Колекционер с български корени си купи картина за 2 милиона долара и дойде у нас да я покаже
Един от най-влиятелните мъже в рекламата – испанецът Луис Басат се завърна в България, за да открие изложба с произведения, които заедно със съпругата му Кармен събират в продължение на 40 години. От 1973 г. насам колекцията им постоянно нараства с творби от международно признати артисти, като в момента наброява над 3000 образеца на живописта, скулптурата и графиката.
Eкспозицията под името „Колекция Басат. Съвременно изкуство в Испания” представя 84 творби на световноизвестни автори от XX век като Пикасо, Миро, Тапиес, Анди Уорхол и Кристо. Тя ще бъде отворена за посетителите на Националната галерия от 1-ви март до 9-и април.
„Аз съм колекционер от 70 години. Първите вещи, които събирах, бяха билетчетата от метрото, в което се возех до училище, когато бях ученик. Тогава те бяха от картон, върху който имаше номер, обикновено завършващ на 480. Много малко обаче бяха тези билети, които започваха и завършваха на едни и същи числа, образувайки т.нар. „огледален номер”. Така че реших да си ги събирам. Колекционирах също стикерчета на шоколади и колички, които сега имат истинска антикварна стойност. Събирах също марки и монети, като някои от тях бяха български, джобни ножчета, плочи и книги, а когато се ожених за Кармен, започнахме да колекционираме и табакери”, разказва пред Нова телевизия живата испанска легенда в света на рекламата Луис Басат.
Една от първите колекции, с които се гордее, е от ножчета за бръснене, които баща му произвеждал. При продажбата на фирмата им през 1972 г. на голяма компания обаче Луис Басат предоставя своите 250 ножчета за изложба в музея в Бостън, след което никога повече не ги вижда. За компенсация за изгубената му колекция, тогавашният президент на компанията, купила бизнеса им, му подарява златно ножче за бръснене, едно от трите, които съществуват в страната на коридите, като с такова може да се похвали и испанският крал.
Любопитно е, че изложбата в България е посветена на дядо му от Шумен, който загива по време на Гражданската война в Испания през 1937 г.
„Когато дядо ми загива на фронта, баща ми едва е платил погребението. Въпреки че бил собственик на фабрика за бръснарски ножчета, която издържала над 300 души работници, дядо не е имал пари в банката. Баща ми недоумявал защо нямат средства, но отговорът на въпросите му дошъл на погребението в лицето на 3000 души, които лично дошли, за да благодарят с думите: „Аз съм инженер благодарение на баща ви”, „Аз съм лекар благодарение на баща ви”. Дядо ми никога не е споделял, че всяка песета, спечелена от него, давал за обучението на децата на работниците от фабриката му. Това е дядо ми, който произлиза от българския град Шумен. Аз съм изключително горд с него!”
Басат с насмешка казва, че притежава най-евтината картина в света – точно два долара. И разказва историята й с щипка хумор. Действието се развива в Ню Йорк на „Трето авеню”, където на една сергия случайността го среща с Анди Уорхол. И двамата протегнали ръка към една и съща табакера. Луис Басат обаче го разпознал и го заговорил по повод негова картина, която видял на изложба – тя била пълна с банкноти от един долар, подписани от него. Тогава помолил жена си Кармен да провери дали има такава банкнота в чантата си, върху която американският художник да му даде автограф. За щастие, съпругата му намерила две такива банкноти.
„Когато се прибрах вкъщи, ги сложих в рамка. Тези банкноти ще може да видят и посетителите на изложбата ни в Националната галерия в София. Това е най-евтината ми картина – струва ми само два долара и една рамка. И това е единствената картина от Анди Уорхол, която е подписана два пъти и с истински долар вътре”, смее се Луис Басат.
За 84-те картини, изложени в Националната галерия в София, твърди, че ги усеща като свои деца и може да разкаже историята на всяка една от тях. Като тази на „Госпожиците от Авиньон” на Гиновар, които не са от Авиньон, Франция, а от улица „Авиньон” в Барселона, където са се събирали проститутките.
Запитан дали всеки човек може да заобича изкуството, той отвръща с категорично „Да”, но поставя едно важно условие: „да му посветите време, за да го обикнете”. И съветва: „Преди да си купите картина, разгледайте поне 1000, за да разберете кой е стилът, който ви харесва. Когато вече знаете какво точно ви харесва, трябва да видите поне още 100 картини от този стил. Не е нужно да разбирате изкуството, то е като парфюма, който носите – не го разбирате, но ви харесва”.
Като колекционер рекламистът Луис Басат разказва, че му се е случвало да заменя някои от творбите, дори и да продаде няколко от тях. Спомня си периода 2013-2014 г., когато трябвало да плати близо 4 милиона евро за данъци върху изкуството, което притежава.
„Трябваше да продам две картини на Миро, една на Шагал, една на Магрит, две на Торес Гарсия и една на кубинския автор Вилфредо Алва. Това бяха най-добрите картини от моята колекция, така че бяха и най-лесните за продажба”, обяснява Басат. За да предотврати повторна продажба картините си, той прибягва до драстични мерки – обявява творбите на стойност над 90 000 евро за част от националната съкровищница на Испания.
На въпрос дали има някаква вещ, която мечтае да притежава, той отвръща: „Аз туптя за здравето и щастието на моето семейство. Не обичам материалните неща. Има много картини, които харесвам, но не страдам, ако не ги притежавам. Не е хубаво да обичаш материалното, по-добре е да обичаш себе си”.