Мими Иванова: Използвам Развигор като боксова круша!

<br /> Всъщност, когато кажем Мими, не можем да не заговорим и за Развигор. Композиторът работи с нея от 1973 г. В браковете на Мими Иванова има нещо доста странно. И двата пъти се е омъжвала за мъже зодия &bdquo;Близнаци&rdquo;, музиканти, женени и с деца на 9 години. Тя е голямата любов на мага Астор.<br /> <br /> <em>Пред &bdquo;ШОУ&rdquo; певицата даде едно от най-откровените си интервюта. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Мими, с какво се занимавате с Развигор в момента?</strong><br /> - Разширихме нашата педагогическа дейност и вече имаме още една школа в &bdquo;Младост&rdquo;. С предприемчиви хора от общината ни хрумна да направим представителни певчески групи в 3 възрасти, които да участват във вечери, посветени на популярни личности от квартала. Това са талантливи деца, с които работим два пъти седмично. Много е приятно, забавно и тонизиращо. Ние имаме още две школи. В едната работя в събота и неделя от 9 часа сутринта, до 9 часа вечерта без пауза. В седмицата имаме само два почивни дни, но през това време се подготвяме за заниманията. Имаме повече от 70 деца. Приятно уморително е. Вниманието ни е заето и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не се караме толкова често, защото нямаме време</strong></span><br /> <br /> Дай, Боже, всекиму да продължава толкова активно да работи на нашата възраст. Нямаме време да се депресираме, да изпадаме в униние. Позитивно настроени сме, радваме се на живота. Това ме държи много. Имам самочувствие, не ми се налага да прося, не се вайкам, чувствам се млада, заредена. В днешно време, като станеш на нашата възраст, започваш да се оплакваш, започваш да се плашиш, че няма да ти стигат средствата, защото активната кариера вече е зад гърба ти. Ето, ние намерихме начина.<br /> <br /> <strong>- Печелите ли от тези школи?</strong><br /> - От едно участие се печели все едно сме работили 2 месеца в школите. Парите не могат да се сравняват. Но съм щастлива, че работя и се чувствам полезна &ndash; не само за себе си, а и за другите. Понякога си мисля, че трябва да отказвам вече участия, защото школите ми отнемат всичките сили. Понякога дори го правя, защото вече мога и без това. Преодолях стреса, че вече не сме много активно на концертната сцена. Пък и мога вече да избирам. Не съм принудена на всяка цена да отида да се включа в някакви халтури, от които да се връщам засрамена и да се питам: &ldquo;Боже, защо го направих, как можах толкова да падна?&rdquo;. Имала съм и такива участия. <br /> <br /> <strong>- Много певци от вашето поколение си отидоха от този свят огорчени, това наистина е стресиращо...</strong><br /> - Особено Борето Гуджунов. Не знам кой от нашето поколение е в състояние да издържи финансово с тези пенсии, които имаме. Много е недостойно, когато си бил на върха, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>да стигнеш до там, че да те съжаляват хората</strong></span><br /> <br /> Това е толкова страшно, по-страшно от това няма.<br /> <br /> <strong>- Какви са вашите пенсии с Развигор?</strong><br /> - Дори не знам. Знам, че са едни от най-ниските. За щастие, мен това не ме интересува. Развигор ги е сложил в наши банкови сметки. Някъде по 150 лв. получаваме, при положение че сме пълнили по два пъти на ден стадиони с нашата група &bdquo;Старт&rdquo;. Но кой помни, кой знае?<br /> <br /> <strong>- Вас не са ли ви канили в риалити формати, във &bdquo;ВИП брадър&rdquo;, например?</strong><br /> - Изглежда ние с Развигор не сме интересни за такива формати. Няма да направим скандал, прекалено сме внимателни, прекалено сме скучни, знам ли? И за щастие, защото и да бяха ни поканили, не бихме отишли, нито аз, нито мъжът ми. Просто абсурд. Дори съм отказвала, когато са ме карали да защитя някого в такъв формат.