„Космически” концерт като увертюра за Софийски музикални седмици (СНИМКИ)

Валерий Гергиев и неговият симфоничен оркестър на Мариинския театър „взривиха” зала „България”. 48-ото издание на международния фестивал е с по-богата програма и по-продължително от миналогодишното. Силата да работиш с добри партньори Като празнична увертюра, дори като „салют на нациите” и пищен фойерверк за 48-ия Международен фестивал „Софийски музикални седмици” прозвуча великолепният концерт в зала „България” на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт  Петербург), дирижиран от световната „звезда” Валерий Гергиев.

Да ангажираш такъв оркестър, смятан с основание за един от „Топ 3” в света, да убедиш неговия генерален и артистичен директор Валерий Гергиев,  който само през 2016 г. е изнесъл  по света 156 концерта (на практика през ден), да излязат пред родната ни публика,  е „удар в десятката”.  Този ценен подарък пред най-светлия български празник – 24 май,  дължим на упоритите усилия  на форума „България – Русия” с председател Светлана Шаренкова и съдействието на филмовия режисьор Михаил Пандурски, който живее във ФР Германия и е личен познат на световноизвестния диригент.  Маестро Гергиев и оркестърът му записват симфоничната музика за филма на Пандурски „Инкогнита”, композирана впрочем от Константин Цеков от ФСБ.  Датата на гастрола тук бе уточнена буквално в „12 без 5”, след като 64-годишният Валерий Гергиев успя да вмести София в своята сгъстена до максимум програма.



Симфоничният оркестър на Мариинския театър за опера и балет доказа и на 22 май в зала „България”, че е действително феноменален. Той звучеше така стройно като едно-единствено огромно музициращо тяло. Всеки оркестрант свиреше с жарта и огромното чувство за отговорност на концертмайстор (в случая първа цигулка беше харизматичният къдрокос Измайлов).  И в това няма нищо чудно, след като почти всички музиканти в него са народни или заслужили артисти на Русия, професори, доценти.



Почти половината оркестранти свирят с  уникални инструменти, като например цигулки „Страдивари”, осигурени им от държавата.
Маестро Гергиев на свой ред бе така съставил програмата на галата, за да покаже, че оркестърът, който той оглавява повече от две десетилетия,  може да изсвири блестящо абсолютно всичко. Прозвучаха оптимистичната симфония № 1 „Класическа” от Сергей Прокофиев, меланхоличната прелюдия „Следобедът на един фавн” на импресиониста Клюд Дебюси (пианисимото беше така фино, че едва се долавяше в притихналата зала), последвана от изпъстрената с резки контрасти сюита „Жар птица” от новаторския и дори революционен за времето си (1910 г.) балет от Игор Стравински.  Във втората част на концерта Мариинският оркестър направо излетя на космическа висота при изпълнението на Симфония № 5 на гениалния П.И. Чайковски, а финалното Maestoso направо взриви пращящата по шевовете си зала „България”.



За самия Валерий Гергиев като уникален диригент е изписано твърде много. На мен ми направи силно впечатление неговият стил. Той не стои на пулт, а е на подума по-навътре сред оркестрантите. Няма пред себе си партитура, няма дори палка. Маестрото не дирижира дори с целите си ръце, а само с пръстите си. Дългите му пръсти ту пърхат като криле на птица, ту като че ли свирят върху музикален инструмент. И така извлича безпогрешно всеки звук от всеки един оркестрант. Накрая привидно сдържаният Гергиев се развълнува от гръмовните овации и ни дари с два биса – нещо много рядко за симфонични концерти. И така, цели 2 часа и 45 минути космическа музика в София!



Като на „звездно меролриятие” обаче немалка част от публиката в зала „България”  не беше от традиционната концертна и наистина обичаща класическата музика.  Сред протоколните гости и поканените имаше и немалко дошли, за „да видят и бъдат видяни”.  Предполагам, че част от тях дори са питали,  къде е входът на зала „България”.  Например, на втория ред на първи балкон, зад президента Румен Радев (патрон на Софийски музикални седмици) и съпругата му, посланика на Русия у нас, Татяна Дончева, която години наред е била цигуларка в оркестър и др., имаше „слушатели”, които през цялото време си следяха (вероятно) Фейсбука на святкащите им в тъмната зала като светулки „смартфони”.



Същинският старт на 48-ия Международен фестивал „Софийски музикални седмици” бе даден на 23 май (вторник) с една друга „Празнична увертюра” – една от най-прочутите творби на Веселин Стоянов. Звучаща наистина много празнично и с бликаща жизненост, тя бе част от концерта на Софийска филхармония, дирижирана от испанеца Хайме Мартин и представящ още една „звезда” – също родената (както и Гергиев) в Москва пианистка Елена Башкирова. Тя изпълни виртуозно – брилянтна техника, но и изживяваща артистично всяка нота, знаменития Трети концерт на Бетовен за пиано и оркестър. Дъщеря на прочутия руски пианист и педагог Дмитрий Башкиров,  Елена емигрира от СССР още в началото на 80-те години заедно с първия си съпруг – забележителния майстор на цигулката Гидон Кремер. По-късно, вече с втория си съпруг, световноизвестния пианист и диригент Даниел Баренбойм (също руски евреин, но роден в Буенос Айрес), Елена Башкирова основава Международния фестивал на камерната музика в Ерусалим, Израел, на който е и до днес артистичен директор. Във втората част на този също много силен концерт прозвуча Симфония № 9  „Из новия свят” на Антонин Дворжак – едва от най-ярките, обичани и често изпълнявани симфонии изобщо. Нея големият чешки композитор пише по време на своя престой и преподавателска работа в Ню Йорк в края на ХІХ век.

