Ключът към дълголетието в японската философия на икигай
Мъжете в Япония са на четвърто място по дълголетие в света според изследванията
Впечатляващ факт е, че мъжете в Япония са на четвърто място по дълголетие в света според изследванията, докато жените са дори на второ. Но може би това не трябва да ни учудва, при положение че японското разбиране за икигай е толкова вкоренено в културата и начина на мислене, че е неотделима част от всекидневния им живот и всяко действие – от най-голямото до най-незначителното. В професионалния успех, в личните връзки, в хобитата, които японците култивират в изумителни детайли.
В края на миналия век датско изследване разкрива, че гените обуславят само около 10% от това колко дълго ще живеем. Останалите 90% зависят от начина ни на живот. Така се ражда и концепцията за Сините зони – места в света с рекордно висока средна продължителност на живота. Да изследваме отблизо навиците и практиките на тези места, би означавало да намерим най-близкото възможно нещо до формула за дълъг живот. Една от тези точки е Окинава в Япония, чието население се радва на най-голяма продължителност на живота от всички останали зони. Когато учените разговарят с местните жители в опит да разберат причината, една дума се появява непрекъснато: икигай.
Но какво е икигай? Според сто и две годишен майстор по карате, това е да поддържа уменията си в бойните изкуства. Стогодишен рибар все още продължава да излиза три пъти седмично за риба, за да изхранва семейството си. За една сто и две годишна жена икигай е да прегръща мъничката си пра-пра-правнучка. Как обаче можем ние да открием собственото си усещане за икигай и как да го използваме за по-дълъг и по-щастлив живот?
В „Малка книга за икигай“ японецът Кен Моги ни отвежда на вдъхновяваща разходка из миналото и настоящето на Япония, сред жителите на Страната на изгряващото слънце, техните традиции, радости и скърби – всичко, което формира техния уникален светоглед. Икигай е постижим и е достъпен за всеки от нас, пропит с ликуване от разнообразието на живота. Ако следваме стълбовете му, описани от Моги, до края на книгата вече ще сме успели да намерим онова, което ще ни кара да се будим, готови за предизвикателствата на всеки следващ ден.