Още с първата си романи - „Женски истории и не съвсем“, „Гримаси“, „Съпрузите на Марта“, „Временни роднинства“, Студено кафе“, „27 еротични стихотворения“, тя спечели женската аудитория. За книгите й се редяха на опашка, а тиражите й фръкнаха в небесата.
Тя се появи като белетристка още в ученическия вестник Средношколско знаме. По онова време разказите бяха приоритет на Илинда Маркова и Камелия Велчева. Те двете бяха най-често публикуваните авторки там. А после тя вече печаташе във всички литературни издания - Пламък, Септември, Съвременник .
Но къде е днес нашата писателка С какво се занимава?
Швейцарският дипломат
И така, двайсет и пет години вече Илинда Маркова е женена за швейцарски дипломат и живее възможно най-щастливо в Бризбейн -Австралия. И двамата си приличат по това, че са заклети пътешественици. А при някой „застой“ тя написва поредната си книга в Бризбейн.
Как така в новото ни време никой не се заинтересува къде потъна най-обещаващата ни писателка? Беше най-младата белетристка, когато я приеха направо в Съюза на българските писатели.
Сигурно много пишещи са се зарадвали, че тя изведнъж изчезна от хоризонта на творците. Типична радост по български за писачките, когато най-добрата белетристка не се пречка на литературния хоризонт.
В последните две години Илинда Маркова е получила последователно :
Голямата награда на международния конкурс в Гърция за роман написан на английски. Hairy Dog Café, което в превод звучи като „Кафенето на рунтавото куче“ За престижа на наградата говори и фактът, че неин носител отпреди няколко години е и нашата голяма писателка Здравка Евтимова.
Асоциацията на австралийските автори дава първа награда на Илинда Маркова преди два месеца за романа й озаглавен The Coffee Lovers . Конкурсът се организира от кръг интеликтуалци около списание EYELANDS.
-Моят роман разказва за любовта между двама любители на горещата черна напитка. В него има автобиографични моменти от живота ми в България и Швейцария, където съпругът ми, който е роден в Цюрих ме въвеждаше в магията на дадаизма.Този роман беше преведен и отпечатан в края на миналата година и в Гърция.
Тук си мисля, кой ли наш издател ще има късмета да върне на наш терен една голяма българска писателка - Илинда Маркова. За което ще трябва да се преведат от английски или гръцки, наградените романи .
Ето какво още ми разказа специално за БЛИЦ Илинда Маркова:
„Преди няколко седмици завърших нов роман на английски. Имах повече време за писане, понеже мъжа ми си счупи крака и това ни спря от постоянните ни пътувания.
Тук в Австралия нямам много възможности да следя нашата литература, но ми е мъчно, че толкова рано си отидоха от този свят двама чудесни майстори на перото като Алек Попов и Ивайло Дичев. С Ивайло се знаем отдавна. Нашите баби, неговата е австрийка, бяха от стари софийски семейства и много си дружаха.
Отиде си и Вера Ганчева с нейната невероятна интелигентност.
Тя много ми липсва. С нея си пишехме по имейл до последните й дни. Вера все ме караше да се прибирам в София, въпреки че както тя казваше, аз съм била международна авантюристка и това било малко вероятно да се случи...
Как е в Австралия ли? В момента има култ към здравословното дълголетие.
Хората искат да живеят по-дълго, да има повече столетници. Животът да достигне до 120 години се смята за възможно в близкото бъдеще.
Баби на моите години тичат по фитнес и не слизат от страниците за запознанства. Тук е нещо обичайно да си намериш другарче на старини по обявите. Това е най-нормално и много от останалите самотни възрастни хора намират добра утеха и откриват своя човек.
Фарма индустрията е най-ориентирана и бълва витамини, хранителни добавки и обещава чудеса на клиентите.
А това е прекрасно! Българките, които без преувеличение са едни от най-хубавите жени в света, нямат нужда от корекции и пластика.
Ще ви кажа, че днес естествеността се цени повече от всякога. Омръзнаха отдавна лицата с дебели устни, коригирани нослета, дебели вежди, които люпеха едни и същи лица дотам, че да не разпознаеш кой кой е.
Онова, което много ме притеснява, е как така пламнаха толкова пожари в България. Това не е нормално, в това има доза необразованост или нечии скрити интереси.
По наше време пожар да пламне беше рядкост. Имаше постоянен контрол А сега?
Не мога да приема, че хората са забравили какво са горите – те са златото на всяка държава. Когато горите изчезват заплахата е за живота на човека. Те са спасението ни, те ни дават чист въздух, водата.
Една от любимите ми тропически гори е в Папуа Нова Гвинея. Пътувах нагоре по реката Сипик към високите планини, където все още се водят свирепи междуплеменни войни, но никой не е луд да запали огън в близост до гора.
Савка ЧОЛАКОВА
