На 26-ия София филм фест: Новото българско кино е много широко представено

Под знака на войната в Украйна премина галата на откриването на фестивала. Анжел Вагенщайн получи Наградата на София в годината на своя вековен юбилей. 12 филма се състезават в Международния конкурс

На старта на юбилейния 25-и София филм фест миналия март неговият директор Стефан Китанов при временно затишие на Covid-19 молитвено възкликна: „ Дано той бъде първият, който да отприщи фестивалите по света, тези истински празници на изкуството!”. Господ очевидно го чу и сегашното 26-о издание на единствения роден фестивал в Топ 50 на най-важните за световната филмова индустрия стартира и върви при почти нормални условия – без физическо разстояние, при почти пълни салони и вече дори без зелени сертификати.

В бурето с меда от отслабените противопандемични ограничения има тази година обаче не лъжица, а голям черпак катран – агресията на Кремъл срещу Украйна. Чест прави на „душата” и „мотора” на СФФ Стефан Китанов (Кита), че нарече нещата с истинските им имена – „брутална нехуманна война”, призова за солидарност с народа на Украйна и бързо възстановяване на мира. Той припомни на зрителите в зала 1 на НДК при откриването на фестивала, че за втори път изтъкнатият украински режисьор Олег Сенцов няма да може да участва „на живо” в работата на международното жури.

Първия път той беше хвърлен в руски затвор заради ясната си позиция срещу анексирането на Крим от Москва, а сега на фронта в Украйна защитава своята Родина. На фестивалния екран гледаме най-новия филм на Олег Сенцов „Носорог”, който той трябваше да представи в София лично. „Носорог” е прякорът на криминален престъпник (убедителна игра на младата звезда Сергей Филомонов) от провинциален украински град, който търси изкупление за своите грехове, но бива оплетен през 90-те години на миналия век в мрежите на мафията.

Солидарността с Украйна беше лайтмотив и в приветствените думи при откриването на 26-ия СФФ на министъра на културата Атанас Атанасов: „Не сте сами, наши братя и сестри от Украйна!”


Сцена от „Карай колата ми” на японския режисьор Рюсуке Хамагучи, представян в раздела „Киното днес- Майстори”



По традиция още на първата киновечер се обявява и поднася Наградата на София. С нея тази година бе удостоен видният наш сценарист, писател, режисьор и общественик Анжел Вагенщайн в годината на неговия вековен юбилей (роден е на 17.10.1922 г. в Пловдив). В емоционално слово проф. Божидар Манов открои няколко жалона от пребогатата житейска и творческа биография на Джеки (по Джеки Кугън от филма „Хлапето” на Чарли Чаплин) , както го наричат всички негови близки и познати: живот в три Българии, първият чужденец с диплома № 1 на кинодраматург от Москва, автор на над 50 сценария за филми, заснети от най-изявените ни режисьори, специална награда на журито в Кан през 1959 г. за „Звезди” по сценарий на Вагенщайн и режисьор Конрад Волф, един от 12-те български интелектуалци, поканени на прословутата закуска с президента Франсоа Митеран през януари 1989 г., депутат от БСП във Великото народно събрание, автор на романи през 90-те години, преведени и издадени в почти цяла Европа и САЩ и др.

„Наградата на София” за Анжел Вагенщайн от ръцете на столичния кмет Йорданка Фандъкова прие любимата му внучка Жаклин Вагенщайн. Самата Жаки е инициатор и главен организатор на също висококласен филмов фестивал у нас „Синелибри”, а юбилярът с видимо запазен ум благодари от белия екран с кратко видео .


Кметът на София Йорданка Фандъкова връчва Наградата на София за Анжел Вагенщайн на неговата внучка Жаклин Вагенщайн


Честта да открие 26-ия София филм фест бе предоставена на Франция през полугодието на нейното председателство на Европейския съюз. Изборът бе паднал върху най-новия филм „Двете страни на острието” на именитата режисьорка Клер Дени. Самата тя, смятана за първата дама сега на френското кино, с пребогата филмография (помним „Шоколад” –дебютната й режисьорска творба, а след това: „Ненет и Бони”, „Добра работа”, „Неприятности всеки ден”, „Живот нависоко” и др.), е заслужила редица награди и номинации. „Двете страни на острието” донесе през февруари т.г. на вече 75-годишната Клер Дени високопрестижната „Сребърна мечка” за режисура на Берлинския филмов фестивал.


Жулиет Бинош и Венсан Линдон във филма „Двете страни на острието” (реж. Клер Дени)


В тази силно психологизирана семейна драма, вариант на любовен триъгълник гледахме обичани и от българската публика и любими на Клер Дени актьори, като Жулиет Бинош и Венсан Линдон. Именно обаче стремежът на режисьорката към прекалено драматизиране и психологизиране на конфликта, вкусът й към твърде много близки планове на героите, ограничаването на действието едва ли не само в една кухня и балконче на парижка мансарда, мрачните цветове са само някои от причините за лично моите резерви към филма. Като прибавим и невинаги нужните сексуални сцени, фокусирането на камерата върху голите и вече застаряващи тела и лица на актьорите (особено върху тези на Венсан Линдон), си обясняваме предимно хладната реакция на публиката в зала 1 на НДК.


