Малцина са поетите, чийто думи, остават живи, толкова много години, след като тях вече ги няма на този свят. Дамян е един от тези щастливци. Чукайки бавно с разкривените си пръсти по пишещата машина, той ни учеше на най-трудното: Да се обичаме. Недолюбван от съдбата, той въпреки това й беше по своему признателен: "Благодаря на Господ, че ми даде буквите", казваше. Въпреки, че няколко пъти се опита да избяга от този свят, той не спираше да дава кураж и надежда на другите. „ Когато си на дъното на пъкъла/ Когато си най тъжен и злочест/. От парещите въглени на мъката/ Си направи сам стълба и излез“.
Уникални подробности за живота на Дамян Дамянов може да прочетете на show.blitz.bg.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
