Издателство Лемур представя “Писателката. 15 дни с Фани Попова-Мутафова“ от Владо Трифонов

След Пеги Гугенхайм и мадам Екзюпери, издателство „Лемур“ ни среща с една вдъхновяваща българска писателка

Фани Попова – Мутафова. Писателката, която едва не умира в затвора, осъдена от Народен съд. Жената, която спазваше докрай мотото да не унива в трудните времена и да не се превъзнася в дните на слава.

Мъдра, очарователна, талантлива и... противоречива! Следва призванието си и упорито се старае да се приспособи към сменените политически условия – единствен начин забележителните й исторически романи да бъдат преиздадени при новата власт.

Един световен поет я нарече „колосално явление” в българската литература, достойна за Нобелова награда. И мисля, че не сбърка – тя наистина е такава!

Този роман е за:

 

 

...

 

Както и за това, че всичко си струва. Бедствията, катаклизмите, нелепата смърт... Ужасите на войните също. Защото ги има и защото се случват – с наше и без наше желание. Ако не си струваха, щяха ли да се случват? 

 

Владо Трифонов за новия си роман, вдъхновен от Фани Попова-Мутафова

Владо Трифонов е завършил Философския факултет на Карловия университет в Прага. Автор е на книгата с разкази „Куци ангели”, на романа „Суета, суета” и на пиесите „Играч” и „Нещастен син на некадърно време”, публикувани в конкурсните сборници Пиеси за справедливостта и Пиеси за свободата на НБУ. Сценарист и режисьор е на документални филми с международни участия и признания.

Преводач е на „Летни размишления” от Вацлав Хавел и пиеси на Павел Кохоут. Автор е на публицистични и художествени текстове, публикувани в българската и чуждестранната преса и специализирани издания.

Разказът му The Barrister from Doli Bar е селектиран за публикация в американското литературно списание "Words Without Borders".

Носител е на национални и международни награди за поезия, проза и кинодокументалистика, както и на отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing for Central and Eastern Europe.

Ето какво споделя той за новата си книга „Писателката. 15 дни с Фани Попова-Мутафова“, която ще бъде публикувана от „Лемур“ в седмицата на 24 май.

- Г-н Трифонов, в основата на новия ви роман е интервю с писателката Фани Попова-Мутафова. Къде завършват фактите и започва художествената измислица в книгата?

- Интервюто е фикция. Воден съм от разбирането, че изкуството не предлага непременно истини, а неща „верни по вероятност и необходимост”. Напълно вероятно е подобно интервю да се е състояло или да е било необходимо да се състои. Важното е то да се опира върху реални събития, които да бъдат разширени и допълнени от въображението на писателя. Или казано с думите на самата Фани Попова-Мутафова, по повод на историческите ѝ романи: Те не са историческа хроника, основана единствено на детайлно проучени факти, но не са и голо съчинителство. 

- Определяте „Писателката“ като „роман за разкаянието, силата на духа, приспособимостта, любовта, отдадеността“. Защо тази история трябваше да достигне до читателите?

- Защо? За да напомни за значението на всяка от тези думи: разкаяние, приспособимост, любов, отдаденост... Все неща, за които не си даваме сметка в безразборното ни съвремие.

- В началото на книгата споделяте, че пътят ѝ е бил труден. Разкажете ни за част от предизвикателствата, които срещнахте.

- Труден, защото трябваше да го съкратя с близо сто страници. Струваха ми се важни и наистина бяха такива, но същевременно исках романът да се чете на един дъх. Помнех предупреждението на Александър Поуп, че думите са като листата на дърветата – колкото повече са листата, толкова по-малко са плодовете.    

- Вие сте автор на роман, разкази, сценарии… С какво се откроява „Писателката“ сред останалите ви творби?

- С трудната героиня и обратите в съдбата ѝ. С компромисите, които се налага да направи през различните етапи от своя живот в полза на творчеството си, на близките си и на собственото си оцеляване. С нейната противоречивост, която тя не се страхува да признае и за която си плаща. С конформизма ѝ, срещу който известно време се бунтувах, но в крайна сметка оправдах като правилен, макар и погрешен. (Как може конформизмът да бъде едновременно погрешен и правилен решава всеки сам за себе си.)

- Защо го написахте?

- Воден от желание да върша смислени неща, доколкото ми се удава. А сега да седнем и да почетем.

 

Соня Хачикян за силните и противоречиви жени в романите, издадени от „Лемур“

- След Пеги Гугенхайм и мадам Екзюпери, сега „Лемур“ ни среща с една вдъхновяваща българка. С какво ви привлече точно този роман?

- Фани Попова-Мутафова беше любимата ми писателка години наред, но не знаех нищо за нея. Бях още тийнейджър, когато нейните книги ме запалиха по историческите романи - предпочитани от мен и до днес. А Мария от „Дъщерята на Калояна“ е една от литературните героини, на които най-много съм се възхищавала. Оттам и любопитството ми да издам тази книга от Владо Трифонов. Искрено се надявам повече хора да си спомнят за Фани Попова-Мутафова или пък да открият романите ѝ.

- Споменахме три книги, публикувани от вас и посветени на силни жени, оставили своя отпечатък в историята. Може ли да се твърди, че те оформят една линия за развитие, която издателството ще продължи да следва?

- Ако обърна поглед към издадените досега книги от „Лемур“, мога да открия впечатляващи женски образи в почти всички. Част от героините са бунтарки като Пеги Гугенхайм, други намират сила и щастие в това да подкрепят мъжа до себе си като Консуело. Срещаме жени, наложили се в предимно мъжки професии като главен комисар Тереза Баталия в „Цветя над ада“ от Илария Тути. И героини на прага на съзряването като Анина от „Време за преструвки“ на Жоао Пинто Коелю, която открива своята женственост и се бори за своето късче любов и щастлив живот, макар да изглежда, че всичко в света е срещу нея. Незабравими са персонажите от „Попитайте Сара Грос“, от „Торто арадо“, малката Лив от „Смола“, жените, изпреварили своето време от „Тъкачната вила“.

Нашият фокус са хубавите книги – оригинални, смислени истории за ценители на литературата и за щастие се оказва, че голяма част от тях описват многопластови женски образи с техните силни страни и слабости, с моменти на неподозирана смелост и устойчивост на характера, в никакъв случай перфектни, но истински. Радваме се, че сега можем да срещнем читателите и с българка, чиято история е не по-малко и интересна.

- Повдигнете завесата към това, което читателите могат да очакват от издателството през следващите месеци. Какви романи и събития предстоят?

- Скоро стартира един от най-активните периоди за книжния бранш. От 29 май до 4 юни в София ще се проведе традиционният Пролетен панаир на книгата в парка пред НДК, където заглавията на „Лемур“ ще бъдат на шатра 53. В рамките на културната програма на панаира, на 30 май от 18:30 часа в РЦСИ „Топлоцентрала“, Сцена Бар, подготвяме интересно събитие, на което ще разкажем повече за пътя на книгите с помощта на хора, ангажирани в различни етапи от раждането на едно издание.

На 2 юни от 18:00 часа почитателите на българската литература ще могат да се срещнат с Владо Трифонов на шатра 53 и да научат повече за новия му роман „Писателката“.

След София следват книжни изложения в редица други градове в страната. А междувременно работим по нови заглавия от обичани автори като Илария Тути, Жоао Пинто Коелю, Доменико Дара, Ане Якобс, както и по няколко нови попълнения в каталога на издателството, за които скоро ще споделим повече.

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук

Свързани статии