Митко Щерев ексклузивно пред "ШОУ": Нямам против да се споразумеем с Лили Иванова!
Господ ми е дал талант за музика, никога няма да мога да му се отплатя, изповяда именитият композитор
Големият композитор Митко Щерев е знакова фигура в българската поп музика. През 1974 г. създава култовата група “Диана Експрес”. Сред най-големите им евъргрийни са “Утре”, “Душа”, “Блус за двама” и “Наследство”. Щерев е автор и на редица хитове на Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Мими Иванова, Маргарита Хранова и др. Негово дело са и едни от най-красивите мелодии в българското кино – “Осъдени души”, “Адаптация”, “Комбина”, “Дубльорът”, “Ла донна е мобиле”… През 1996 г. Съюзът на филмовите дейци в България го избира за филмов композитор на столетието.
Тази година получи "Златен век" огърлие, най-високото отличие на Министерство на културата по случай 24 май.
В уникална изповед пред “ШОУ” Митко Щерев прави равносметка на живота си на един успял мъж и творец на 70.
- Митко, ти получи "Златен век" огърлие, най-високото отличие на Министерство на културата по случай 24 май. Как се почувства един толкова успял мъж като теб на 70?
- Знам, че изразът е тривиален, но определено се развълнувах. Не знам защо, но след 60-годишния си рожден ден престанах да се интересувам от награди и когато ми се обадиха от Министерството на културата и ме уведомиха за тържеството на 18 май, признавам си, че се изненадах, дори не знаех точно с каква награда ще бъда отличен.
- Този, който му подарих, е демо копие на диска „40 години група “Диана Експрес” – 10 златни хита“, който предстои да бъде издаден. Десетте хита записахме наново в края на миналата година, като записите са по оригиналните аранжименти. Всъщност предназначението на този албум е за радиата. Направих всичко това с цел хитовете ни да звучат в ефир с възможно най-добро качество.
- "Като малък в Ямбол в пансион за сираци си светех с газена лампа, а сега сутрин сърфирам в интернет с айпад. Така тече животът", каза, когато празнуваше 70 миналата година. Прибави още нещо към тази равносметка?
- Поне за себе си често стигам до заключението, че всеки човек по време на своя дълъг живот, особено към края в даден момент се пита:
“Боже! Преживях ли наистина всичко това“?
И при мен е така. До шестгодишна възраст наистина в нашия квартал нямаше ток и често си пишех домашните на газена лампа. През 1971 година с пари назаем от Емил Димитров си купих първия електрически орган от Италия. През 1974 на Софийската аеорогара пристигна „Хаммонд“ органа, който първоначално ми се видя като космически кораб и по-късно стана запазена марка за група „Диана Експрес“.
През 1976 година започнах да свиря и на синтезатор. Той беше два пъти по-сложен от органа. През 1993 година си купих първия компютър и три месеца се учих да композирам на него. Това продължава и сега. Да! Всяка сутрин докато си пия кафето, влизам във Фейсбук с айфона си. Техниката отдавна ми идва вповече...
- Кой е Митко Щерев?
- Там е работата, че и аз си задавам този въпрос. И в книгата за живота ми „Забравих си часовника на пианото“ описвам два странни случая, които недвусмислено показват, че и тогава не съм знаел кой съм. Със сигурност знам, че Господ ми е дал талант за музика и се занимавам с това, за което никога не мога да му се отплатя, както и че се казвам Митко Щерев. Със сигурност се чувствам прекрасно, когато идват хора при мен и ми обясняват, че любимата им песен е еди коя си, а тя е написана преди 40 години. Но като се замисля през какви перипетии, радостти, скърби, възходи и падения премина животът ми до сега, продължавам да се питам: “Наистина ли преживях всичко това“?
- Страхуваш ли се от приближаването на старостта?
- Та тя от доста време е при мен и се научих да съжителствам с нея, при това много добре.
- Имаш ли „слабост” към някой от хитовете, които си написал?
- Определено
харесвам „Душа“ и „Молитва за дъжд“.
Защото в тях си позволих да екпериментирам както в мелодията, така и в аранжимента. А това е много рисковано за един композитор и аранжьор. Обикновено от 10 експеримента само един успява. Затова харесвам тези две песни.
- А има ли песни, които са те изненадали с успеха си?
- Изненада ме успехът на песента, която написах за сериала „Адаптация“, и която после остана позната с това заглавие. Спомням си, че Въло Радев из-рично ми каза песента да е дълга 2 минути и 15 секунди и аз направих точно толкова. Тогава, през 1976 г. се стремях да пиша и аранжирам песни по най-модерните стандарти. Композирах „Адаптация“ по уникалното стихотворение на Иван Пейчев и когато я записахме с „Диана Експрес“ и Васил Найденов, той тогава беше вокален солист на групата, си казах: “Тази песен е доста тривиална, и записана по този начин е добра за филма, но като поп песен за нищо не става!“.
