Не разбирам защо върху мен се изля толкова злоба за еротичната фотосесия в "Плейбой", казва известната ни балерина.
Маша Илиева се раздели с голямата сцена точно преди една година. Като прима балерина на Софийската опера е изтанцувала всички главни роли в "Лебедово езеро", "Жизел", "Лешникотрошачката", "Дон Кихот" и много други. Магистър е по балетна режисура и доктор по детска педагогика.
- Мога ли да ви запитам защо се оттеглихте толкова рано?
- Аз не бих казала, че е рано... Може би аз слязох от сцената повече заради това, че няма подходящ репертоар. Понеже градацията на една балерина върви от класическия балет и когато изтанцуваш кажи-речи всичко от него, тогава търсиш някаква алтернатива. И действително ми се струва, че да танцуваш цял живот "Лебедово езеро" вече започва да звучи все едно работя зад бюро - някакво еднообразие, някакво надпреварване сам със себе си се получава.
- Физическата натовареност ли е най-изтощаващото и изхабяващо във вашата професия?
- Изтощаващо може би и още нещо. Физическото натоварване е голямо и за да се справяш добре, не трябва публиката да вижда нито умората ти, нито травмата ти, ако имаш такава в момента.
Колкото повече те боли, толкова повече трябва да се усмихваш,
казват учителите по балет.
- Как вие самата стигнахте до балета? Баща ви е бил ректор на Лесотехническия университет, майка ви е рускиня - тя ли ви насочи към залата?
- Аз първо започнах с художествена гимнастика на стадион „Славия”. Обаче бях много слабичка и казаха на майка ми да си ме прибира, защото не ставам за нищо - топката и въженцата ми падаха от ръцете. Прехвърлих се спортна гимнастика, където заякнах малко. И после влязох в Балетното училище, без връзки (смее се). На следващата година бяха изпратили една специалистка от Ленинградското училище да избере няколко деца за там. И жената ме избра. Естествено, всичка казаха „с връзки”, защото майка ми е от Ленинград. Тя ме подтикна към балета, но всъщност е завършила Лесотехническата академия, там се е запознала и с баща ми, който е бил студент. Баща ми след това беше професор, ректор на Лесотехническия институт в София два мандата - проф. Илиев. Ето, това е нещо, за което никога не е ставало дума...
После беше заместник-министър по горите и земеделието.
Като заминах за Ленинград, живеех в общежитието наравно с всички, но баба ми ме вземеше в събота и неделя. Иначе всичко сами - сам се переш, сам се оправяш, а сме били в пети клас, на по 11 години. След като завършихме, се върнахме всички. Имаше задължение да работим минимум три години, за да си отработим стипендията, която сме получавали. По това време Людмила Живкова беше още жива и по нейно нареждане откриха специално места в Националната опера за децата, които са се върнали от Ленинград.
Бяхме трите Илиеви, по случайност сме с тази фамилия, без да сме роднини - аз, Надя Илиева, която стана прима после на Фландърския балет, Оля Илиева, в момента е балетмайстор в Магдебург, Таня Милтенова, която от години работи в Гърция. Когато се прибрахме, в Софийската опера имаше много прими - Вера Кирова, Красимира Колдамова, Калина Богоева, Марияна Денева, Павлина Генева. Е, разбира се, имаше сблъсък на интереси и конкуренция, то без това не може.
- А имаше ли момент, в който съжалявахте, че сте направили онази прочута еротична фотосесия?
- Ами може би, когато се изля някаква ужасна злоба, която тъй и не я разбрах до ден-днешен. Нещо, което се сгромоляса върху мене като лавина! Просто
имах чувството, че повече няма да мога да се надигна...
- Сега бихте ли го направили пак, след като сте изпитали всички негативни последствия?
- Аз така и не разбрах какво толкова лошо съм направила и на кого, в крайна сметка? Защо да не го правя, ако има смисъл? Тогава имаше идея, която ме накара да го направя. Да се обърне внимание към нас, че не може в тази държава непрекъснато балетът да няма бюджет и да си чакаме реда, който не се знае кога ще дойде. Може би когато децата ни вече няма да знаят какво е балет и класическа музика?! …
- Отне ли ви много балетът от личния живот?
- Много ми отне, но това пък не означава, че нямам такъв! Това е може би нещо, което мина настрани от всички шумотевици, за което съм благодарна и на медиите. След като се разделихме с Ясен Вълчанов (Маша има четиригодишен брак с балетиста - бел. авт.), аз си казах, че повече с човек от балета няма да имам брак. Така и направих. Вярно е, че при нас средата е ограничена и живееш в един затворен кръг - репетиционната зала, сцената… Така обикновено вземаш колега за партньор и тогава се затваряш още повече в този кръг.
Вярно е, имала съм и още имам обожатели, които са чакали след спектаклите, още се обаждат. Даже понякога съм се дразнила, честно казано, но съм си казвала - нали затова сме артисти.
Сега не живея сама и доста добре живея, бих казала... но не с колега
(смее се). Заминаваме след няколко дена на почивка в Кан, след което съм поканена като специален гост в балетното училище в Ковънт Гардън.
- Сполетявали ли са ви травми по време на спектакли, вашето изкуство е доста рисковано?
- Само веднъж си счупих крака, което беше по време на репетиция. И веднъж счупих носа на партньора си по време на спектакъл. Това беше Момчил Младенов, който в момента работи в Америка. Случи се по време на спектакъл на площада "Лебедово езеро", от тези, грандиозните, които правеше Пламен Карталов. И аз какво – замахнах, усетих как го ударих и изхрущя. Той игра още малко на сцената и се прибра. Момчил нищо не показа, естествено, а аз се обърнах и само видях как му тече кръв.
Падала съм и много пъти, като някой път ми е било смешно след това, някой път ме е било яд... Това е при нас - падаме, ставаме...
Антонина СТОЙНОВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
