11 знакови разказа от Франц Кафка излизат в луксозното издание на „Метаморфозата“

Един от най-знаковите немскоезични писатели oт началото на XX век се появява отново в превода на Венцеслав Константинов

През 1883 г. в семейството на Херман Кафка – среднозаможен търговец от еврейски произход – се ражда Франц Кафка – момчето, чието литературно наследство ще преобрази историята на литературата и чието творчество и до днес остава загадка и вдъхновение за редица писатели.

Почти век след смъртта на немскоезичния автор в майсторския превод на Венцеслав Константинов и с въздействащите илюстрации на художника Дамян Дамянов на български език се появява луксозното издание на сборника „Метаморфозата“ , приютяващ 11 от най-знаковите му разкази.

В тях „поетът на отчуждението“ вплита страха, самотата, захвърлеността на „малкия човек“ в лабиринта на бюрократичния произвол и абсурдност, но също така и онези „неразрушимост и светлина“, които все пак проникват през паяжината от мрачни тонове.
 


„Присъдата”, „Огнярят”, „Метаморфозата”, „Грижата на бащата”, „Единадесет сина“, „Братоубийство“, „В наказателната колония“, „Малката жена“, „Селски лекар“, „Първа горест“ и „Издръжливец на гладуване“ са своебразният „метафизичен експеримент“ на писателя, опитът му чрез словото да улови „мистерията на съществуването“. А поместените в изданието илюстрации на талантливия художник Дамян Дамянов по безпогрешен начин улавят „кафкианската бездна“ и превеждат през мрачните лабиринти, населили художествения космос на Кафка.

Преплитайки  погнусата от бюрократичната машина, духовното и физическо осакатяване на малкия човек, полуреалните образи на града мъчител и града спасител, тези текстове създават един необясним, абсурден и плашещо реалистичен свят, в който читателят открива както собствнения си ад, така и надеждата.

Хумористични и „освобождаващо иронични“, невъзмутмо ведри по своему и дълбоко трагични, тези разкази притчи отварят широко вратите към несъзнаваното и „преправят пътя към вселената на надеждата“. А „Метаморфозата“ , която носят,  превръща Кафка в „писател на нашето време“, независимо от века и годината. В „пророк на мрака“, но и „пророк на светлината“, от чийто психологически „пъкъл“ „читателят излиза разтърсен, но докоснал се до истината“.