Как Берлин посрещна и какво му донесе новата 2023 година СНИМКИ

Не бях ходил в Берлин и Германия цели 16 години, от 2006 г. насам. Какво ли се е променило за това време в държавата с богати традиции и най-силна икономика в Европа, в която бях живял и работил преди това десетина години след промените? Този въпрос си задавах през целия полет от София до Берлин.

Нарочно бяхме избрали с моята съпруга периода около Коледните празници и Новата 2023-а. В Германия наричат тези празнични седмици

"най-хубавия сезон на годината".

И на пръв поглед за него нищо не се е променило. Големите универсални магазини на веригите „Карщадт”, „Це унд А” („Си енд Ей”), „Уулуърт” – за хората с по-малък бюджет, флагманът и доайен /от 1906 г./ на търговията в Берлин КаДеВе, стилният френски „Лафайет” на Фридрихщрасе и др. пращяха от хора и навсякъде се носеше празнична глъч.

И тук обаче фокусът на клиентите се беше преместил към …моловете. Търговците доволно потриваха ръце, защото бяха очаквали с нетърпение Коледните празници. Та нали германецът все още е най-платежоспособният европеец, въпреки че и той изпитва затруднения, включително и от бремето на огромната миграция тук.

Коледният базар пред възпоменателната църква „Кайзер Вилхелм” /Kaiser Wilhelm Gedaechtniskirche/ в центъра на Берлин

Въпреки всичките си мрънкания, по което баш специалисти са берлинчани. Така например, все още най-много нови дрехи в Европа си купуват германците, при това с килограми повече от следващите ги в тази класация националности. Все още почти навсякъде и в обществения и в частния сектор се спазва традицията на Коледните пари – премия, заплащана на служителите пред Рождество Христово.

Разразилата се през 2022 г. енергийна криза и много внимателното следене във Федералната република на нейното развитие бяха дали своя отпечатък и върху светлинните реклами на магазините и уличното осветление. Дори по Курфюрстендам /Ку’дам/- централния булевард на Западен Берлин, витрините угасваха след 22.00 ч. с изключение може би на някои световни бижутерийни фирми.

Особено романтичен е вечер коледният базар на Бебелплац до операта „Унтер ден линден”

Самият булевард също не беше залят със светлини и Коледна украса, както по мое време, в началото на ХХI век. Прочутият Унтер ден линден също беше празнично, но скромно осветен при това само в частта му от Фридрихщрасе до Брандeнбургската врата. Магазините по култовата до края на Втората световна война Фридрихщрасе също угасваха своите витрини след затварянето им в …19.00 ч..

Така рано за българските разбирания! Парадоксално и вероятно дразнещо берлинчани, потънал в светлина на улицата грееше единствено Руският културен дом. Дразнещо, защото всички те знаеха, че основният виновник за енергийната криза от която и те сега търпят несгоди е именно …Кремъл.

Берлин няма да е Берлин и Германия няма да е Германия, ако през този „най-хубав сезон на годината” липсва едно нещо –

Коледният базар (der Weihnachtsmarkt).

С уникалния си интериор – елементи от стар замък и модерни магазини в него, привлича „Шлос мол”, долепен до общината на столичния район Щеглиц

Именно тук може най-лесно и най-пълноценно да се потопиш в празничната атмосфера. Затова и всеки берлински район има дори по няколко коледни базара, ширнали се на централните им улици или площади. Те отварят врати на първия Адвент / 4 седмици преди Рождество Христово, на Запад празнуват всяка неделя Адвент – «пристигане» на латински, за да подготвят християните за появата на Спасителя/ и преди затваряха на Бъдни вечер – 24 декември.

Сега основните коледни базари продължиха да работят до 31 декември. Така и аз успях да посетя три от тях. Противно на стереотипните представи за германеца, той и особено берлинчанинът, обича да празнува, да се весели, да се смесва с тълпата. И просто няма как да пропусне коледните базари.

