Ей, няма старост! Немската филология стана на 100 години!
Кой е Константин Гълъбов и кой е Димитър Стоевски?
Катедра Немска филология е между най-старите специалности в Софийски университет „Климент Охридски”. Тя празнува 100 години от основаването си с две представителни изложби в галерия „Алма Матер”, които се разполагат на партерния етаж.
Проведе се и голяма международна научна конференция с чуждестранни гости.
А кои са двете интересни изложби?
Първата изложба разказва за проф д-р Константин Гълъбов ( 1892-1980).
След годините на следването си в Германия и защита на докторат, войните в Европа, той пристига в България и върши преподавателска работа, пише в литературни издания, работи за културата. Чете лекции още от 1921 г. по стара и нова немска литература и немско езикознание.
Създава учебници за обучението на студентите. През 1923 година, след като е избран за редовен доцент, Гълъбов основава катедра „Немска филология”.
След 1944г. професор Гълъбов е под постоянен тормоз, доноси, проблеми, които му създават новите „другари”. Успява да остане на длъжността си до 1958г. когато го пенсионират. И все пак цели 35 години професор Гълъбов гради успешна дейност на Катедра Немска филология.
Жена му, известната германистка Жана Николова също има сериозни политически проблеми заради немското си образование. Въпреки всичко, двамата продължават научната си работа. Създават фразеологични речници за обучение, които до днес се преиздават.
Втората изложба, която може да се разгледа до 21 ноември представя най- мощният и производителен преводач у нас от немски език Димитър Стоевски, (истинското му име е Динчо Чолаков, 1902-1981г).
За своя живот той е превел 120 произведения от белетристиката, поезията и драматургията. Книги от най-големите немски автори: Гьоте, Хайне, Шилер, Томас Ман, Стефан Цвайк, Бертол Брехт, Франц Кафка... Казва: не всеки, който владее дори перфектно немски език е годен за преводач.
Преводът е като музикалната партитура, която сам прочиташ, за да я изпълниш. Преводът трябва да стане част от личната същност на преводача.
Точно затова и днес най-добрите преводи на немската, австрийската и швейцарската литература в белетристиката, поезията и драматургията продължават да са на Димитър Стоевски. А когато имаш един вече перфектен превод не е нужна да търсиш нови преводачи.
Само че у нас има друга политика относно превода: евтин да е! Срещат се направени на бърза ръка преводи. Съсипват се творби по най-безотговорен начин.
А от преводаческото изкуство има истинско бягство.
Навремето, когато жената на Виктор Пасков, французойка със специалност славянска филология, преведе негова книга той разказваше изненадан, че на нея са платили за превода повече пари отколкото на него самия.
Днес преводачите са кът и трудно някой се наема да превежда.
Хората владеещи езици си търсят работа в дипломатически мисии, чуждестранни фирми, в представителства, правителствени служби, стават експерти в културни центрове, публични организации и обществени институции.
А както се знае учещите езикова филология в Софийски университет са между най-добрите и ерудирани студенти.
Силвия РАДЕВА, БЛИЦ
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук