Еротични стихове ехтяха в Софийския затвор
Затворници рецитират своя поезия на представяне на книга
<em>Журналистката Лидия Лечева представи пред лишените от свобода в Софийския затвор новоизлязлата си книга с еротична поезия „Разсъблечени стихове”. Това е нетрадиционна поезия за страстта и секса, които не означават задължително любов според нея. Книгата на издателство „Захарий Стоянов” е с редактор известната поетеса Маргарита Петкова. </em><br /> <br /> За да участват в представянето обаче, затворниците трябваше да четат свои стихове и после всички да разговарят свободно. Това беше условието на авторката, което се прие с ентусиазъм. <br /> <br /> Насядали в кръг в компютърната зала, 15 затворника, г-жа Иванка Василева, началник сектор „Социални дейности” в затвора и поетесата четоха стихове на фона на електронна музика, създадена зад решетките. Само че това не бяха стихотворения тип „в затвора попаднал на хора и станал човек”.<br /> <br /> Откровения за криволиците на любовта, за мрака на самотата на един объркан живот, за покаянието и пътя напред след затвора, за силата на просветата – това вълнуваше затворниците. Павел Тасков и Ивайло Коцелов бяха написали стихотворения специално за срещата. Част от тях изтърпяваха наказание за тежки престъпления, включително убийство. Средната възраст на групата бе под 25 г. <br /> <br /> „Поезията е най-висшето изкуство”, заяви Константин Бочев, главен редактор на затворническия вестник „Брод”, който публикува много „осъдени” стихове. Самият Бочев твори и електронна музика. „Присъда”, заглавие на едно от „разсъблечените” стихотворения, повиши градуса на настроението. А най-голямата изненада беше как съдебна журналистка може да пише поезия. <br /> Дискусията се сгорещи, стана ли реч за морала и обективността на журналистиката.<br /> <br /> „Дойдат ли в затвора, журналистите търсят да ни свържат по някакъв начин с големите престъпници или изнасят като престъпни имената на задържани, които дори не са осъдени”, негодуваха лишени от свобода.<br /> <br /> Най-много затворниците се страхуваха от социалната нетърпимост след излежаването на присъдите: „Обществото не ни приема. Не можем да намерим работа, близки и приятели ни отбягват, полицията ни арестува за 24 часа само като провери, че вече сме лежали в затвора”. Макар и толкова млади, някои от тях са вече рецидивисти.<br /> <br /> „Обстоятелството, че лишените от свобода са тук, не означава, че трябва да лежат и да деградират. Нали утре ще станат граждани като всички нас. Не искаме навън да излизат озлобени, травматизирани и готови да отмъщават хора”, каза г-жа Василева, която е и квалифициран психолог.<br /> „Представих книгата в затвора, за да мотивирам тези млади хора, макар осъдени и за тежки престъпления, да държат душата си изправена и да не губят дарбата си в една изолирана и еднообразна среда. Те ще излязат от затвора и ще трябва да се впишат в нормалния живот. Големият въпрос обаче е доколко ние сме готови да ги приемем”, каза Лидия Лечева, която работи по свой проект в тази насока.<br /> <br /> <u>Ето и едно стихотворение на един от най-младите в групата</u><br /> <br /> <em>Антоан Новаков</em><br /> <br /> <strong>Пътища</strong><br /> <br /> Милиарди пътища и толкова вселени,<br /> а странника, отбил встрани, водата мъти:<br /> Сучайни ли са всички срещи<br /> или съдбата-регулировчик е на наште кръстопъти?<br /> <br /> Ще се роди ли Айнщайн - Шекспир да докаже,<br /> че сме прости частици,<br /> трагично влюбени по пътя...