Румънската публика е любопитна, сърдечна и с огромен респект към литературата.
Това каза в интервю за БТА българският писател Георги Господинов. Той ще участва в Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ от 3 до 7 юни. Страната ни е почетен гост на събитието, а Българската телеграфна агенция е медиен партньор.
Две седмици преди да пристигне в Букурещ Господинов разкри, че има особено вълнение в срещите с писатели от съседни страни.
„Сякаш си на една маса с приятели, които отдавна не си виждал, но срещнеш ли ги, разговорът все едно никога не е прекъсвал“, обясни той.
На въпрос коя е историята, която няма търпение да сподели на румънците, най-превежданият български автор зад граница отговори, че може да им разкаже за българските тъги и неслучили се неща и да ги попита за техните.
„Надявам се това да е взаимно разказване на истории. Защото историите имат това качество да събуждат чужди истории“, допълни Георги Господинов.
Той изрази желание за дискусия относно стереотипите, които българите имат за румънците и обратното – румънците за българите. По думите му това би било интересно и оздравително.
Наваксване на огромен дефицит
Попитан защо най-трудната форма на любопитство е лицето на съседа, носителят на „Букър“ обясни:
„С падането на стената през 1989-а паднаха и границите на нашето социалистическо общежитие или лагер, както се казваше. И двете думи – общежитие и лагер – по-скоро носят негативни конотации. И беше съвсем естествено всеки да потърси отказвания му доскоро чужд свят, Запада.
Става дума за наваксване на огромен дефицит от невидяни градове, филми, книги, галерии... И е хубаво, че след всичко това започваме да се връщаме и да откриваме, че и при нас, на Балканите, има какво да се гледа и чете“.
Господинов коментира още, че българите и румънците имат общо лично минало в рамките на едно близко историческо минало.
„В свят, разцепен от пропагандата, смисълът на литературата е да събере разпадащите се части и разчленените ни души. Знам, че книгите ми си говорят с книгите на румънски писатели от моето поколение.
Моето детство и детството на (съвременния румънски писател Мирча) Картареску например се разбират от половин дума. В последните години европейските литературни критици пишат за този общ поглед и вълната на източноевропейската литература. Мисля, че имат да ни се случват хубави неща в литературата“, убеден е писателят.
