9 май 1945: Кой заби знамето на Райхстага?
Митове и легенди за датата
Девети май бележи края на втората световна война. Денят на победата. Преди няколко години големият български журналист Кирил Янев, който и днес на преклонна възраст продължава да работи, издаде забележителната си книга„Фюрерът умря в 3,30 часа“. При срещата ми с него, той каза, че я е писал четиридесет години. Книгата е уникална с това, че е събрала свидетелски показания на хора, които са били в първите редици на борбата с фашизма. Участвали са и са доживяли победата, но когато Янев разказва за подвига им, нито един от тях вече не е жив. Връщам се към срещата си с Кирил Янев и книгата му „Фюрерът умря в 3,30 часа, за да научим истината за една от най-наложените военни легенди: Кой заби знамето на Райхстага.?
Според кадрите, които се излъчват всяка година на Девети май по всички световни телевизии, това са двамата войни, които виждаме да прибягват край паметника на победата и да развават знамето. Имената им са твърде известни: Егоров и Кантария.
В книгата си, а и в разговора Кирил Янев отрича този факт. И разказва историята. Тя започва с това, че през 1981 г. в Москва журналистът има късмета да се запознае с генерал Константин Телегин. На пределна възраст ветеранът вече няма задръжки да назове нещата с истинските им имена. Това, което чува българинът е доста различно от наложената истина. Излиза, че върху атаката на Берлин, сложила край на най-кървавата война в историята на човечеството е забулена в тайна. Фактите се крият. В берлинската битка има едно клише, според Кирил Янев. Казват: Разбихме германците, турихме си знамето наРайхстага и победихме. Детайлите се премълчават. А те са точно толкова важни, колкото мащабните стратегии и действия на генералните щабове.
Броени дни преди победата 4 000 000 съветски бойци са се разположили на фронт от 500 километра. Червеноармейците трябва да направят двойна блокада на Берлин. В града е Хитлер, който още вярва, че не е обречен. Там са поне милион членове на нацистката партия и частите на СС. Най-голяма отбранителна сила е съсредоточена около сградата на операта, Райхстагът е бетониран, прозорците му са зазидани. В битката за първи път се хвърлят току-що излезлите от завода 130 немски реактивни самолета, които с качествата си паникьосват противниковите летци. В боя влиза и суперкартечница, изстрелваща по 2500 патрона в минута.
Истински ужас за врага. Първоначалната идея на Сталин е градът да се заличи от лицето на земята. Цялата тежка артилерия на съветската армия е съсредоточена в подстъпите му. Но там има два милиона цивилни, жени, деца, чува се глас. Метрото е пълно с хора, ще ги погребем живи. Хуманизмът е жив, дори и на война. Решено е градът да бъде превзет с щурм. На 12 април 1945 г. умира американският президент Франклин Делано Рузвелт. В фюрербункера, на 17 метра под земята, защитени от триметрови бетонни стени, тържествуват, с надеждата, че с коалицията е свършено. На 20 април Хитлер празнува последния си рожден ден. Десет дни по-късно той вече няма да е между живите. Площадът пред Райхстага, дълъг 400 и широк 300 метра, е задръстен от трупове. Денят на щурма му е обявен за най-дългия в историята на войната. Доста преди това Сталин е избрал двамата щастливци, които ще издигнат знамето върху купола на сградата, символизираща силата на нацистка Германия.
Единият, разбира се, е негов сънародник, грузинецът - Мелитон Кантария, другият - руснакът Вася Егоров. Байракът е специално извезан в московска работилница, на дръжката му е изписано: "Знаме на победата". На своя глава обаче генерал Телегин нарежда на петима свои бойци да увият около телата си червен плат и да го развеят върху статуята на богинята на победата. Първото знаме е издигнато в 22,30 часа на 30 април от сержант Михаил Минин от щурмовата група на капитан Владимир Маков, в която влизат още Гази Загитов, Александър Лисименко и Алексей Бобров. Второто е на групата на майор Михаил Бондар, а третото - на групата на лейтенант Сергей Сорокин. По обяд на 1 май знамето от групата на сержант Минин е фотографирано от борда на самолет По-2. Снимката е на военния кореспондент Виктор Тьомин и обикаля световната преса. Знамето се вее победоносно, но Сталин е бесен. Това е провокация. Провалят сценария му. Два дни след това избраниците му под силна охрана и следвани от фоторепортери и кинооператори издигат на 1 май щурмовия флаг на 150-а стрелкова дивизия и стават герои на Съветския съюз. Минин и другарите му не са удостоени с тази чест. Кирил Янев се среща с него и публикува истината за знамената. Викат го на обяснение, но всичко се разминава без тежки последствия.
Исак ГОЗЕС