Как Владимир Путин подари уникален часовник на нашия художник Данаил Игнатов (СНИМКИ)

От четири години откакто екцентричният ни художник Данаил Игнатов излага всяка година в Експо центъра  в Москва, непосредствено зад Кремъл,  той не сваля уникалния си подарък от ръката.  Когато часовникът се обърне под определен ъгъл,  един път се вижда гербът на Русия, а втори път  лицето на Путин . Часовникът му е подарен лично от Владимир Путин когато художникът  получава шанс  да покаже преди четири  години своя изложба в Москва. Путин става почитател на картините му,  така както навремето братът на Жискар Дестен купува  за колекцията си от световни автори и  пет картини от  нашия художник.  Впрочем,  да продава в чужбина за Игнатов не бе проблем още по соцвремето, но покупките ставаха през държавната ни агенция „Хемус”. Както художникът казва,  до него са стигали само част от парите.  „Издържах поне  двама чиновника от „Хемус”. На всичкото отгоре,  те ходеха на международните изложби, а мен не ме пускаха  в чужбина,  заради   „упадъчните ми  увлечения”. А така мечтаех да ида в Париж...


Часовникът - подарък с две лица

-И какви бяха твоите упадъчни увлечения?

- Редовно ходех в неприличен вид,  с  вратовръзка тип „американски шериф”, с кожени ръкавици без пръсти карах колелото си по софийските улици. А  на рампата разполагах  касетофон от който слушах упадъчна музика -  Сачмо, Ела Фицджералд, Бени Гутмън, песни на Окуджава,  Висоцки и Иван Кучин. На всичкото отгоре влизах в библиотеката на американското посолство.  Ей, колко пъти са ме викали в полицията да давам обяснения.  Пишех цели страници , че шерифската вратовръзка е взета от мавританските традиции, че музиката е прогресивна негърска музика, а в библиотеката на американското посолство влизам да гледам  модерни албуми, къде другаде да ги видя, нямаше къде. Можех да си взимам за вкъщи  и списание „Америка”.  Българите ги беше страх да влизат, ще ги вкарат в списъка и ще ги следят. Бях чист пред съвестта си, не ми пукаше, аз обичам страната си. Но имаше и интелигентни сред полицаите , когато ме  викаха на разпити. Един подполковник ми казваше: „ Ходи,  ама по-рядко,  не се набивай в очи.”

- Сега гледам, че  носиш в кошницата на велосипеда си руски вестник, слушаш руски песни.

-Винаги съм в опозиция, каквото ми харесва това правя.

Сега в края на юни, Данаил Игнатов заминава за поредната си пета изложба в Москва. За разлика от много  наши художници,  които не могат да вържат двата края,   Данаил си е взел въздух, понеже  „руснаците  плащат сериозно”.  И днес Данаил Игнатов не изневерява на  своята елегантност. Винаги е с бяла риза, лъснати до блясък „шпицарки”, вратовръзка „американски шериф”, ръкавици без пръсти  и  с касетофон на рампата.

-Ти и днес си атракция в София. Много от младите те познават, наричат те „онзи пич” с колелото.

-Навремето бяхме малко хора с велосипеди. Сега има много младежи, които карат.  Това е най-истинското превозно средство. Не знам кога тук ще станем като в Холандия, Австрия, Швейцария. Но за съжаление няма емблематични заведения, както имаше в соцвремето, например „Клубът на журналистите”, , на художниците, на преводачите. Събираха се творци, раждаха се проекти, интелектуален котел. Както са до днес  „Ла купол” в Париж,  Швейковата кръчма в Прага. Не трябва да изчезват култови места и заведения. Това е история, нали?


Поредна изложба на именития творец


Данаил Игнатов – екцентричният софийски художник

Дилемата днес е, че тези които се правеха на русофили, днес са върли русофоби. Това е смешно. Нямат самоличност. Шмекерите и днес са си  шмекери...Както и да е. Минали работи. Аз нямам време вече да ненавиждам този или онзи. Това е загуба на енергия. Имам време да рисувам, да слушам музика, напоследък много руска. Да откривам красота. За мен България е красотата. Ходя по Родопите. Кюстендилско много ми харесва, жена ми Ели е кюстендилка, невероятно добър човек, създава ми спокойствие, одобрение, в съгласие живеем.

Едно интервю на Савка ЧОЛАКОВА