Архитект защити „бутафорните” крепости: Това е жива история

По спорната тема за възстановените български крепости, които според критици са бутафорни и нямат нищо общо с реалността, интервю за „Стандарт” даде Веселин Хаджиангелов - археолог в Самоковския музей, а отскоро и негов и.д. директор. Ръководител е на разкопките на крепостта „Цари Мали град” от първия им ден, а впоследствие активно участва в разработването и реализацията на проекта за реставрацията и консервацията му.

След завършването на комплекса е назначен за негов управител. Ръководил е и проучванията на крепостта &bdquo;Шишманово кале&rdquo; край Самоков. С часове може увлекателно да говори за истините и легендите, свързани с родните ни храмове и крепости, както и за значимостта на паметниците на културата не само в България, но и в чужбина. Автор е на редица научни публикации и трудове.<br /> <br /> <strong>- Г-н Хаджиангелов, в научните среди се заформя сериозен дебат как и докъде да се реставрират древните крепости в България, провокиран най-вече от фиаското с крепостта &quot;Кракра&quot; до Перник. Каква е вашата професионална позиция по темата?</strong><br /> - Важно е да започнем разговора, като изясним дефиницията за дебат. За мен такъв има, когато две страни излагат своите мнения и на тяхна база се получава градивен научен спор. Това, на което сме свидетели в момента, рязко е по-скоро деструктивен спор между учени, воден през медиите.<br /> <br /> Почти през ден ставаме свидетели на &quot;авторитети&quot;, които абсолютно безпочвено си позволяват да квалифицират един или друг обект като &quot;измислен&quot; или &quot;бутафорен&quot;. За огромно съжаление такива наистина не липсват, като реализацията на някои от тях граничи с гротеска. В същото време обаче наблюдаваме и едно тенденциозно и непочтено отношение към обекти като Трапезица, Созопол, Перник, Яйлата, Перистера и др. Казвам непочтено, защото тези обекти са знакови за историята на България. Повечето от тях са проучвани дългогодишно от поколения професионалисти археолози и архитекти. Всички споменавани и критикувани обекти са минали през експертните съвети на НИНКН и преди да започне реализацията им, са получили одобрение от редица експертни комисии.<br /> <br /> За това не приемам празнословия, че те се правят на &bdquo;своя глава&rdquo;, защото видиш ли, някой иска да си възстанови крепост. Това за мен са антибългарски празнословия. Болно ми е да наблюдавам това разединение между професионалистите в тази сфера, което без съмнение ще рефлектира върху реализацията на проектите и усвояването на европейските средства.<br /> <br /> <strong>- В рамките на този диалог на няколко пъти беше споменаван и проектът за реставрация на &bdquo;Цари Мали град&rdquo; . Как ще коментирате твърденията, че крепостта е бутафорна и нямаща нищо общо с оригинала?</strong><br /> - Голямата ми болка е, че в последните месеци чух многократно да се повтарят редица откровени лъжи по отношение на &bdquo;Цари Мали град&rdquo; - проект, на който съм посветил девет години от живота си и познавам в най-малкия детайл. В своята лична &quot;война&quot; с някои творчески колективи, работили по европроекти за реставрация, консервация и експониране на културното наследство, проф. д-р. арх. Тодор Кръстев си позволява неколкократно да дава класификации и да разпространява откровени неистини за крепостта, в реконструкцията на която и аз лично съм взел участие, като ръководител на археологическите проучвания и консултант в изработването на проекта и изпълнението. <br /> Още по-жалкото и обидното е, че в същото време г-н Кръстев посочва направената реставрация на крепостта &quot;Кракра&quot; като по-добрия подход, сравнявайки я с направеното на &quot;Цари Мали град&quot;. Няма да си позволя да коментирам професионалните компетентности на професора, но не мога да не изразя своите възражения срещу зловредните квалификации, които той разпространява като например, че &quot;оригиналът е просто унищожен&quot;. Ако професорът си бе направил труда да дойде и види обекта на място, или да разгледа архива на НИНКН за проекта, щеше да разбере, че оригиналът никъде не е унищожаван.<br /> <br /> Много образно той обясни на тв аудиторията как ние сме разрушили и малкото запазен оригинал, за да се излее бетонът и да се зидат бутафорните кули. Архитектът не знае, че оригиналните зидове са запазени изцяло, надеждно консервирани по указания и рецепта на инж. Георги Пенчев /професионален реставратор/ и лично под негов и мой контрол. Тежестта на реконструираните зидове се поема от &quot;пилоти&quot; и конструктивни железобетонни пояси, добре скрити зад имитативна лицева зидария по образец на оригинала. Демонтирани бяха малки участъци, за направата на &quot;пилотите&quot;, но същите бяха номерирани и изчертани, за да се възстановят обратно. Процесът на консервацията и реставрацията е детайлно фотодокументиран и се нарича анастилоза, а не бутафория.