С италианския филм „Лунен удар” (реж. Алберто Симоне) се отбелязва 100-годишнината от рождението на знаменития актьор Нино Манфреди



Споменавайки иначе безспорно много можещата Клер Дени, трябва веднага да изтъкнем силния акцент тази година върху жените режисьорки както в новото българско (специална програма от 11 филма), така и в европейското кино. Та нали и март с Баба Марта и Осми март е месец на жените. Достатъчно е да споменем дори някои имена, като: Зорница София („Мила от Марс”), Надежда Косева („Ирина”), Мина Милева и Весела Казакова („Жените наистина плачат”) , Светла Цоцоркова („Сестра”) и др. , а също Лив Улман („Госпожица Юлия”), Джесика Уудуърт („Белгийският крал”), Маргарете фон Трота („Хана Аренд”), Ясмила Збанич („Quo Vadis, Аида?”) и др.

Естествено и тази година «стожерът» и на 26-ия СФФ е Международният конкурс за първи или втори игрален филм на режисьори, както гласи неговият регламент. Именно този интересен регламент най-вече допринесе нашият Фест бързо да се утвърди и нареди в Топ 50 на най-значимите кинофестивали в света. Голямата награда «София – град на киното» и премия от 7 000 евро, осигурена от Столична община оспорват 12 заглавия.

Две от тях «носят печата» на родното филмово производство: «Смирен» - българо-румънска лента с режисьор Светослав Драганов и копродукцията между България, Португалия и Люксембург «Януари» на режисьора Андрей Паунов. Победителя ще узнаем на 19 март (събота) в 18.30 ч. След церемонията по награждаването в зала 1 на НДК ще бъде прожектиран и «Комарджията» на режисьора Пол Шрайдър (САЩ). Този интересен филмов разказ за бивш военен следовател, живеещ под прикритието на дребен комарджия, е и американската гала на 26-ия СФФ.


Българският филм „Смирен” (реж. Светослав Драганов) се състезава в Международния конкурс


За да се стигне обаче до награди, е необходима и сериозна работа от международното жури. Тази година то е председателствано от българската режисьорка Иглика Трифонова. От дебюта си в игралното кино през 2001 г. с «Писмо до Америка», нейното име стои под знакови творби, като «Разследване», за която получи «Златна роза» във Варна през 2006 г., «Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син» (или «Лъжсвидетелят») , с който заслужи наградата Script East в Кан през 2011 г. за най-добър сценарий в Централна и Източна Европа , за да стигнем и до „Асансьор за пациенти” (2017).

Може би най-много ни радва фактът, че въпреки отново много трудната и за родната култура 2021-а (най-вече поради пандемията и свързаните с нея всякакви ограничения и проблеми), новото българско игрално кино отново е масирано представено и на СФФ -2022. Освен споменатите вече наши филми, участващи в конкурсните програми ( в Балканския конкурс се състезава и „Рибена кост” на режисьора Драгомир Шолев), на големия бял екран можем да гледаме още 9 нови пълнометражни родни ленти.


Логото на 26-ия София филм фест

Разбира се, и на 26-ото издание на СФФ са налице всички онези негови раздели, като: Международен документален конкурс, късометражни филми, специални прожекции и програми и др., които много допринесоха нашият Фест бързо да си извоюва име и престиж. Не един и двама са отново видните гости в София от вълшебния свят на „седмото изкуство”. Не можем да отминем обаче присъствието на Тони Палмър, големия (може би най- големия) майстор на музикалните филми от различни жанрове – от ленти за „Бийтълс” и Ленард Коен до светила на симфоничната музика, като Бенджамин Бритън.

Разговарял съм неведнъж с този искрен приятел на София филм фест и той винаги е изтъквал топлото си чувство към родното ни киноизкуство и радостта си от възходящото развитие на фестивала. Сега Тони Палмър получи Специалната награда на СФФ, а зрителите се любуваха на неговия филм „Англия, моя Англия” за знаменития английски композитор от ХVІІ век Хенри Пърсел.


Кадър от филма на Тони Палмър „Англия, моя Англия” за Хенри Пърсел


26-ияг София филм фест ще продължи в столицата до 31 март т.г. По вече установена добра традиция много филми от неговата програма ще бъдат показани в Пловдив от 17 до 27 март, Варна (18.- 25 март), а в Бургас прожекциите ще започнат на 31 март т.г.

Борислав КОСТУРКОВ

Снимки: Фотоархив на София филм фест