Празнична, но не кичозна украса на дървените къщички и шатри, ненатрапваща се, но създаваща настроение музика. За първи път един от базарите е с вход, макар и символичен от едно евро, този на Бебелплац между Държавната опера «Унтер ден линден» и Хумболдтовия университет. На същото място, където на 10 май 1933 г. студенти – нацисти изгарят на клада /зловещото «аутодафе»/ над 25 хиляди тома книги от световноизвестни автори, защото проповядвали «ненемски дух».

Подпален автобус по време на сблъсъците в Новогодишната нощ

На всеки коледен базар дъхът на току-що опечени и поръсени с ром захаросани бадеми и орехи направо замайва... Градусът на настроението се вдига още по-високо, когато пийнеш просто задължителната чаша «глювайн» - греяно червено вино с канела, карамфил, лимонени корички, сушени резенчета ябълки и захар. Само че цената на сладникавото традиционно питие е вече доста ….солена – 5 евро за чаша от 200 мл.

През моя берлински «работен период», та и чак до 2006 г., «глювайн»-ът струваше само 2 евро. Но какво да се прави, Коледа е веднъж в годината и търговците умело се възползват.

За цените на храните

Иначе значителен ръст в цените на основните хранителни продукти в магазините и супермаркетите не забелязах. Някои колбаси и млечни продукти /различните сирена /, яйца и др. са дори по-евтини, отколкото в България в също германските вериги «Кауфланд» и «Лидл», а заплатите във ФРГ са няколко кратно по-високи от нашите.

Да не говорим за бирата – под и около 2 лв. бутилката. Шише минерална вода от 1,5 л в Германия далеч не така богата на минерални извори като България, се продава само за 25 цента /по-малко от 50 ст./.

И веднага парадокс поне за нас.

Както за стъклените, така и за пластмасовите бутилки се плащат отделно. После празни, те се връщат в магазина в една машина и полученият от нея бон се осребрява на касата. Пластмасовото шише се оценява на 25 цента, а стъклената бутилка – три пъти по-евтино, само 8 цента. Много германци намират това за нелогично и го «вписват» в пасива на «Зелените», когато те управляваха още в коалиция с Германската социалдемократическа партия /ГСДП/, водена от канцлера Герхард Шрьодер.

Да, ама сега в страната няма да видите захвърлени купища пластмасови бутилки както е у нас, та дори и Витоша не е пощадена. Очевидно партията на еколозите е много наясно, колко по-вредна от стъклото е пластмасата за околната среда и как и тя трябва да се рециклира.

Въпреки напълно поносимите цени на хранителните продукти, редица семейства от Берлин и провинция Бранденбург пътуват с колите си до съседна Полша, за да си купуват храна доста по-изгодно, а и твърдят, че е по-вкусна.

За разлика от търговската мрежа цените в ресторантите са хвръкнали яко нагоре. Основно ястие с месо в ресторант едва ли може да се намери под 15 евро. Дори купичка шкембе чорба на известната с турски заведения „Адалберт щрасе” в столичния район Кройцберг е оценена на …6 евро.

Скромна вечеря за двама в непретенциозен ресторант – основно ястие, две малки салати и по едно питие – халба бира и чаша наливно вино, ще „олекоти” портфейла ви с поне 50-52 евро. Поскъпнали почти двойно са и пиците в многобройните тук италиански заведения. Чашка еспресо в най-обикновено кафе трудно можете да изпиете за по-малко от 3 евро.

Полицаи в опит да възстановят реда

След Бъдни вечер и Коледа

Веднага след Бъдни вечер и Коледа щурмът към магазините и базарите рязко отслабва. Впрочем за разлика от българите, германците и австрийците не ядат само постни блюда на Бъдни вечер. Те сядат около семейната трапеза рано, към 19 часа. Подаръците за деца и внуци се поднасят дори преди това.

Дисциплината и прочутото немско възпитание на децата (Kinderstube) са в сила и за празниците. После се хапва нещо семпло, най-често картофена салата с вурстове /наденички/, „полята” с бира или вино. Голямата коледна софра със задължителната пуйка или патица е на първия ден на Коледа – 25 декември.

