"Лазурният бряг" от Мамен Санчес

Една бляскава и забавна история за аристократи, шпиони и неочаквания им сблъсък с любовта

1956 г., Брюксел. Пиер Пиерло си спомня за славните години в борбата на Съпротивата. А днес стои на пост под едно хилаво дръвче пред кабинета на премиера на Белгия. Сега това е неговото задължение – да бъде неотлъчна сянка на първия министър и да го пази от опасности в мирно време.
        
Но на хоризонта се задава буря. И в сърцето на Пиерло избуява надежда, че пак ще настъпят вълнуващи дни. Че родината му отново ще се нуждае от него. Защото монархията е разтърсена от небивал скандал. Говори се, че крал Бодуен и мащехата му имат връзка и се канят да заминат заедно на почивка в Ница.

Екипиран с най-модерните разузнавателни средства, Пиерло е изпратен да шпионира кралската двойка. За да потвърди или отхвърли слуховете. Но изкушенията на Лазурния бряг са по-силни и от врага по време на война. А когато пътя му пресича една изискана аристократка, Пиер ще забрави и мисия, и родина, че и собственото си име.
         Защото Гудула е колкото красива, толкова и предизвикателна. И има своя мисия на Лазурния бряг.
 


 
За автора
 
Мамен Санчес е родена през 1973 г. и е трето поколение журналист. Завършила е информационни науки в Мадридския университет, както и история и литература в Сорбоната и в университети в Лондон и Оксфорд. Заместник главен редактор на популярното списание ¡Hola! и главен редактор на ¡Hola!, Мексико. Автор е на няколко романа: „Щастието е чаша чай с теб“, „С вкус на прясна лимонада“, „Забранява се неверието в съдбата“, „Каймакът на обществото“, „Времето на жените без часовник“ и други.
 
„Щастието е чаша чай с теб“ се превръща в бестселър в Испания и правата за него са продадени в редица европейски държави.
 
Мамен Санчес за пътя от идеята до „Лазурният бряг“
        
- Последните ви романи са забавни, разтоварващи и често ни карат да се усмихваме. От такива книги ли имаме нужда в днешните напрегнати времена?
        
- Мисля, че да. Редакторката ми казва, че в последните години се нуждаем от двойни порции лято и съм склонна да се съглася с нея. В Испания романът излезе точно в месеците след карантината, изпълнени с толкова притеснение и негативни емоции. Ако ситуацията беше различна, може би читателите щяха да търсят друг тип литература. Но сега искаме точно такива романи. „Лазурният бряг“ е свежа, забавна книга, която те кара да се чувстваш добре. Освен това те пренася на много приятни места, изпълнени с романтична атмосфера.
 
        
- И историята е много увлекателна. Как се зароди идеята?
        
- Един ден попаднах на любопитна новина, която бързо се разпространи в медиите. Започнало разглеждане на личните книжа на Ашил ван Акер - министър-председател на Белгия през 50-те години на миналия век, което възродило стар слух от онази епоха. Смятало се, че крал Бодуен имал афера с мащехата си - нещо изключително скандално.
Замислих се дали е било истина и в съзнанието ми започна да се оформя един конспиративен сюжет, населен с шпиони. Исках тази любовна история да бъде част от книгата, но основното действие да се води от други герои и теми. Така се роди Пиер Пиерло, а след него и всички останали персонажи.
 
        
- Но въпреки че този слух е съществувал, написаното в романа е изцяло художествена измислица.
        
- Да. Основан е на реален исторически период, реално съществували личности и места, но сюжетът и описаното разследване са изцяло измислени. Във „Времето на жените без часовник“ също използвах подобен подход. Харесва ми да пиша така. Когато елементи от книгата имат реално измерение, писането е по-лесно. А понякога се получават интересни съвпадения. Включвам дадени личности в определена ситуация, а след време откривам, че те действително са се познавали. Намирам тази смесица от реалност и фантазия за нещо магично.
 
        
- Пресъздавате епохата много правдоподобно. Правихте ли някакво предварително проучване за целта?

- Да, четох статии, книги. Гледах много филми, защото те ми помагат да си представя по-ясно дрехите, разговорите от онова време, да се потопя в атмосферата. Аз работя в списание ¡Hola! и имам достъп до всичко, което сме публикували през 1956 г., така че архивите ми бяха много полезни. От тях научих кои са били известните хора в онзи период, какви любопитни новини и пикантни слухове са вълнували обществото.
Освен това търсих информация за някои от сградите. За част от тях намерих снимки в интернет, някои бях посещавала, а други може дори да се разгледат онлайн.
 
- Докато се разхождаме по Лазурния бряг с Пиер Пиерло няма как да не забележим всички бляскави имения, дрехи, фриволното поведение. Човек би си казал, че хората са били напълно безгрижни.

- Наистина в онзи период хората са водили бляскав живот – с партита, яхти, скъпи дрехи и коли, но това е било само на повърхността. Вътрешно са страдали. Тъкмо са започнали да се възстановяват след войната. Искали са да се забавляват, да обърнат нова страница, но със сигурност в много семейства все още е имало разбити сърца, отворени рани и болка. Виждаме го в част от персонажите в книгата. Това е бил един бляскав период, който обаче настъпва след години на мрак и тъга.
 
- Но в крайна сметка романът носи положителни емоции и послания.

- Да, аз се забавлявах безкрайно, докато го пишех, надявам се и читателите да му се насладят.