Втората песен, която ме изненада е „Балада за Пловдив“. Нейната история е следната. Изпратиха ми великолепния текст на кубинският поет Николас Гилен от Пловдивския радио център. Песента им трябваше за един документален филм, посветен на стария град в Пловдив. Записахме я в студиото на радиото в Пловдив отново с Васил Найденов, двама китаристи, две цигурки и виолончело. Записът беше моно и с много лошо качество. Тогава ми предстоеше лятно турне с „Диана Експрес“ и хич не ми беше до това да си задавам въпроса добре ли стана песнета, или зле. После, във вихъра на концертите много я бързо забравих. Година след това някой донесъл песента в София и БНР започна да я излъчва, при това много често.
И третата е „Наследство“ или както
много наши фенове са я кръстили „Две праскови и две череши“.
Нейната история започва доста по-късно - през 1984 година. Записахме я за албума „Диана Експрес 5“. Не я харесаха нито в радиото, нито феновете ни. Девет години по-късно, през 1993 година, аз продуцирах записите на 14 наши хитове, които записахме в „Балкантон“ и издадохме на диск „30 години Диана Експрес –най-доброто“. Тогава записах наново „Наследство“ като свалих доста темпото от оригинала и подсилих елементите на стила „реге“. И стана чудо! В продължение на 10 години „Блус за двама“ и „Наследство“ бяха задължителни във всяка българска дискотека.
- Коя е песента, която си изстрадал най-много?
- Никоя, защото за моя радост не познавам чувството страдание.
- Кои са хората, за които винаги ще се спомняш от твоето детство и без които нямаше да разбереш, че имаш музикален талант?
- Никога няма да забравя учителките си от Музикалното училище в Пловдив Румяна Гарвалова и Пенка Минчева. Там се запознах и с великия Асен Овчаров, който първи ми показа как се пише партитура за малък оркестър. Както и първите ми учители по акордеон Христо Христов и Никола Николов.
- Емил Димитров те кани в „Синьо-белите” още като ученик. Сигурно си се замислял как щеше да се развие животът ти, ако това не се беше случило?
- Винаги, когато се сетя за това, си припомням, че освен талант е необходимо човек да е роден с късмет, както и да попадне на точното място в точното време. Е, на мен ми се случи и благодаря на съдбата и Господ за това.
- Каква е историята?
- Последната година в музикалното училище свирех в най-модерното заведение в Пловдив по това време. Дойде бас китаристът на Емил Димитров – Жоро Гърка - много красив млад мъж. Слушал ме дълго време как свиря, дойде при мене и ми предложи да отида в “Синьо-белите”.
След като научих репертоара и тръгнахме на турне, видях нещо, което не бях виждал дотогава. След концертите, половината от публиката стоеше навън и чакаше Емил да го види, да го пипне! Той беше супер звезда! Не смееше да излиза по улиците, защото половината град вървеше подир него! Имаше страхотни хитове – примерно “Писмо до мама”, на която като паднеше на колене накрая,
ревеше цялата зала, оркестърът, и аз също!
Така е. Отидох от ученическата скамейка при него и това беше страхотен късмет за мен. Емил Димитров получаваше от Франция всичко най-ново и понеже аз му правех аранжиментите, прослушвахме плочите и той ми обясняваше – ето, така се прави, така се прави... Емил ми показа как се прави шлагер, как се прави хит. Виждал съм го как композира.
- Професионалният ви разрив с Лили Иванова все още продължава..?
- Преди няколко месеца беше създадена във фейсбук група „Аз съм против композиторите, забранили на Лили Иванова да изпълнява песните им“. И това става 10 години след забраната от моя страна Лили да пее песните ми на концерти. Много държа да се знае, че две години след моята забрана тя, а не аз, забрани песните на композиторите, срещу които се обяви фейсбук групата, да се излъчват по радиата.
Ако появата на въпросната група във фейсбук е създадена с благословията на Лили, за мен това е пълен абсурд, защото особено през първите 5 години след забраната, тя много често съобщаваше в медиите, че няма нужда от забранените песни. Ако пък създаването на въпросната група е без нейното съгласие, то на преден план излиза
сериозен конфликт между Лили и нейните фенове.
Тоест, те искат тя да пее златните си хитове и затова създават такава група във фейсбук, а тя не. Явно, някой не е наясно какво иска, но това не съм аз и колегите ми...
В интерес на това хората да знаят истината по въпроса за забраните на песни, свързани с Л. Иванова ще посоча най-важния факт. Преди 10 години аз бях принуден да забраня на Лили да пее мои песни и то само на концерти. Причината беше повече от основателна. Тя и нейният екип отказаха да превеждат в „Музикаутор“ 8% от приходите на концертите за песни, използвани в концертната й програма – нещо изрично посочено в Закона за авторско право. Искам да да подчертая, че никога не съм искал повече от посоченото в този закон.
- Ти би ли й простил някога?
- След написаното в книгата за мен, бившата ми съпруга и децата ми – не. Но по отношение на песните ми, написани за нея, бих казал следното: Доколкото ми е известно от няколко години насам екипът на Лили спазва закона във връзка с концертната й дейност. Ако тя има желание да използва забранените песни - в такива случаи се наемат адвокати, които насрочват срещи и уговарят условията, при които би могло да бъдат задоволени и двете страни. Лично аз нямам нищо против да се срещна с нейн представител и да обсъдим нещата.