Търговците тук са много гъвкави и за да компенсират отслабения щурм към магазините през периода 26-31 декември веднага намаляват чувствително цените на предлаганите стоки – с между 20 и 50 процента.

На всички коледни артикули –украса, свещници, свещи и др., още на 26.12. бяха поставени табелки за 50% отстъпка. И много скоро бяха разграбени от чуждестранни туристи и местни с по-скромни доходи. Защо да не се осигурят с красиви играчки за елха и др. за Коледа догодина, при това на толкова изгодни цени?!

Общо взето обаче в Берлин се чувстваше определено затишие. Но то беше затишие пред буря! Защото отново млади и по-стари мъкнеха цели торби с бомбички и ракети, за да посрещнат Новата 2023 година с обичайната за тях «частна» заря. Въпреки апелите за спокойствие и разум, въпреки призива и по медиите «Хляб вместо пиратки!» (Brott statt Böller!), въпреки обществените дебати дори за забрана на продажбата на фойерверки.

Фоайето на основно ремонтирания Фридрихщадт- Паласт

В празничната нощ на 31 декември срещу 1 януари

Отвсякъде се разнасяха оглушителни гърмежи на пиратки и фишеци, мрачното дъждовно небе светеше като бял ден от прорязващите го всяка секунда разноцветни ракети. Посрещнахме Новата година в приятелско семейство българи в центъра на Берлин, на стотина крачки от историческия граничен пункт „Чекпойнт Чарли” на разделения на две град до рухването на Стената през ноември 1989 г.

Мислехме, че поне там ще бъде по-спокойно, още повече жилищният блок на „Путкамерщрасе” се намираше точно срещу най-големия полицейски участък на централен Берлин. Уви, не! Дори когато се разделихме с домакините около 03.00 ч. през нощта, тъмнокоси младежи все още възпламеняваха на улицата пиратки и ги хвърляха в двора на полицията при паркираните там патрулни коли. Никакъв респект от смятаната до неотдавна за изключително стабилна институция!

Слава Богу, че наш приятел ни изпрати с леката си кола до наетата от нас квартира в Груневалд/Берлин и пътят ни минаваше през голяма част от града. Оказа се, че положението в други райони е било още по-тежко. И най-вече в Нойкьолн, превърнал се в арена направо на сражения между развилняла се тълпа младежи и опитващите се да внесат все пак някакъв ред полицаи.

Палеж и разграбване на магазини издигнати горящи барикади на главната улица на този район –„ Карл-Маркс-щрасе”. С пиратки, фойервертни ракети и коктейли „Молотов” се е стреляло не само срещу полицейските патрулки, но и срещу пожарните, дори и срещу колите на „Бърза помощ”.

Дежурен в района полицай развълнувано споделя: „Имах чувството, че те искаха да ни ранят тежко и дори да ни убият. Срещу нас се стреляше от всички страни с фойерверки. Отвсякъде летяха пиратки, бутилки и други предмети. Тъмнокосите младежи използваха също железни пръти. Беше наистина много лошо, много тежко!”

Балетът на Arise Grand Show

46 % от населението на Нойкьолн са мигранти,  социалните проблеми са особено остри, равносметката

Печалната равносметка от Новогодишната нощ дори само в Берлин беше: 41 ранени полицаи и 159 арестувани. Подобни сцени на масови безредици и насилие са се разиграли и във федералните провинции Северен Рейн- Вестфалия и Саксония. В град Хаген хулиганстващите, повечето мигранти от Сирия и Ирак струпали на улицата стари перални машини, контейнери с боклук и изхвърлени стари мебели, залели ги с бензин и запалили, за да издигнат горяща барикада срещу силите на реда. В Лайпциг основните подстрекатели и участници в безредиците пък били леви екстремисти.

Затова темата за извършителите на тези вандалщини и по-дълбоките причини за тях стана основна в германското общество и политиците не само в първите дни на 2023-а, но дебатите продължават и до днес.

Преки свидетели на тези „батални” сцени, полицаи и пожарникари твърдят, че сред вилнеещите по улиците е имало много млади мигранти и преселници.

Това обаче никой не иска да чуе. Особено в средите на управляващата Федералната република сега коалиция от ГСДП, Зелените и либералната Свободна демократическа партия /СвДП/. Политиците искат по-скоро обща забрана на пиратките и фойерверките, отколкото да назоват ясно извършителите.

Надделява страхът да не ги смятат за расисти. Особено силни упреци понасят Сенатът /законодателният орган/ и кметството на Берлин. Столицата вече шест години се ръководи от червено-червено-зелена коалиция /ГСДП –Левицата- Зелените/, а кметица от декември 2021 г. е социалдемо-кратката Франциска Гифей , бивш министър по въпросите на семейството и жените /2018-2021/ в правителството на Ангела Меркел.

Сред обществеността обаче надделява мнението, че със своите прояви на омраза и насилие в Новогодишната нощ тези млади хора ясно са показали, че не признават и отхвърлят правовата държава, която ги е приела. В същото време официалната политика на ФРГ не държи отговорни чуждестранните извършители, а ги смята за жертви, защото са …мигранти.

Опозицията естествено не приема подобен подход и решително отхвърля твърденията на управляващите, че Германия не преживявала „голяма миграционна криза”. Според дейците на ХДС/ХСС лимитът е вече достигнат и положението с мигрантите е „много проблематично”.

Като капак в самото навечерие на Новата 2023-а дойде в духа на политическата коректност указание до държавните служители в Берлин, в частност и до полицаите, за внимателен подбор на думи и изрази с цел те да нямат „расистки оттенък”. Така например, вместо „южняк”, „южноевропеец” да се използва „западноазиатец”, което е географски напълно объркващо.

Вместо „бежанец”, полицаите трябва да записват „човек, търсещ закрила”. Връх на езиковия кодекс е обаче терминът „човек със силно пигментирана кожа” вместо „афроамериканец”. Новият „речник” обаче нито смили мигрантите, нито улесни действията на полицаите срещу вилнеещата тълпа.

Събитията в Берлин и други градове на Германия, макар и косвено, доведоха и до първата „жертва” сред политическия елит. На 16 януари т.г. своята оставка подаде федералният министър на отбраната Кристине Ламбрехт от ГСДП. Макар и с политически и управленски опит /тя беше министър на правосъдието в правителството на Ангела Меркел, 2018-2021 г., а от май 2021 г. министър по въпросите на семейството и жените /, Ламбрехт беше неубедителна начело на военното министерство, а нейните протоколни и Пи-Ар гафове следваха един след друг.

Чашата преля, когато в Новогодишната нощ на площад в Берлин и на оглушителния фон на пиратки и ракети, тя записа кратко видеобръщение. Говорейки за войната в Украйна, министър Ламбрехт ни в клин, ни в ръкав изтъкна, че с войната са свързани за нея „и много специални впечатления - много, много срещи с интересни, със страхотни хора, и затова искам да изразя сърдечни благодарности".

Нейният пост зае на 17 т.м. министърът на вътрешните работи на провинция Долна Саксония Борис Писториус /също от ГСДП/. На 25 януари дойде и потвърждението, че ФРГ ще достави танкове „Леопард 2” на Украйна.

Обективността изисква да изтъкнем, че далеч не всички мигранти са като вилнеещите хулигани на връх Новата година. Да не говорим за другите чужденци в Берлин, чийто процент тук е нараснал рязко в сравнение с последното ми идване през 2006 г. Много от тях, турци, азиатци и дори афроамериканци говорят перфектен немски език и наистина се стремят /особено младите хора/ да се интегрират напълно в обществото.

Те са и тези, които вършат вече не само „черната работа”, но се трудят усилено в почти всички сектори на икономиката. Етнически германци рядко се срещат вече и в търговската мрежа, а не са мнозинство и по улиците. Изобщо Берлин все повече заприличва на космополитните метрополити като Лондон и Париж, като Брюксел и Марсилия.