Програмата на 48-ото издание на този най-стар столичен и най-значим в България музикален фестивал е отново повече от богата. Тя е дори по-наситена от миналогодишната.  Екипът на Софийски музикални седмици (СМС) – проф. Пламен Джуров, програмният координатор доц. д-р Момчил Георгиев и техните колеги ще ни зарадват сега с 34 концерта – симфонични, камерни, хорови,  клавирни, вокални рецитали и др. , както и съпътстващи прояви – международни конференции, майсторски класове на Милена Моллова, Людмил Ангелов, италианката Глория Кампанела (пиано) и др. , представяне на нови компактдискове и др. „Арена” на тези музикални „действия”, които също ще продължат т.г. по-дълго (чак до 10 юли) ще бъдат: зала „България”  през юбилейната й 80-годишнина, зали в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” и Нов български университет, Първо студио на БНР и дори в народно читалище „Братя Миладинови- 1917 г.”-Княжево.

Верни на своите традиции, СМС-2017 отново ще бъдат място за творчески срещи между български и чужди композитори и изпълнители, ще прехвърлят своеобразен мост между млади и стари музиканти, ще дадат „зелена улица” на специално композирани за фестивала творби, ще запознаят родната публика с непознати нам произведения.

На концертния подиум ще застанат, разбира се, и утвърдили се отдавна ансамбли и солисти. Споменахме вече бележитата пианистка Елена Башкирова. „Софийски солисти” под диригентската палка на проф. Пламен Джуров и солисти Стоимен Пеев (цигулка и виола) и Александър Сомов (виолончело) ще излълнят творби от Росини, Бокерини, Шуберт, Гия Канчели и др. на 14 юни в зала „България” от 19 ч. Клавирното дуо Анастас и Дора Славчеви ще отбележат 40 години от своето създаване с концерт в Камерна зала „България” на 8 юни. Също в тази зала, но на 25 май ще свири много нашумелият напоследък руски пианист Сергей Редкин. С богата програма (Монтеверди, Хендел, Чайковски, Кодай, Веселин Стоянов и др.) ще се представи камерната капела „Полифония” на 19 юни.

„48-ят фестивал „Софийски музикални седмици” – изтъкна програмният му координатор доц. д-р Момчил Георгиев – има тази година два фокуса: виолончелото и „композитор във фокус”. Такъв е Георги Арнаудов (Джо), който именно тази година навършва 60 години.”

И наистина, съзвездие от девет челиста ще представят пъстра палитра от произведения за този дълбоко лиричен инструмент. Достатъчно е да споменем соловия рецитал на Атанас Кръстев и Август- Александър Павлов или концерта на Диляна Момчилова с именитата ни пианистка проф. Жени Захариева на 13 юни в камерна зала „България”. Виолончелото е в основата и на предизвикателството, отправено към „композитора във фокус” Георги Арнаудов. На 4 март т.г. му поръчват да напише „нещо” за фестивала и той „лекомислено”  по неговите думи се съгласява. „Плодът” на това „лекомислие – концерт за две виолончели и оркестър ще „узрее” за 29 май в зала „България” в ръцете на челистките Лилия Шулц- Байрова и Лиляна Кехайова в съпровод на формация „Камерата  Орфика” под диригентството на Кристиян Шулц (Австрия). В студио 1 на БНР пък ще бъде представен диск на Г. Арнаудов (Джо) с негови студийни записи, озаглавен  скромно „Протичания и пребивавания”.  

„Бисер” в програмата на СМС е и концертът с песни от Димитър Ненов под наслов „Непознатият Димитър Ненов”. Тези песни от периода (1922-1937 г.) са най-ценното във вокалната ни камерна музика по това време. Големият и вечно търсещ композитор е бил много взискателен към текстовете на своите песни. Те са дело на поети, като: Шарл Бодлер и Дебелянов, Яворов и Лилиев, Дора Габе и Багряна и др. Песенният рецитал ще бъде на 11 юни в залата на НМА от 19.00 часа.

В отговор на въпрос на БЛИЦ, дали въпреки факта, че класическата музика е най-конвертируемият ни музикален продукт в Европа, финансовото подпомагане от Столична община е било отново орязано (то бе намалено с 40% миналата година), директорът на СМС проф. Пламен Джуров сподели: ”Финансовите ни ресурси са наистина недостатъчни. В такава ситуация трябва да търсиш и намираш повече партньори.  Ето например Найден Тодоров (б.а.- от началото на 2017 г. директор на Софийска филхармония) е не само наш домакин със зала „България”, но и ...съорганизатор. Той, например, при среща в Тел Авив убедил именитата пианистка Елена Башкирова да участва във фестивала. От години БНР е наш основен партньор. Същото важи и за Консерваторията – НМА „Проф. Панчо Владигеров” и НБУ. Иначе как се правят  с 50 000 лева над 35 музикални прояви ?! Имаме подкрепата, разбира се , и на Министерството на културата и Столична община.”
                                                                                 
Борислав КОСТУРКОВ