Жоро Милионера няма банкови сметки у нас, парите - в чужбина?
Иманяри и туристи дирят чувала с пачките около Храбрино
33-годишният Георги Енев не е имал банкови сметки у нас, е уставило на този етап разследването. Психолози обясняват мълчанието му с възможен натиск и заплахи. Иманяри и туристи дирят чувала с парите край Храбрино.
Магистратите поискаха информация от 30 банки в България, за да проверят дали изчезналият милион е прехвърлен в авоарите на шофьора на инкасовата кола. Досега са пристигнали отговори от повечето банки, но отрицателни, обясниха разследващи. Не се изключва възможността парите да са прехвърлени в банкови сметки в чужбина, пише "Марица". Вече стана ясно, че банкнотите са описани само като купюри, но не и по номера.<br /> <br /> Енев се предаде на 5 юли, а оттогава два пъти са правени разпити, на които той отказва да съобщи къде е чувалът с милиона, както и скривалището си от деня на обира - 22 юни. Тогава Жоро Инкасото прехвърлил пачките от инкасовата кола на личния си автомобил “Опел Кадет”, който изоставил над село Храбрино в Родопите.<br /> <br /> Заради мълчанието на Енев той ще бъде разпитван от психиатър и психолог. Те ще му направят психопортрет и ще го убедят да говори за извършеното от него престъпление. При изготвянето на експертизите на Енев ще се даде представа за личността му и ще се изготви психологически профил на извършителя. При психологичната експертиза Енев ще бъде тестван и за интелигентност. На базата на тези резултати разследващите ще преценят доколко да вярват на обвиняемия, ако той проговори.<br /> <br /> Според психолози, следящи случая, “в него има вътрешно напрежение – или е бил притиснат във връзка с тези пари... Но не е само той, за мен има и други хора, които са около него и може би от тази гледна точка той не иска да дава никаква информация.” Причина за мълчанието му са “възможни заплахи, тъй като хората, които са около него, може би са на много по-високо ниво.”<br /> <br /> Експертите виждат и някакъв “проблем, който е личностен” и със сигурност Жоро Милионера бил затворен в себе си човек. Но за да се установи контакт и комуникация с него психолозите трябвало да разговарят с него за обичайни неща – “как е живял, какво е работил, как му е протекъл животът, за да се получи разговор, самата личност да се отпусне, да има доверие между личността и терапевта или консултанта и тогава вече постепенно да се стигне до същността”. По принцип рискът бил личността да се затвори в себе си, да направи колапс и да не иска да разговоря...”/БЛИЦ