<br /> <br /> Крепостните стени са реконструирани въз основа на детайлно геодезическо и архитектурно заснемане и фотограметрия. Ако професорът бе дошъл на обекта, а не да коментира върху избрани снимки от интернет, щеше да знае, че кулите са реконструирани изцяло върху 100%-вите доказателства, каквито са падналата от земетресение стена на кула номер 1 и част от северната крепостна стена. Същите са запазени in sito и всеки може да ги види. Кулите не са по-големи и измислени, защото стъпват върху запазена суперструкция, която при реконструкцията е точно сигнирана с ясно различима фуга. <br /> <br /> Друго разграничение между оригинала и реконструкцията е фугирането. Оригиналните структури са префугирани с хоросан, тониран с цвета на оригиналния жълтеещ хоросан, а реконструкцията е с нормалния бял цвят на хоросана. Относно покрива на кулите, има доволно много доказателства за това, че са покрити от керемиди тип tegulae и imbrices. Запазени са десетки килограми ковани клинове и скоби от дървената конструкция на покрива. Керемиди тип tegulae и imbrices бяха намерени и закупени от Италия, за да е напълно достоверен покривът. До тук хипотеза няма, това бе признато и при всички обсъждания в НИНКН.<br /> <br /> <strong>- В обществото битува мнението, че подобни реставрации се правят с единствената цел да се усвоят едни европейски пари. Каква е вашата позиция?</strong><br /> - За мен предвидените по оперативните програми средства за реставарция и консервация са единствената възможност да проучим и въстановим историята си. Нещо повече- подобни проекти помагат и за икономическото развитие на регионите, където се намират. За първите две години от откриването си комплексът &quot;Цари Мали град&quot; е посетен от над 500 хиляди души. С просто око се вижда как регионът се променя. Изграждат се нови семейни хотели, къщи за гости, ресторанти и т.н.<br /> <br /> Това са десетки нови работни места и приходи за бюджета. Не мисля, че затрупаните от бурени и кал оригинални останки щяха да привлекат и една стотна от тези туристи. За община като Самоков това е от изключителна важност, защото се преодолява сезонният характер на туристически поток, водещ до частична заетост на местното население, хотелски бази и туристически съоръжения. Извън икономическите измерители обаче е нещо далеч по-съществено, а именно, че в основата си такива проекти целят да съхранят историческата памет на нацията. Нещо, от което обществото ни безспорно има нужда.<br /> <br /> <strong>- Какви туристи посещават крепостта?</strong><br /> - Най-вече българи, основно млади семейства. В повечето случаи чужденците, които идват на крепостта, са на ски почивка в Боровец и решават да разнообразят ваканцията си. Радва ме фактът, че все по често имаме и посещения на организирани групи от Македония и Сърбия. Другият радостен за мен факт е, че организираните ни посетители са най-вече деца и пенсионери.<br /> <br /> <strong>- Как се реставрират културно-исторически обекти на запад и на изток - с какви материали, с какви планове и изследвания?</strong><br /> - Както в България, така и навсякъде по света се прилагат различни похвати. При всеки случай обаче е смехотворно да се твърди, че архитектурната реставрация е отречена в световен мащаб. Напротив, прието е, че след като има безспорни данни за първоначалния облик на обекта, по-добрият подход е неговото възстановяване. Това е дискусия, която продължава от над 50 години, като през последните десет надделява мнението, че археологическите обекти трябва да бъдат възстановявани до степен, че да станат aтpaктивни и paзпoзнaвaeми кaтo oбeми и зa нecпeциaлиcти.<br /> Тези &quot;специалисти&quot;, които твърдят, че никъде по света не се правят реставрации до зъбер, съветвам да си отворят очите и ако не отидат на място, поне да прочетат. Примери има доволно много.<br /> <br /> <strong>- Предстои да работите по Западната стена на &quot;Цари Мали град&quot;. Кога започва археологическият сезон при вас? Предвиждате ли нови атракции за туристите?</strong><br /> - За жалост през 2015 г. не виждам как това ще се случи. Миналата година имахме много активен археологически сезон. Доразкрихме основите на западната стена, както и тези на две битови сгради долепени до нея. Събрахме изключително много данни за това как са изглеждали те и разработихме проект за възстановяването им. Проектът вече е преминал съгласуване и е одобрен от всички институции, като сега единствено остава да намерим средства за реализацията му. В новия проект сме заложили и на редица интерактивни технологии, като по този начин се надяваме &quot;Цари мали град&quot; да стане още по-атрактивен за посетителите си.<br /> <br /> <strong>Красимира Петрова, &bdquo;Стандарт&rdquo; </strong><br /> <br /> <br />