Бившите и настоящи „гастарбайтери” работят, при това здраво. Не срещнахме нито един чужденец сред просяците по улиците, метрото или Ес-бана /градската железница/. Сред прошляците, въргалящи се по пешеходните зони или по седалките на метрото - алкохолизирани и/или дрогирани, сред хората с видими психически увреждания и на всичко отгоре с бутилка в ръка. Те всички бяха ….. етнически германци….

Добри новини за ФРГ през януари

Излязоха данни от Федералната статистическа служба, според които никога досега в страната не са работили толкова много хора. Средно за 2022 г. това са 45,6 млн. души или с близо 600 хил. /589 000/ повече отколкото през 2021 г. Такава висока заетост не е имало никога от обединението на Германия на 3 октомври 1990 г. насам.

Този факт е от изключителна важност и за целия Европейски съюз, защото ФРГ е негов „локомотив”. В същото време на милиони хора в тази страна не им достига заплатата и прибягват и до допълнителна работа. Техният брой също расте и сега поне 1,8 млн. души имат и втора работа. Основна причина е данъчното бреме, а за Берлин и все по-поскъпващите наеми на жилищата.

Затова финансови експерти предлагат необлагаемият с данъци годишен доход да нарасне от 10 908 на 20 000 евро. Жилищният проблем в столицата пък е един от приоритетите за амбициозната кметица Франциска Гифей, но е много труден.

Сцена от вълшебния спектакъл Arise Grand Show на Фридрихщадт- Паласт

„Най-хубавият сезон на годината” е и време на много интензивен културен живот

Културните институции в Берлин са добре финансирани както от федералния, така и от столичния бюджет, а и от дарители. Десетки са всеки ден до 31 декември интересните прояви– концерти, театрални и оперни спектакли, ревюта и др., а и хората в празнично настроение развързват кесиите си за тях.

Затова билети трудно се намират. Така например, прочутата Берлинска филхармония под ръководството сега на Кирил Петренко изнесе два Новогодишни концерта на 29 и 30 декември със „звезден” гост – световноизвестния тенор Йонас Кауфман.

В невероятната по своята архитектура концертна зала на „Шаушпийлхауз” на най-красивия площад на Берлин – Жандарменмаркт, гастролираха филхармонията на град Десау, провинция Саксония – Анхалт и Чешката камерна филхармония от Прага. В новия „Темподром” интересен синтез между класическа музика и цирково изкуство представяха на Новогодишните си концерти Германският симфоничен оркестър /базиран също в Берлин/ и прочутият цирк „Ронкали”.

Най-силният магнит обаче за широката публика беше ARISE Grand Show /Голямото шоу Въздигане/ във Фридрихщадт- Паласт. След година и половина основен ремонт историческият ревю театър беше отново отворил врати.

Въпреки 1 900-те места, едвам си намерихме два билета, при това за следобедното представление от 15.30 ч. и Паластът пращеше по шевовете. На тази най-голяма театрална сцена в света над 100 артисти /певци, танцьори, акробати/ от 26 държави изнесоха един наистина магически спектакъл, превъзхождащ може би по своя блясък дори Холивуд.

Историята на един творец –известен фотограф, изгубил своята муза, вдъхновявала изкуството му и намерил я отново благодарение на любовта, бе пленително разказана на фона на удивителна сценография, художествено осветление и блестящ балет.

Един от хореографите на ARISE Grand Show е българската балерина Александра Георгиева. Тя танцува цели 18 години като солистка във Фридрихщадт- Паласт от 1990 г., а от 2008-а ръководи прочутия му балет.

Ал. Георгиева продължава „българската връзка” тук, след като на сцената на Паласта са пели Леа Иванова, Бисер Киров, Лили Иванова и др., а над 20 години в неговия оркестър свири покойният Йордан Капитанов – един от най-добрите български тромпетисти.

Берлин и преди и сега с динамично променящия си облик и пулсиращ ритъм на живот остава несъмнено една от най-интересните столици на планетата!

Борислав КОСТУРКОВ

Снимки: Митя Хрусанова, фотоархив на Фридрихщадт-Паласт и авторът

Берлин - София

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук