-местен самолет и яхта, ще ми вдигнат 6-етажна болница в центъра на Истанбул, за да мога да помагам на хората. Сега вече страшно съжалявам, че не предприех тази стъпка. Това нямаше да ми се случи.<br /> <br /> <strong>- Кое?</strong><br /> <br /> - Една група полицаи да ме задържат като най-голямата престъпничка, без да имат каквито и да са доказателства.<br /> <strong><br /> - А може би имат? </strong><br /> <br /> - Ако имаха, щяха да ми ги покажат...<br /> <br /> <strong>- Сега накъде? Знаеш, че всичко това ще се разчуе, ще се разбягат клиентите ти. А може и съд да има... </strong><br /> <br /> - Аз не съм престъпник, това първо. Второ, има толкова много хора, които ще застанат зад мен, защото съм им помогнала... Така че няма от какво да се страхувам.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ОЩЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. &quot;ШОУ&quot;</strong></span><br />