Радой Ралин не доживя до 100 години, отиде си на 81, но факта, че век след рождението му няколко стотин приятели изпълниха "Сатиричния театър", за да го почетат, да послушат смешките и мъдростите му, е доказателство, че той продължава да е жив за тях. Наред с това милиони  дами по света и у нас не спират да възхваляват тезисите му по интимните въпроси:

"Жената трябва да се люби осем часа на ден, така че да й останат по още толкова за работа и сън, казваше, но и признаваше, че повечето от любовите му са били несподелени:

"На младини не бях красив и жените не ме харесваха. Сега същите тези жени ме харесват, но много остаряха, не стават за любов. Така съм удовлетворен за някогашното безразличие. Е, вярно, че има млади, които ме харесват, но вече съм станал скептичен спрямо себе си."

Художникът Борис Димовски беше още по-скептичен относно ухажорските умения на своя приятел: "Той е повече по шума и спектаклите - казваше. - Види на улицата някоя по-млада жена и въпреки, че е непозната, отдалеч започва да й се радва: "Добър ден, госпожо, колко добре изглеждате. Мокрите ли котето? Дано ви бисира партньорът тази нощ. Оная му се усмихва и от това славата му на съблазнител расте. Той е от Сливен, където живеят повече цигани, аз съм от Родопите, затова съм по-мълчалив и затворен. Но не изключвам да съм имал повече завоевания от него."

Дали днес, седнали под някоя райска ябълка, двамата съратници са успели да решат спора относно своята мъжественост, няма как да знаем, но че земните им дела са оставили дълбока диря в родната история сме сигурни.

Ако днес се издадат всичките анекдоти, вицове и епиграми, които се преписват на Радой Ралин, ще се получи многотомник, колкото "Болшая съветская енциклопедия". Парадоксално е обаче, че той, човек, сериозен, прекрасен, лиричен поет, пълен въздържател /не пие, не пуши/, се е превърнал в символ на смешното. А в началото нещата съвсем не изглеждали така.

Левите идеи размътили главата му, още когато е бил 13-годишен. След 9 септември 1944 година Митко Модерното, както е бил известен, е избран за член на Окръжния комитет на РМС в Сливен. Дори му възложили задачата с всички средства да отнеме хотела, собственост на читалището, за да го превърнат в клуб на БКП.

За да се опази от това позорно дело, той заминава доброволец на фронта. Участва в боевете край Драва и се връща с кръст за храброст.

Дотук добре, но след като Николай Гяуров печели певчески конкурс в Москва, Радой написва в "Стършел" похвално стихотворение, което завършваше с думите: "Заместихте сто дипломати". В Съюза на музикалните дейци му ръкопляскат, а в Министерството на външните работи го анатемосват. Накрая лично Първият, Вълко Червенков, се заема с ролята на арбитър. Той смъмря автора по доста оригинален начин, като написва стихотворение, което публикува под псевдонима: Неизвестний.

С прослувутите „Люти чушки“, които под формата на сажди, отлитат от комина на Полиграфическия комбинат в София, нещата не се разминават така поетично. Слухове едва не скарват двамата автори.

"Едни казваха, че аз съм подвел Димовски, други твърдяха, че той ме е подхлъзнал - разказваше Радой. - А истината е, че ние написахме едно, читателите трябваше да разберат друго, но се появиха трети, които разбраха трето.

Следват осем безработни години. Продадената в Сливен бащина къща спасява семейството Ралин от глад. Дори популярността, която се стоварва тогава върху него в огромни размери, не е утешение. Защото той я смята за много нули, които без една сериозна цифра отпред, нищо не значат.

Осемте години, в които му е забранено да публикува и фигурира в щатните таблици на страната, низвергнатият писател използва, за да напише сценария за филма си "Аз съм Левски“.  В края на седемдесетте години пред него даже проблясва зелена светлина. Лентата получава  финансиране, нещата потръгват, но... Започват снимките на мега продукциите за Борис Първи, Иван Асен, Аспарух, тогава авторът тъжно заключава: "Царете пак се уредиха за сметка на Левски".

През 1993 г.  Общобългарският комитет "Васил Левски" започна да събира пари за филма на Радой. Натрупва се сериозна сума, над 5 000 000 лева. Те са депозирани в „Балкан банк“ и с фалита й изгарят и парите за Апостола.

Радой Ралин отглеждаше в дома си налъм, който редовно поливаше, с надеждата, че той някога ще цъфне. Той нямаше телефон и часовник, защото считаше, че те рушат свободата. А тя беше най-скъпото му завоевание. Напусна комунистическата партията, точно когато тя обяви, че ще става лява и модерна. Бившите съпартийци не му простиха: обявиха го за предател, ренегат, враг на народа... "Сините" му предложиха осем депутатски места. Нещо повече, на митинга си на 18 ноември 1989-та те издигнаха лозунг: "Радой Ралин - президент" . Последва отговора му:

"Сънувах, че съм назначен министър-председател,
защо съм толкоз понижен, нима съм лош писател."

При своите 67 лева пенсия Радой Ралин отказа всичките превилегии и награди /доста от тях материални/, с които го обсипваше новата власт. Дори леката кола, с които го възнагради „Ку-ку“ академията, подари на някаква болница.

В интерес на историческата истина, що се отнася до Радой Ралин, във всички енцклопедии, уикипедии и всякакъв вид справочници, има допусната сериозна грешка. Прославеният сатирик е роден в Ямбол, а е осиновен в Сливен от своя вуйчо. Този факт също добавя искри във вечната вражда между двата града.

Някога Ямбол бил на крачка пред Сливен, защото имал своя зоологическа градина. Жив лъв бил най-внушителния експонат в нея. Компания му правели няколко кокошки, две овце и едно магаре. Царят на животните обаче, имал много добър апетит, защото  бързо изял всичките магарета в околията, включително и експоната на зоопарка.

Първенците на града се видели в чудо, а лъвът ревял, искал още и не оставял населението да спи. Добре, че дошли софиянци и прибрали изгладнялото животно. Всичко това, разбира се, можело да остане в тайна и да не позори града на Диана, ако Радой Ралин не го бе описал в една от първите си книги. От тогава лъв не е стъпвал в Ямбол.

Исак ГОЗЕС