Ето защо Скопие се противи на съвместното честване на Гоце Делчев
Историците там не желаят общи чествания на великия революционер, защото не могат да обяснят като какъв ще го честваме - българин или македонец
Историческата комисия между България и Северна Македония да бъде замразена за две години, ако пречи на напредъка между двете страни по други въпроси. Това предложи съпредседателят ѝ от македонска страна проф. Драги Георгиев, пише БНТ.
От българското външно министерство обаче смятат, че срещите трябва да продължат. Утре Теодора Генчовска ще бъде в Скопие за съвместно честване 150 години от рождението на Гоце Делчев, докато македонските външен министър и премиер са в Брюксел. Очаква се от македонска страна да присъства културният министър.
Българската страна винаги е настоявала за чести срещи, обясниха историците от София.
"Доста отдавна те имат една такава позиция - ако може, по-рядко да се срещаме и всъщност ние сме, от наша страна, тези, които настояваме да имаме повече срещи", обясни проф. Даниел Вачков, член на съвместната историческа комисия.
Съвместното честване на Гоце Делчев утре в Скопие не е договорено в Комисията, обясни проф. Драги Георгиев. Двете страни от две години работят по текст за Делчев, който да предложат на правителствата, но без успех.
Самите историци в Скопие не желаят общи чествания, включително за Гоце Делчев, защото не могат да обяснят като какъв ще го честваме - българин или македонец, каза проф. Вачков.
"И ако се чества като македонец, да извадят доказателствата от неговите кореспонденции, от неговите писания и да докажат, че, ето, да, ние ще го честваме, но не като българин. Но това изисква да се покажат много категорични исторически аргументи, които просто нямат такива и те го знаят. И затова се избягват честванията на обща история", каза той.
Именно делото и личността на Гоце Делчев са непреодолим въпрос на несъгласие в Комисията. Революционерът е превърнат в основен национален мит в Северна Македония. Историците и историографията там твърдят, че той е македонец, пренебрегвайки историческите извори и дори писмото на Делчев, в което той ясно се самоопределя като българин преди повече от 100 години.