<br /> <br /> <strong>- Твоята племенница ДесиСлава спечели последния &bdquo;ВИП брадър&rdquo;. Говорихте ли си с нея, доволна ли е от участието си? </strong><br /> - Някои хора успяват да преминат достойно и през такива формати. Пък и Деси успя да каже някои неща, за да я разберат повече хора. Може би сама за себе си изясни някои неща за предишната си връзка. Но това рядко се случва, по-често се излагат хората. Но на мен ми е ясно, че отивайки на такава място, могат да те поставят във всякакви ситуации, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не може да те отглеждат като в санаториум</strong></span><br /> <br /> Като подписваш договор, трябва да си готов на всякакви изненади. Всеки си преценява. Те повечето като излязат от там, казват, че всичко е било наред, но всеки си знае. В крайна сметка всеки си преценява какво печели и какво губи в подобен формат. Може човек да има и някаква полза, нямам представа. Има хора, които рискуват, правят го и може би печелят. Но ние не бихме го направили. Не ми е приятно и да гледам подобни формати с толкова провокации. Давам си сметка, че и аз в подобни ситуации, може пък да реагирам по същия начин. <br /> <br /> <strong>- Често казваш, че с Развигор се карате. Той е споделял, че се е дръпнал назад съвсем умишлено във вашия творчески тандем... Натяквал ли ти е понякога?<br /> </strong>- Развигор е много благороден. Не страда от това. За него е едва ли не голяма чест, че ме е срещнал и че двамата сме направили това, което сме направили. Той се посвети само на мен и на група &bdquo;Старт&rdquo;. Живеехме като едно семейство с тези музиканти. Можеше да напише песни на много мои колеги, което направи в един по-късен етап. Споделял ми е, че просто не е имал потребност от това преди.<br /> <br /> <strong>- А скандалите между вас най-често на каква тема са?</strong><br /> - Развигор е малко по-бавен. Когато има, примерно, някакъв ангажимент, той е в състояние първо да легне, да си почине. Да каже: &bdquo;Маняна, маняна!&rdquo;<em> (Утре, утре &ndash; б. а.) </em>А моят характер е друг. Ако имам някаква работа, не мога да заспя. Цяла нощ ще се въртя в леглото. Неговото спокойствие понякога ме докарва до лудост, защото съм много зависима от него. Той трябва да влезе в студиото, да ги направи нещата. А една работа като не се свърши, следващата те затрупва. Ние вкъщи сме си само двамата и като няма на кого друг да изокам, защото навън трябва да внимавам, за да не ми се разсърдят хората, си го изкарвам на Развигор, на най-близкия. Иначе бушоните ми ще изгърмят. И много ценя у него, че той разбира това. И какво значи караме се? <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Просто аз извиквам, той си мълчи<br /> </strong></span><br /> И след 3 минути вече съм забравила за какво е ставало дума. Не го правя често, само когато вече ми дойде много. Примерно, когато е забравил всички лампи запалени, особено една, която е много опасна, около компютъра му, и може да пламне! Осъзнавам, че това е лошо. Но съм чувала от психолози: &bdquo;Добре, че го правиш, защото не е добре да се задържат напрежението и стресът!&rdquo;. Е, можеше да си взема една боксова круша, но аз съм си избрала него за боксова круша. Това е положението. Но си давам сметка, че на него от едното ухо му влиза, от другото излиза. А и аз не съм лош човек. А нали знаеш, куче, което лае, не хапе! Аз съм като войник. Осъзнавам, че това е много трудно както за мен, така и за другите около мен. От себе си изисквам най-много. Това е много уморително. Аз съм &bdquo;Козирог&rdquo;, а Развигор е &bdquo;Близнаци&rdquo; &ndash; единият работлив, другият &ndash; мързелив! <br /> <br /> <strong>- Развигор често ти прави изненади, води те на шопинг и СПА в Лондон за рождения ти ден. Тази година нали не пропусна?</strong><br /> - Тази година исках да си остана вкъщи, защото имах много работа с школите и се чувствах преуморена. Развигор замина за Лондон по работа преди Нова година. Изчистих къщата, украсих всичко. Дъщеря ми си дойде за Коледа от Германия. Много ни беше уютно и приятно. Имахме си и кавалер &ndash; нашето куче Джино. Друг път ходя в Лондон и за Коледа, и за Нова година, и за рождения си ден. Но сега си казах: &bdquo;Къде да ходя за няколко дни? Тази година ще си седя вкъщи!&rdquo;. Освен това съм развила и някаква аерофобия. Страхувам се от летища, от самолети. Но Ина трябваше да се връща, защото имаше уговорка с приятеля си да празнуват заедно Нова година. А и се оказа, че Развигор тайно ми е купил билети. И двете с дъщеря ни бяхме на летището на 26 декември. Тя замина за Берлин, а аз за Лондон.<br /> <br /> <strong>- Къде посрещнахте Новата година?</strong><br /> - В един прекрасен хотел в Лондон, с басейн, със сауни, с парна баня. Разхождах се, опитвах се да си създам радост. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Но явно вече съм се пренаситила</strong></span><br /> <br /> Празнично ми е, когато съм спокойна. Предпочитам да съм спокойна, да знам, че всички сме здрави, че нямаме проблеми, че съм си свършила работата, да си помечтая за следващата година. Точно това ми се случи. Такова ми беше настроението. Ходих и на шопинг, но то вече всички вериги магазини и в България ги има.<br /> <br /> <strong>- Дъщеря ви Ина за постоянно ли се установи в Германия?</strong><br /> - Ина е шеф на два офиса, които продават екзотични почивки и екстремни преживявания. Там хората си подаряват на близките за рождените дни, премерно, скок с бънджи от някакво известно място по света и какво ли не още. Тя имаше неизползвани почивни дни и през февруари замина за Тайланд и остана там 27 дни. Върна се в Германия почерняла и отпочинала. Много ми се иска и ние с мъжа ми да направим подобно пътуване, но с нашите работни графици не знам как ще стане.<br /> <br /> <strong>- А Ина мисли ли за брак, за дете?</strong><br /> - Колкото пъти се подхване тази тема, тя с насмешка ми затваря устата: &bdquo;Мамо, това не е твоя работа, Божа работа е!&rdquo;. Има си приятел, но младите не обичат да им се говори за официален брак. Казва ми още: &bdquo;Млада си още да дундуркаш внуче!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- А вие с Развигор бихте ли отишли да живеете в чужбина?</strong><br /> - Вече не ни минават подобни мисли. Правим си много прекрасно жилище, мезонет. Ще се преместим, живот и здраве, напролет. Проблемът ми е как ще се катеря след години до спалните на второто ниво. Трябваше много отдавна да го имаме това жилище, а не сега. Но Развигор е оптимист: &bdquo;Така ще си правим гимнастика!&rdquo;. То е на другия тротоар, срещу сегашния ни апартамент. Става толкова красиво, толкова му се радвам, но за съжаление имам толкова много ангажименти, че не мога да отида да видя какво правят майсторите. През цялото време Развигор ми праща по телефона, за да кажа харесва ли ми това или онова. Намерихме дизайнерка, съпруга на наш музикант от група &bdquo;Старт&rdquo;, и строителен екип, които се справиха блестящо. През май, надявам се, ще направим купона, рождения ден на Развигор ще го празнуваме там.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>И двата й брака са с мъже с деца на 9</strong></span><br /> <hr /> <br /> &bdquo;Бившият Съветски съюз ме е женил и двата пъти. И то все за мъже зодия &bdquo;Близнаци&rdquo;, женени, с деца на 9 години. Първият ми съпруг Юрек имаше момиченце, а Развигор &ndash; момченце, разказва Мими пред &bdquo;ШОУ&rdquo;.<br /> <br /> Събирахме се изпълнители от всички социалистически държави &ndash; и правехме турне &ndash; по 15 дни във всички големи градове. Програмата продължаваше над 3 часа. Направим един концерт &ndash; ден почивка. <br /> <br /> Нямаш какво да правиш &ndash; имаш много пари, стоиш в хотела, стоиш в залата, ходиш в ресторанта, някъде те водят организирано. Преди това бях напуснала оркестър &bdquo;София&rdquo;. Музикантите загинаха после при самолетна катастрофа, но може би са на по-добро място... <br /> <br /> Полската група &bdquo;НоТоЦо&rdquo; се появяваше на финала на концертите. Бяха уникални звезди! Много пътуваха в Америка. Започнахме пламенна любов с техния бас китарист и певец Юрек Рибински. <br /> <br /> След турнето трябваше да се разделим - аз в България, той - в Полша. Казахме си: &bdquo;Добре, край, така са нещата!&rdquo;. Дойдох си аз тук, бях свободна. Имах някаква връзка, но не беше нещо сериозно. А Юрек беше женен. Но той и преди мене си имаше странични връзки - музикантите понякога са такива! Продължихме да си пишем, да се чуваме. Бях доста влюбена в него и страдах. <br /> <br /> И Юрек се появи в София. Каза, че ще остане тук и дори ще напусне групата си. Толкова е влюбен, че не му се работи без мен! Набързо решихме той да се разведе и да се оженим. Така и направихме. Сключихме само граждански брак, защото той е католик и не можеше да прави втори църковен брак. Аз междувременно работех със &bdquo;Стакато&rdquo;. Но не се забелязвахме с Развигор. Той просто се грижеше за репертоара ми. <br /> <br /> &bdquo;НоТоЦо&rdquo; започнаха дълго турне в Америка, в Куба. Виждахме се през месец и половина за по седмица &ndash; аз притичвам до Варшава, той заминава, аз оставам известно време сама и после се връщам в София, защото имам концерти. <br /> <br /> Тогава започнах много активно да пътувам с групата на Развигор в Съветския съюз. Тези две години, в които продължи бракът ни, с Юрек изчислихме, че сме живели заедно около 5 месеца. Аз много го обичах, но имам чувството, че при него нещата бяха по-тежки, когато се разделихме...&rdquo; <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>В началото не харесвала Развигор <br /> </strong></span><hr /> <br /> &bdquo;Пак на едно от онези скучни, дълги турнета в Съветския съюз започна връзката ни с Развигор. Концертите бяха много дълги. Мотая се из гримьорната &ndash; сама жена сред толкова мъже. В един момент се бях научила да псувам повече от тях. Имаше и една рускиня, водеше се конферансие, но всъщност беше &bdquo;слушалка&rdquo; &ndash; следяха ни. <br /> <br /> Както си седя и ми е скучно и чакам кога ще ми дойде редът, чух &ndash; свири се на пиано. Но по един много особен начин! Развигор! Свири той, свири, свири, свири &ndash; няколко седмици преди концертите. Започнах да се присламчвам към него. Той започна да прави някакви песни като за мен &ndash; за гласа, за диапазона &ndash; пак по един особен начин. Аз в самото начало не харесвах Развигор физически, но после химията си каза думата.<br /> <br /> И пак започнаха терзанията! И той женен, с дете, а и аз познавах съпругата му много добре... Този път беше много страшно, защото непрекъснато бяхме заедно. Всъщност, аз заминавах &ndash; връщах се в Полша, но нещата не потръгваха... Развигор замина за Германия да свири, уж месец не се чуваме и после &ndash; пак! Имало е да става, нямам обяснение и дори не се извинявам вече на когото и да било, защото, когато една любов е толкова голяма е с бъдеще...<br /> <br /> И се намери една наша близка приятелка Зорничка (композиторката Зорница Попова &ndash; б. а.), която не е вече между живите, която ни каза: &bdquo;Кажете си всичко, защото така правите повече хора нещастни! И вие самите се правите нещастни! Направете се вие щастливи, а другите ще свикнат с времето и ще им мине&rdquo;, разказва Мими.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br /> <br />