- Има ли обида, която никога не би могъл да преглътнеш и от кого?
- Преди няколко месеца навърших 70 години. В момента се стремя да съм, доколкото е възможно, спокоен и мъдър. Бих простил на всички, които са ме обидили с постъпките си и с думи, казани в пресата и медиите по мой, и по адрес на семейството ми.
Но веднага изниква едно голямо „НО“.
Питам се ще мога ли да изтрия лъжите, написани в книгите и обидите по мой адрес, казани в медиите? Ще мога ли да изтрия спомените от четири годишното ходене по съдилища. Бях подсъдим в две дела, заведени от Лили и един бивш китарист на „Диана Експрес“. Вярно е, че спечелих делата и истината възтържествува, но всичко преживяно в тях остана в мен и за съжаление не мога да го забравя...
- Каква е цената, която се плаща за славата?
- Цената на славата е низ от победи и падения, както и постоянно общуване със самотата.
- Кога си бил най-щастлив?
- При раждането на трите ми дъщери - Надежда, Александра и Рая. Ще добавя и първото турне на „Диана Експрес“.
- Какво работиш в момента?
- В подготовка съм за записи на нов албум на „Диана Експрес“. Заглавието му е „Пъзел“. Дописвам и подготвям ново издание на книгата ми „Забравих си часовника на пианото“. Иначе, си поддържам адреналина с участия и концертите на „Диана Експрес“.
Последно, преди няколоко дни свирихме на площада в Горна Оряховица. Беше много вълнуващо. В преговори сме да посетим Щатите в края на годината...
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Запознал Емил Димитров с Мариета
Емил Димитров е учител на Митко в композирането
Мариета пътуваше на едно цяло турне с нас заради Емил. Преди да се познават. Тя беше толкова красива, че мъж като я види, изгубваше ума и дума! Пътуваше на собствени разноски с влака. Отсядаше в хотела, вземаше си стая и идваше на концертите. В ресторанта сядаше на съседна маса до нас. Пръсна много пари, беше се побъркала по Емил!
А той много ме слушаше – аз му сядах от едната му страна, Васил - от другата. Един път, във Велико Търново беше, му викам: “Емиле, ще направиш ли нещо за мен?”. Той вика: “Какво?”. Казвам му: “Тук има една наша фенка! Дай да я сложим на нашата маса тази вечер, това за нея ще бъде върхът!”. А аз съм я предупредил. Викам: “Мариета, чакаш във фоайето, ако се уреди работата, идвам и те взимам!”. И... Емил ми казва: “Добре!”
Това става след ресторанта. После отидохме в стаите да се преоблечем, за да ходим на бар. Вземам Мариета и влизаме. Давам й моето място – до Емил. В интерес на истината, той като я видя, му падна шапката. Не беше я забелязал до този момент - беше късоглед и не виждаше! Никога не забелязваше какво става в залата – пееше с лещи. Васил се майтапеше по въпроса, викаше: “Не му обръщай внимание, той нищо не вижда в публиката, всичко е черно за него!”... Но като видя Мариета, се хипнотизира, не се откъсна от нея!
Качиха се горе в стаята му и оттогава -край – не се разделиха! Ще спра до тук. Емил ни остави прекрасна музика и уникални изпълнения. Мисля, че ако някой иска да пише нещо за него, трябва да започва и да свършва с това, връща лентата назад именитият музикант.
БНТ иска да ни внуши, че само Поли Генова е достойна за “Евровизия”
Искам да подчертая, че “Евровизия” е конкурс за написване на песен, а не конкурс за изпълнители. БНТ е телевизия, субсидирана от българските данъкоплатци и поради тази причина трябва да лансира и рекламира в изкуството преди всичко БЪЛГАРСКОТО във всичките му аспекти. В този смисъл не съм съгласен да се канят чужди композитори, които да пишат песните, с които ще се явяваме на „Евровизия“, категоричен е Щерев.
Смятам също, че се вдигна излишен шум около четвъртото място на песента, изпълнена от Поли Генова. Само след една година за това издание, ако някой ще си спомня нещо, то ще е кой е спечелил първа награда, а дали си трети, или тринайсети няма никакво значение. И последно. БНТ би трябвало да използва участието ни в „Евровизия“ преди всичко да показваме и лансираме млади изпълнители и групи. По този начин българската поп музика ще се обновява.
Може да прозвучи грубо, но за мен е неморално да изпращаме изпълнители, които са вече са били там. Изпращайки втори път Поли Генова на „Евровизия“, БНТ сякаш иска да ни внуши, че в момента няма други млади певици, които са достойни за този конкурс. Но това не е така. Ще посоча една Михаела Филева, която издаде прекрасен албум. Нещо, което липсва на Поли. Както й липсва една балада, в която да покаже на какво е способна. Ще посоча също и Криста, коментира композиторът пред народното издание.
ТОВА И ОЩЕ МНОГО ПРЕЛЮБОПИТНИ ЧЕТИВА МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ САМО В НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК “ШОУ”, КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА.