Анжела Димчева за клипа на Наско: Ликвидирането на българската култура

Появата на псевдоминистъра Атанас Атанасов във видео селфи ерозира окончателно доверието в експертните претенции на управляващите от „Продължаваме промяната”.

Колкото и търпеливо да е обществото на културните дейци, това ухилено, глуповато видео послание преля чашата на доверието. Кой реално управлява българската култура? Имаме ли националноотговорен министър, или палячо? Може би една Жар-птица щеше да е по-примамлива, пърхаща от министерския прозорец, отколкото самодоволния, опиянен от власт персонаж...

През последните три месеца хората с творчески професии стискаха зъби (учудени, невярващи, зашеметени, дори потресени от този избор) и се надяваха, че новоизпеченият културен „корифей” (пардон читалищен самодеец!) ще надскочи себе си и ще покаже загриженост за всяка една от артистичните гилдии.

Ще предложи нова културна политика, отговаряща на предварителните заявки, че – видите ли! – той познава механизмите на функциониране на културата в САЩ и други европейски страни... Хайде да се доверим на младостта и ентусиазма!
Нищо подобно обаче не се случва. Ето и няколко факта.

На продължила три часа среща между председателите на творческите съюзи и министъра (заедно с неговите заместници) в края на март Ат. Атанасов беше запознат с проблемите на всяка една творческа гилдия.

След като мълча дълбокомислено през тези три часа, министърът си излезе, без да даде обяснение каква политика ще провежда, как ще бъдат разпределяни финансите, които Европа ни предоставя, как ще функционира новоназначеният лично от него УС на Национален фонд „Култура”, кога ще бъдат обявени от МК отдавна закъснели програми за финансиране на физически лица и сдружения в сферата на културата...

В сайта на това обезглавено министерство не се появи дори ред от тази официална среща.

Нито беше даден отговор на какъв принцип е избран новосформираният УС на НФК, при положение че в него няма представител на Съюза на българските писатели, няма музикант, няма архитект, нито представител на танцовите дейци.

Кога Ат. Атанасов ще изясни защо не спазва Закона за закрила и развитие на културата, където в чл. 26 ясно е казано, че част от членовете на УС трябва да бъдат посочени от съсловните творчески организации, а не избирани произволно от него?

Едва преди три дни беше стартирана процедурата по обявяване на новите програми на НФК – това е закъснение от два месеца! Докато бъдат одобрени евентуалните кандидати и проекти, ще започне летният сезон... Ако въобще подалите документи доживеят до този светъл миг!

А вследствие на КОВИД-кризата и на световните катаклизми всички изкуства достигнаха дъното на своята традиционна реализация – като дейност, публика, финансов резултат.

Знае ли нашият министър, че в другите европейски държави дори без конкурс се предоставят компенсации на свободните артисти (актьори, художници, писатели, музиканти, танцьори, критици, фотографи, кинодейци, мениджъри в културата)?

Пример: Ирландия предоставя по 270 евро на седмица на регистриралите се писатели, които желаят да получават помощи заради КОВИД...

Но възкачилият се на престола на българската култура Наско от Хасково е зает със собствената си халюционизираща физиономия, а не с идеи как да върне блясъка на родното изкуство.

Какво го интересува, че хиляди актьори, музиканти, танцьори вече две години си броят стотинките и нямат хъс да се развиват заради обективни и субективни фактори, които екзекутираха понятието „културен продукт”.

Дали изобщо той си дава сметка, че Словото като инструмент на националната идентичност загива? Все повече писатели прописват на английски език, защото по никакъв начин държавата не защитава авторското им право.

Освен че в цивилизованите страни е недопустимо да се използва авторски продукт без заплащане, в 26 от страните-членки на ЕС всяка година се дават значителни суми на писателите като грантове от заемането на техните книги в обществените библиотеки.

Единствено у нас тази директива не е приложена. В Европа законите за меценатството действат безотказно за музеи, галерии, театри, академии, филхармонии, оперни театри... У нас – само приказки за някаква „грижа” и мизерен процент за култура от БВП.

Затова пък си имаме министър, който се гордее с думите: „Моето предимство е, че не познавам никого от гилдията”. Ами чудесно! Тогава и ние не желаем да те познаваме...

Пълната некомпетентност в Министерство на културата е позор за държавата ни. Тепърва ще сме свидетели на още карикатурни изяви и ако не се намери друг повод за сваляне на това правителство, съставено на принципа орел-рак-щука, то бъдете сигурни:

ще излезем пред Министерството на култура и на собственоръчно издигнати  клади ще подпалим книги, картини, костюми, декори, архиви, артефакти, инструменти, музейни експонати и всичко, което държи духа на нацията ни да не загине.